Определение № 50470 от 06.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. П., чрез пълномощника му адвокат Н. К., против решение № 660 от 6.12.2021 г., постановено по гр. д. № 1956 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 261521 от 20.05.2021 г. по гр. д. № 3817/2020 г. на Районен съд - Пловдив за отхвърляне на предявения от И. П. П. против П. Н. Б. иск с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на частно завещателно разпореждане, извършено на 20.08.2012 г. от П. И. П., починал на 25.10.2017 г. в полза на ответника П. Н. Б.. П. Н. Б., понастоящем непълнолетен и действащ със съгласието на родителите си, е подал писмен отговор чрез пълномощника си адвокат Н. А. по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че предмет на спора е дали ръкописния текст на завещателното разпореждане е изпълнен от П. И. П., починал на 25.10.2017 г. и че във въззивната жалба на ищеца са наведени доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушение при приемане на експертното заключение по графологичната експертиза и е поискано назначаване на тройна съдебно-графологична експертиза. Установил е, че в първоинстанционното производство е приета съдебно-графологична експертиза, която сочи, че завещанието е автентично, като при изготвянето на експертизата са използвани сравнителни образци, с висока степен на достоверност. Счел е, че изводите на първоинстанционния съд за автентичност на завещанието се потвърждават и от приетата във въззивното производство тройно – съдебно графологична експертиза. Вещите лица, използвайки посочените от жалбоподателя И. П. сравнителни образци, са достигнали до категоричния извод, че ръкописният текст, с който е изписано процесното завещание от името на П. И. П., с посочената дата 20.08.2012 г., както и подписът срещу реквизита „Подпис“ и над името „П. Ил. П.“ в същия документ – са изпълнени от завещателя П. И. П.. Съдът е посочил, че вещите лица подробно са описали използваните документи, сред които са и тези, сочени от жалбоподателя, като липсата на снимков материал в заключението не е основание да се приеме обратното и е кредитирал изцяло приетото във въззивното производство заключение на тройната съдебно – графологична експертиза, като пълно, обосновано и компетентно изготвено. Възраженията на И. П., че следва да се цени по делото представената експертна справка № 115/11.07.2019 г., изготвена от Е. Ч. - специалист в областта на почерковите изследвания в БНТЛ при ОД на МВР - Пловдив са приети за неоснователни, тъй като изготвените по прокурорски преписки експертизи не могат да се ползват в гражданския процес. Допълнено е, че самата справка не дава категоричен отговор на въпроса дали текстът на завещанието е изпълнен от завещателя, тъй като сравнителен материал при изготвянето й е използвано само заявление от 30.04.2015 г. и съответно изводът е, че ръкописният текст на завещанието не е изпълнен от лицето, което е попълнило този документ, а не, че същият не е изпълнен от завещателя. При изготвяне на заключението по допуснатата тройна съдебно-почеркова експертиза са използвани всички представени по делото документи, включително и тези, представени във въззивното производство и е направен цялостен анализ на сравнителния материал и обекта на изследване. Така възприетите експертни заключения са обосновали и извода на въззивния съд, че искът за прогласяване нищожност на завещанието поради неспазване на формата по чл. 25, ал. 1 ЗН е неоснователен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК И. П. П. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1) допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по същество относно автентичността на саморъчно завещание въз основа на заключение на тройна съдебно-графологична експертиза, която е била оспорена от жалбоподателя в частта, касаеща това кой е изпълнил текста на завещанието и предвид факта, че жалбоподателят своевременно е оспорил част от сравнителните образци, използвани от експертизата; 2) допустимо ли е въззивният съд да вземе решение по същество, ако приетото по делото заключение е било своевременно оспорено от жалбоподателя, част от сравнителните образци също са били оспорени от страната и законосъобразно ли е въззивният съд да постанови решение, което не съдържа констатации и изводи въз основа на всички представени сравнителни образци, съответно допустимо ли е въззивната инстанция да приеме заключение, което противоречи на приет по делото официален документ – експертна справка относно същите факти – че текста на саморъчното завещание не е бил изпълнен от завещателя (ако справката е била изготвена в хода на водено производство пред Районна прокуратура - Пловдив). Въпросите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. По първия въпрос е налице практика на ВКС, обективирана в решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. ВКС, ІІ г. о. и решение № 137 от 11.10.2019 г. по гр. д. № 4409/2018 г., I г. о., решение № 171 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 6412/2007 г., I-во г. о., решение № 256 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014 г. на ВКС, I-во г. о., че при оспорване на сравнителен материал, ползван от експерт-графолог, оспорващият този сравнителен материал следва да проведе насрещно доказване, като представи друг сравнителен материал, който да бъде съобразен от вещото лице и съда, а само твърдението, че сравнителните образци не изхождат от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата. В случая въззивният съд е процедирал в съответствие с практиката на ВКС, като приел заключението на разширената експертиза, ползвала като сравнителен материал, не само оспорените от ищеца документи, но и тези, които той е посочил като изходящи от завещателя. Вторият въпрос в едната си част не съответства на данните по делото. Дори и да е имало съмнение дали единичната съдебно-почеркова експертиза е работила с всички посочени от страните като сравнителен материал документи (доколкото вещото лице е посочила само страниците на делото, на което следва да се намират, а номерацията на делото включва повтарящи се страници, на някои от които са съдебни книжа), то разширената експертиза, допусната и приета във въззивното производство е работила по всички, посочени от ищеца документи (обстоятелството, че е възприела датата на заявлението за издаване документ за самоличност на български гражданин от 2015 г. като 20.04., вместо 30.04, както е възприета в експертната справка от 2019 г. по прокурорската проверка, не обосновава извод, че експертите не са ползвали като сравнителен материал, някои от представените по делото документи, а съответно и че заключението е непълно, като при изслушването им изрично са уточнили, че са работили и с двете заявления от 2013 г. и 2015 г. и придружаващите ги документи). Във втората си част въпросът е основан на тезата, че експертната справка № 115 от 11.07.2019 г. за извършено съдебно-графично изследване съставлява официален документ. Касае се за изследване, извършено от експерт на МВР и отразяващи неговите изводи с оглед специалните му знания, т. е. до заключение на вещо лице, което е дадено по друго производство, а не в исковия процес и което не съставлява документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което не може да се квалифицира като официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и то без значение дали се касае за частна експертиза или за такава с оглед извършване на предварителна проверка по прокурорска преписка. С оглед изхода на настоящото производство И. П. П. следва да възстанови на П. Н. Б. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено чрез неговия баща Н. А. Б. възнаграждение на адвокат Н. А.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение