Определение № 107 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6868/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Обжалвано е решение № 3675 от 18.05.2013 год., постановено по в.гр.дело № 4972/2012 год. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г въззивен състав, с което е

• отменено частично решение от 12.12.2011 год. по гр.дело № 44519 по описа за 2008 год. на СРС, 39 състав в частта, с която се осъжда И. Й. Т. и И. Б. Т. да предадат на [фирма] на основание чл.108 ЗС владението върху недвижим имот офис-надземен гараж, преустроен в офис /с площ от 21.26 кв.м. и надземен гараж № 2 с площ от 20.48 кв.м., находящи се в жилищна четириетажна сграда на [улица], и в която се осъждат на основание чл.59 ЗЗД да заплатят сумата от 5 427 лева за ползването на процесния офис и сумата от 3 304 лева – за ползване на надземен гараж № 2 с четириетажна жилищна сграда на [улица] вместо това е постановено друго за отхвърляне изцяло предявения от [фирма] с ЕИК[ЕИК] иск по чл.108 ЗС срещу И. Й. Т. ЕГН[ЕИК] и И. Б. Т. ЕГН [ЕГН] с адрес, [населено място],[жк][жилищен адрес] за предаване владението на следните недвижими имоти – офис-надземен гараж, преобразуван в офис и на кота плюс 013м с площ от 21.26 кв.м. и надземен гараж 2 с площ от 20.48 кв.м., находящи се в четириетажна жилищна сграда с подземни гаражи и ателиета, построена на УПИ ХХVІІ, кв.265, [улица];

• отхвърляне изцяло предявения от [фирма] срещу И. Й. Т. и И. Б. Т. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД като неоснователен и недоказан.

Недоволен от въззивното решение е касаторът [фирма], представляван от адвокат М. Т., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Налице ли е процесуално нарушение при постановяване на съдебно решение въз основа на писмени доказателства, които се намират в кориците по делото, но които не са връчени на другата страна, които съдът не е докладвал в с.з. и които не са приети като доказателства по делото?

2. Налице ли е процесуално нарушение в случая след като съдът е стигнал до извода, че доверителят ми не е изпълнил задължението си да докаже правото на собственост при условията на пълно и главно доказване, че след разпределение на доказателствената тежест с доклада по делото ответната страна не е представила и не е ангажирала правноизключващи или оборващи доказателствената тежест на представените от жалбоподателя писмени доказателства, доказващи правото на собственост върху процесните имоти?

3. Налице ли е процесуално нарушение в случая при положение, че жалбоподателят е представил документи, доказващи правото му на собственост върху процесните имоти (учредителното право на строеж в нотариална форма) и няма законова възможност да доказва отрицателния факт, че ответниците не са собственици, съдът да приеме, че исковата претенция не е доказана при условията на пълно и главно доказване относно факта за правото си на собственост върху процесните имоти?

4. Налице ли е процесуално нарушение съдът да приеме, че е оборено пълното и главно доказване правото на собственост вследствие на представени частни свидетелстващи документи, неподкрепени с документи за плащане, и чиято форма не е изискуемата от закона и в чието съдържание липсват съществени и изискуеми от закона уговорки, касаещи прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот?

От ответниците по касация И. Й. Т. и И. Б. Т., представлявани от адвокат С. С. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост.

Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира обаче, че е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че дружеството/касатор/ не е доказало при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на иска по чл.108 ЗС и че е собственик на процесните имоти: офис и гараж.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.

За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено.

Дружеството (жалбоподател) е представило нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство от 10.04.2002 год. под № 38, том І, рег.№ 1273, дело № 32/2002 год. на Д. Ж.-нотариус с район на действие Софийския районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 101, по силата на който ответниците по касация са получили обекти – извън процесните, поради което касационно обжалване следва да се допусне по третия въпрос относно доказателствената тежест по иск за собственост на основание чл.108 ЗС при учредено право на строеж срещу задължение за строителство.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение