Определение № 5373 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1026/2024 г.

намира следното: Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество / КОНПИ/ срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна/АС/ по гр.д. №391/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу С. А., И. А. и В. Я. искове по чл.153, ал.1 ЗПКОНПИ, за отнемане на незаконно придобито имущество / имоти и пари/ в общ размер от 212 803 лв. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2, пр. последно ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на ТР №4/21 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за предпоставките за отнемане на имущество и по-точно за значителното несъответствие като специално законово понятие. Несъобразяването с дадената в пар.1,т.3 ЗОНПИ легална дефиниция на това понятие, сочеща че то обхваща целия проверяван период и цели да установи дали е налице превишаване на придобитото имущество над чистия разполагаем доход, води до очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като правната норма е приложена в нейния противоположен смисъл, при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Касаторът намира, че въззивното решение противоречи на посочената практика на ВКС / ППВС №1/53 г., ППВС№7/65 г., ППВС №1/85 г., ТР №1/2001 г., ТР №1/2013 г. ОСГТК и решения по чл.290 ГПК/ по процесуалния въпрос: Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните? В контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, касаторът поставя въпроса: Следва ли при определяне на размера на несъответствието да се вземе предвид размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, установените техни доходи, приходи или източници на финансиране с отрицателен размер? Намира, че въпросът е от значение за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по него липсва произнасяне в практиката на ВКС. По допускане на обжалването ВКС намира следното: въззивният съд е приел, че ответницата С. А. е призната с влязла в сила присъда за виновна в извършване на престъпление по чл.255, ал.1,т.1, вр. с чл.26 НК, което е в предметния обхват на чл.22, ал.1,т.18 от ЗОПДНПИ. Ответниците И. А. и В. Я. – първият като лице, с което тя съжителства на съпружески начала и вторият като неин баща, имат качество на свързани лица по см. на пар.1, т.15, б.“а“ от закона. За да отхвърли исковете срещу тримата ответници въззивният съд се е позовал на приетото в ТР №4/21 г. ОСГК, че подлежи на отнемане само наличното имущество в края на проверявания период. Имуществото, което е напуснало патримониума на проверяваното лице не може да бъде отнето от него – ако имуществото се намира в свързани лица, то се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността му в случай, че отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от приобретателя. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното лице или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на сумите и извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество. Преминалите суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер. В мотивите на ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е изрично посочено, че стойността на т. нар. "значително несъответствие" е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото, а не на сбора на разходите над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежат обстоятелствата какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали те съответстват на придобитото имущество или не. В случая, според въззивния съд, релевантно за основателността на исковете е установяването на вида и стойността на придобитото от ответниците имущество в проверявания период. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗПКОНПИ, незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му стойност към момента на придобиването или отчуждаването му, а относно недвижимите имоти и превозни средства – по тяхната пазарна стойност.За установяването на действителната стойност на притежаваните в края на периода недвижими имоти, съдът е приел заключенията на допуснатите първоначална и повторна СОЕ. Повторната СОЕ, изготвена след извършване на оглед на придобитото от ответниците А. и А. дворно място в с. Е. е установила, че в имота съществува едноетажна сграда, изградена от каменни основи и кирпич с изтекла експлоатационна годност. Покривът е с дървена конструкция, която е прогнила и паднала на места и към деня на огледа сградата е погинала. Поради това експертът не е оценил сградата, а само дворното място, чиято пазарна стойност към момента на придобиване – 18.03.2015 г., е 7 260 лв. От показанията на свид. С. Й. - майка на отв. А., според АС се установява че той и ответницата С. А. са закупили две дворни места в с. Е., едното от които - със сграда. В имота там, закупен през 2005 г. те са живели. Празното дворно място са придобили през 2015 г., за да го ползват като градина. В това място имало само стени от съборена къща; имотът не е водоснабден и електрифициран. След преценка на доказателствата АС е формирал извод, че към момента на придобиване – 18.03.2015 г. в дворното място в с. Е. с площ от 1430 кв. м., представляващо ***, от които 1 310 кв. м. са включени в ***, целият с площ от 1 440 кв. м., не е съществувала сграда, като самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като тя е била погинала. Този извод се подкрепя и от представеното удостоверение от 20.06.2023 г., издадено от Началник отдел "УТУОС" при Общинска администрация Вълчи дол. Следователно, според въззивния съд, пазарната стойност на процесното дворно място е 7 260 лв. Или в края на проверявания период в патримониума на ответниците, е налично имущество на стойност 17 702, 96 лв. / формирана от стойността на двете дворни места 7604 и 7260 лв. и наличните 2838 лв. по спестовен влог на отв. А. в посочената банка/. Затова не може да се направи извод за наличие на "значително несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ, и не подлежат на изследване елементите, определящи "нетния доход. " При тези решаващи изводи на въззивния съд, ВКС намира следното по допускане на обжалването: Изводите на въззивния съд относно понятието „значително несъответствие“ не противоречат на ТР №4/2021 г. В т. 1 от това ТР е прието, че „ Не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“. Затова при формирането на изводите си за наличието на значително несъответствие въззивният съд не е включил преминалите през сметките на ответниците, но неналични в патримониума им към края на проверявания период парични суми, въпреки големия им размер. Не са включени и получените, но неналични към края на периода суми от отчуждено имущество, вкл. от отчуждаването на ап.39 в гр. Д., ул. „С.“бл.1, при установена от вещото лице Г. пазарна стойност към придобиването 27 343 лв., а към отчуждаването 32 627 лв. и на изброените по делото МПС- та на ответниците, остойностени от автотехническата експертиза към придобиването и отчуждаването им. Съответен на приетото в посоченото ТР е и изводът на АС, че само когато несъответствието по пар.1, т.3 от ЗОПДНПИ е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. В ТР е пояснено, че това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. На поставения в контекста на осн. по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК от касатора въпрос, отговор е даден в р. по гр.д. №5134/21 г. на четвърто г.о. на ВКС / соченото в изложението опр. по гр.д. №3094/22 г. на трето г.о., постановено по реда на чл.288 ГПК не е практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1,т.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК/. По повод квалифицираната от въззивния съд като отрицателен нетен доход отрицателна разлика в дохода на ответниците там, в цитираното решение ВКС е приел, че „съгласно легалната дефиниция, установена с § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход, по смисъла на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите (т. нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. – оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина“.Затова не е налице допълнителната предпоставка на това основание за допускане на обжалването. Не са налице и другите две сочени основания - изводите на въззивния съд относно липсата на значително несъответствие по см. на пар.1,т.3 ЗОПДНПИ като предпоставка за отнемане на имуществото на ответниците с иска по чл.153 ЗОПДНПИ са съответни на практиката на ВКС. Обсъдени са и относимите към установяване на наличното имущество на ответниците в началото и в края на проверявания период доказателства по делото, съобразно практиката на ВКС, цитирана във връзка с втория, процесуален въпрос на касатора. Съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС – ТР №4/21 г. ОСГК и р. по гр.д. №5134/21 г. на четвърто г.о., опровергава твърдяното от касатора прилагане на закона в противоположния му смисъл и при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, с които е обоснован доводът му за очевидна неправилност на решението. Сочените основания за допускане на обжалването на въззивното решение не се установяват и ВКС на РБ