Определение № 60169 от 22.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4593/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 3511/12.10.2021 г., подадена от Д. С. Л. срещу определение, обективирано в протокол № 80/29.09.2021 г. по гр. д. № 333/2021 г. на Варненския апелативен съд, с което производството по делото е прекратено поради неотстраняване нередовност на въззивната жалба. Иска се отмяна на обжалваното определение с довод за неправилност на извода на въззивния съд, че допълнително определената държавна такса от 25 лева не е внесена до датата на съдебното заседание. С частната жалба е представено копие от вносна бележка от 29.07.2021 г. на „Банка Д.“ АД. От ответницата по частната жалба П. Х. П. е постъпил писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК със становище, че обжалваното определение е правилно. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С решение № 260057/20.05.2021 г. по гр. д. № 1430/2020 г. Варненският окръжен съд е уважил предявен от П. Х. П. срещу Д. С. Л. иск по чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗНсл, като е прогласил за нищожно саморъчно завещание от 27.07.2016 г. на К. Х. П., тъй като не е написано и подписано от завещателя. Решението, като неблагоприятно за него, е обжалвано от ответника по иска Д. С. Л.. С разпореждане № 261174/18.06.2021 г. първоинстанционният съд е оставил без движение въззивната жалба и е указал на жалбоподателя да представи препис от жалбата и да внесе на сметка на въззивния съд държавна такса в размер на 240.39 лева. След изпълнение на дадените указания и изпълнение на процедурата по чл. 263 ГПК въззивната жалба, заедно с отговора на насрещната страна и първоинстанционното дело, са изпратени на Варненския апелативен съд. С определение № 259/15.07.2021 г., постановено в подготвително заседание по чл. 267 ГПК, въззивният съд е извършил проверка по допустимостта на жалбата и е констатирал, че не е заплатен пълният размер на дължимата държавна такса от 265.39 лева, като остават за довнасяне още 25 лева. Съдът е внесъл делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 29.09.2021 г., и е указал на въззивника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за довнесена по сметка на Варненския апелативен съд държавна такса в размер на 25 лева, като го предупредил, че при неизпълнение на указанието в срок ще прекрати въззивното произвдство. Съобщението, което съдържа пълния текст на определението, постановено в заседанието по чл. 267 ГПК, е връчено на 19.07.2021 г. на въззивника лично на адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. 08, ет. 09, ап. 051 /л. 20 по гр. д. № 333/2021 г. на Варненския апелативен съд/. Липсват данни до съдебното заседание на 29.09.2021 г. указанието за внасяне на допълнителна държавна такса в размер на 25 лева да е изпълнено. При това положение въззивният съд прекратил производството поради неотстраняване на указаната нередовност на въззивната жалба. С частната жалба, с която постановеното прекратително определение се обжалва, е представено копие от вносна бележка от 29.07.2021 г. на „Банка Д.“ АД. Видно от същото, на посочената дата Д. Л. е внесъл сумата 25 лева - такса доплащане. С оглед на тези данни настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че обжалваното определение е правилно, а подадената срещу него частна жалба е неоснователна. Предмет на постановеното първоинстанционно решение е иск с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗНсл. Искът е оценяем, като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК цената му се формира от стойността на завещаното имущество - т. 1 на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Саморъчното завещание от 27.07.2018 г. има за предмет апартамент № 2А, находящ се в [населено място], [улица], 12, ет. 1, вх. 2, ведно с акцесориумите му. Видно от удостоверение изх. № [ЕГН]/05.03.2020 г. на [община], район „О.“, дирекция „МД“, данъчната оценка на завещания имот е 53 077.80 лева /л. 23 по гр. д. №1922/2020 г. на Варненския районен съд/. Това е и цената на иска. При това положение държавната такса за първоинстанционното производство е в размер на 530.77 лева, изчислена като 4 на сто върху една четвърт от цената на иска /чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във връзка с чл. 71, ал. 2 ГПК/, а за производството пред въззивната инстанция дължимата държавна такса е в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство /чл. 18, ал. 1 от посочената тарифа/, или 265.385 лева. В този размер е и определената от въззивния съд държавна такса, дължима за въззивното производство, и същият е съобразен с данните по делото и нормативната уредба. Ето защо указанието за внасяне на допълнителна държавна такса от 25 лева /разликата между внесената държавна такса в размер на 240.39 и дължимата в размер на 265.385 лева/, е правилно. Правилен е изводът на въззивния съд, че указанието за привеждане на въззивната жалба в съответствие с изискването за редовност по чл. 261, т. 4 ГПК не е изпълнено до момента на постановяване на прекратителното определение. От представеното пред настоящата инстанция писмено доказателство - вносна бележка, е видно, че доплащането на сумата 25 лева е извършено на 29.07.2021 г., т. е. след дадения едноседмичен срок, който е изтекъл на 26.07.2021 г. - понеделник, присъствен ден. Това плащане не може да бъде съобразено, тъй като съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Следва да се отбележи и това, че връчването на съобщението за отстраняване на констатираната нередовност на въззивната жалба е извършено редовно. С оглед оттеглянето на пълномощието от адв. П. В. /чл. 35 ГПК/, извършено с подадената от Д. Л. молба вх. № 266796/23.06.2021 г. /л. 122 по гр. д. № 1430/2020 г. на Варненския окръжен съд/, въззивният съд е процедирал законосъобразно, като е изпратил съобщението на посочения в същата молба адрес, а връчването е лично на адресата. В съобщението са указани и последиците при процесуално бездействие на жалбоподателя. Тъй като въззивната жалба е останала нередовна, за въззивния съд не е възникнало задължението да я разгледа и се произнесе по съществото на правния спор. Образуваното въззивно производство е подлежало на прекратяване, както правилно е прието с обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.