Определение № 39 от 19.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3236/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Делото е образувано по две касационни жалби, а именно: с вх.№ 13290 от 03.08.2020 г., подадена от Ж. Д. К. чрез адвокат М. Й. – Г. от АК – Я. и с вх.№ 260142 от 12.08.2020 г., подадена от Н. П. Г. чрез адвокат Я. П. от АК – Б., които са насочени против въззивно решение № І-88 от 30.06.2020 г. на Окръжен съд – Бургас, І въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 480/2020 г. Жалбите, като подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, отговарящи на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружени от изложения по чл. 284, ал. 3 ГПК и насочени срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, са процесуално допустими. Всеки от касаторите поддържа искане за допускане на обжалването на първо място по съображения, че въззивното решение е „очевидно неправилно” по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК – както досежно произнасянето по исковете за собственост, така и по искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, а също така и при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК по изрично формулирани въпроси. Претендират присъждане на разноски. Ответниците по касация И. Т. Д., Г. Г. С., Е. Г. Р., Й. Д. С. и Н. Г. К., чрез адвокат Л. А. от АК – Б., са депозирали отговори срещу всяка от жалбите поотделно. Излагат аргументи в подкрепа на становището си, че не са налице основания за допускане на обжалването. Претендират присъждане на разноски. Преди да пристъпи към обсъждане на исканията за допускане на касационно обжалване, съставът на ВКС констатира следното: Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК – след като с Решение № 190 от 07.02.2020 г. по гр.д.№ 24/2019 г. на ВКС, І г.о. е отменено предходното въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С атакувания в настоящото производство въззивен акт е отменено Решение № 17 от 04.04.2018 г. по гр.д.№ 213/2017 г. на РС - Средец, като вместо това е постановено, че се приема за установено по отношение на ответниците по исковете (понастоящем – касатори), че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ дворно място с административен адрес: [населено място], община Средец с площ от 4 015 кв.м. и съставляващо имот № * в кв. 3 и кв. 4 по плана на селото, при граници: дере на община Средец, имоти №№ * и * в кв. 4, имоти №№ *, *, *, *, *, * и * в кв. 3, за който имот, по влязъл в сила, но неприложен в срок дворищно-регулационен план, са отредени УПИ * в кв. 4 по РП на [населено място] с площ от 775 кв.м., УПИ * в кв. 4 по РП на [населено място] с площ от 800 кв.м., УПИ * в кв. 3 по РП на [населено място] с площ от 910 кв.м. и УПИ * в кв. 3 по РП на [населено място] с площ от 930 кв.м., при притежавани части съответно: за И. Т. Д. – 8,333% или 1/12 ид.част от имота, за Г. Г. С. – 16,666% или 1/6 ид.част, за Е. Г. Р. – 16,666% или 1/6 ид.ч., за Й. Д. С. – 8,333% или 1/12 ид.ч. и за Н. Г. К. – 16,666% или 1/6 ид.ч. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 59 от 14.10.2013 г., том VІІ, рег.№ 3375, нот.дело № 934/2013 г. на нотариус В. К., с район на действие – Районен съд - Средец. Видно от мотивите на решението, въззивният съд е формирал решаваща правораздавателна воля, че ищците по делото притежават идеални части от процесния имот, сборът от които се равнява на 8/12 ид.ч. Изложил е, че с оглед изхода от спора по иска за собственост и при съобразяване с ТР № 3 от 29.11.2012 г. по т.д.№ 3/2012 г. на ВКС, ОСГК, Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 59 от 14.10.2013 г., том VІІ, рег.№ 3375, нот.дело № 934/2013 г. на нотариус В. К., с район на действие – Районен съд - Средец, съгласно който ответникът Г. е признат за собственик 8/12 ид.ч. от процесния недвижим имoт, следва да се отмени, като тази последица не е приложима по отношение на нотариалният акт, с който Н. П. Г. е дарил на Ж. Д. К. спорните 8/12 ид.ч. от процесния недвижим имот. Изложеното сочи на несъответствие между формираната воля ( н.а. № 59 от 14.10.2013 г. да бъде отменен за 8/12 ид.ч. ) и нейното обективиране в диспозитива ( с който е постановено отменяването на н.а. № 59 от 14.10.2013 г. изцяло ). Налага се извод, че въззивното решение страда от порок, но същият е отстраним от самия въззивен съд по реда на чл. 247 ГПК. Едва след надлежното обективиране на формираното от съда решение по спора ще следва да се проведе производството по реда на чл. 288 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия