Определение № 145 от 01.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3324/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по повод подадена касационна жалба от „Симпли Бългерия“ООД [населено място] срещу решение № 93 от 22.02.21г.по гр.дело № 14/21г.на Софийския апелативен съд,с което е потвърдено решение от 2.10.15г.по гр.дело № 11107/19г.на Софийски градски съд.С него жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Д. А. Б. и Д. А. Б., и двамата граждани на Нидерландия, сумата 21 270.60 евро,представляваща задатък, дължим по силата на анекс от 14.12.2009г.към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен между страните на 31.07.2007г.,ведно със законната лихва,считано от 23.08.19г.до окончателното изплащане. Касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Формулира следните правни въпроси: 1.След като страните са се договорили,че връщането на задатъка ще се сключи при сбъдването на дадено условие,длъжен ли е съдът да изследва и да се съобрази с факта на сбъдването на това условие или не; 2.От кога тече началният момент на погасителната давност на задължение за връщане на получен задатък по развален предварителен договор ,без да е договорен срок за връщането му; 3.При изрична договореност между продавач и купувач по предварителен договор да бъде върнато платеното от купувача капаро,нужно ли е същият да изпрати покана по смисъла на чл.84 ал.2 ЗЗД;4.Тече ли давност при изрична договореност между продавач и купувач по предварителен договор да бъде върнато платеното от купувача капаро,считано от датата на прекратяване на предварителния договор или давност за това вземане тече едва след получена покана и изпадане в забава на продавача. В срока по чл.287 ГПК ответниците по касационната жалба считат, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,че на 31.10.2007г.между „Симпли Бългерия“ООД – продавач и Д. Д. А. Б. и Д. А. Б. – купувачи е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,по силата на който продавачът се е задължил да изгради и да прехвърли на купувачите правото на собственост върху жилищна сграда,която предстои да бъде изградена в собствения му недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], Г. област.В чл.5 ал.1 от договора продавачът е поел задължението да изгради сградата в груб строеж от срок от 18 месеца от датата на сключване на предварителния договор,и да въведе същата в експлоатация в срок от 25 месеца от същата дата.Продажната цена е определена в размер на 70 902 евро,платима при условията на чл.8 от същия – на три вноски в различни размери и падежи,като е посочено,че сумата 2900 евро вече е получена от продавача,като част от първата дължима вноска.Съгласно чл.8 ал.1 от договора купувачите са се задължили да заплатят на продавача авансово сума в размер на 18 370.60 евро,като остатък до пълния размер на първата вноска по договора в размер на 30% от уговорената цена.Страните са се съгласили,че така предоставената сума в общ размер на 21 270.60 лв има правното значение на задатък по договора.Между страните не е било спорно,че процесната сума е предоставена от купувачите на продавача на датата на подписване на предварителния договор.С анекс от 14.12.2009г.страните са прекратили действието на сключения помежду им предварителен договор от 31.10.2007г.В анекса продавачът е заявил,че не дължи задатъка,но е поел задължение за негово връщане на купувачите, след като осъществи продажба на имота на трето лице,различно от купувачите. При тези данни по делото въззивният съд е приел,че не е доказан отказ на купувачите от договора, поради невъзможност да изпълнят задължението си за плащане на цената, въпреки забавата им при заплащането на втора вноска.Направен е извод, че прекратяването на договора е осъществено на безвиновно основание – по взаимно съгласие на страните, в подкрепа на който е поетото от продавача задължение за връщане на получения задатък.С оглед на това съдът е приел,че следва да намери приложение разпоредбата на чл.93 ЗЗД и тъй като страните не са уговорили в предварителния договор задържане на задатъка в случай на прекратяването му по взаимно съгласие, същият подлежи на връщане на купувачите.Счел е за неотносими доводите на продавача за несбъдване на условието за дължимост на задатъка и за липса на предпоставки за неговото връщане.Тъй като изпълнението на това задължение не било обвързано със срок, същото е станало изискуемо от момента на нотариалната покана, връчена на ответника на 28.12.18г.Исковата молба е депозирана в съда на 23.08.19г.,в рамките на петгодишния давностен срок по чл.111 б“б“ ЗЗД,поради което е оставено без уважение възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Настоящият съдебен състав намира,че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса:“ След като страните са се договорили,че връщането на задатъка ще се сключи при сбъдването на дадено условие, длъжен ли е съдът да изследва и да се съобрази с факта на сбъдването на това условие или не“,за проверка на разрешаването му от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 110 от 29.06.17г.на Трето г.о.на ВКС по гр.дело № 3868/16г.; решение № 5 от 6.02.20г.по гр.дело № 641/19г.на 4-то го.; решение № 430 от 20.01.15г.по гр.дело № 1673/14г.на 4-то г.о.; решение № 502 от 26.07.10г.по гр.дело № 222/09г.на 4-то г.о. Останалите въпроси са обусловени от разрешаването на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.