Определение № 1557 от 08.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4509/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Б. Р., приподписана от адв. Г. М., срещу решение № 561 от 09.06.2022 год. по в. гр. д. № 541/2022 год. на Бургаски окръжен съд. Касаторът оспорва въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 142 от 25.01.2022 год., постановено по гр. д. № 4860/2021 год. на Бургаския районен съд, с което Ж. Р. е осъдена на основание чл. 109 ЗС да възстанови вертикалното коминно тяло, преминаващо през трапезарията и дневната в собствения й апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх. 3, ет. 3, ап. 53, обслужващо трапезарията и дневната в апартамент, намиращ се на втория етаж под жилището на касатора и собственост на ищеца Д. Д. Д.. В касационната жалба се поддържа становище за недопустимост на въззивното решение поради липса на правен интерес на ищеца, както и неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не се произнесъл по всички наведени оплаквания във въззивното производство. В изложението към жалбата се твърди наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване при формулиран правен въпрос за задължението на съда при формиране на правните си изводи по предмета на спора да се произнесе по всички наведени с жалбата оплаквания. Сочи се наличие и на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Поставените въпроси от касатора са относно приложението разпоредбите на чл. 226 ГПК в производство по предявен иск по чл. 109 ЗС и наличието на правен интерес от уважаването на този иск. Поддържа се невъзможност на касатора да извърши ремонтни дейности в чужд имот. От ответника по касация Д. Д. е постъпил писмен отговор в срок, чрез адв. Св. А., в който се излагат доводи за отсъствие на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата по същество. Претендира разноски. Върховният касационен съд, в настоящия си състав на II г. о., като обсъди доводите на касатора въз основа данните по делото и предмета на настоящото производство, намира следното: Касационната жалба е допустима и редовна като подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Въззивният съд е приел за безспорно, че страните са собственици на находящи се един над друг апартаменти в [населено място] [улица], вх. 3. Ищецът бил собственик на апартамент на втория етаж, а ответникът – на апартамент на третия етаж. Д. Д. придобил собствеността на своя апартамент въз основа на нотариален акт за дарение, а Ж. Р. придобила апартамента на третия етаж заедно с бившия си съпруг Д. К., като впоследствие купила неговата 1/2 ид. ч., с което процесният имот станал нейна изключителна собственост. Пред първоинстанционния съд е допусната и приета съдебно –техническа експертиза, от чието заключение се установява, че по проект в сградата са предвидени комини в трапезарията, двете спални помещения и отдушник в черна кухня. Не било спорно, че коминното тяло в трапезарията в апартамента на касатора е съборено, като вещото лице посочило, че същото е извършено в разрез със строителните правила и нормативни изисквания. Установило се, че в трапезарията на четвъртия етаж над Ж. Р. коминното тяло също е премахнато. От събраните свидетелски показания съдът е приел, че коминът в трапезарията над апартамента на Д. Д. е премахнат именно от касатора. За това действие ишецът разбрал, когато свидетеля И. Д. запалила хартия и констатирали, че димът не се извежда нагоре по комина. В решението си съдът приел, че за да се уважи иск с правно основание чл. 109 ЗС, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: неоснователност на действията на ответника по иска и създаване на пречки за упражняване правото на собственост от ищеца в пълен обем. В мотивите си въззивният съд посочил, че е без значение дали премахването на коминното тяло е извършено от ответника или е било налице преди закупуване на процесния имот. След като нарушението е констатирано, в тежест на ответника по иска е да извърши необходимите действия за преодоляване на установеното по делото негативно въздействие върху имота на ищеца, като възстанови липсващата строителна част, за да бъде възможно Д. Д. да упражнява правото си на собственост в цялост. Въззивният съд приел за неоснователни възраженията на Ж. Р., че комините са негодни за употреба, тъй като нямат капацитет да отвеждат дим от толкова много апартаменти и не могат да бъдат почиствани. Установено от свидетелските показания било, че за доста дълъг период от време след въвеждането на сградата в експлоатация, комините били използвани по предназначение от живущите. Кредитирано е заключението на вещото лице, че одобреният архитектурен проект на сградата предвиждал нужния капацитет на комините за отвеждане на дима от твърдото гориво от всички апартаменти. По останалите оплаквания на ответника, съдът препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК. Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради липса на релевираните от касатора основания за това, поради следните съображения: По първия правен въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните при постановяване на своя акт, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 37 по гр. д. № 241/2011 год., I г.о. и решение № 10 по гр. д. № 130/2011 год, I г.о. Дори и да се приеме, че поставеният въпрос е обуславящ изхода на делото, произнасянето на съда не е в противоречие, а в съответствие с посочените решения. След анализ на относимите доказателства по делото /вкл. свидетелски показания и заключение на вещо лице/, преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и на изложените от страните доводи и възражения, въззивният съд е отделил спорните от безспорните факти и е изложил мотиви относно всички оплаквания, които се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Въззивният съд се е обосновал по отношение на оплакването за възможността и капацитета на процесното коминно тяло да отвежда дима от всички апартаменти във входа, възприемайки заключението на вещото лице по назначената СТЕ. По останалите доводи във въззивната жалба, когато първоинстанционният съд вече е изложил в мотивите си съображения по тях, тъй като тези доводи са били изтъкнати още в първа инстанция и жалбоподателят само ги преповтаря в своята жалба, въззивният съд може да възприеме изцяло изводите на първоинстанционния и да препрати към тях, съгласно чл. 272 ГПК. С оглед на това не следва да се допусне до касационно обжалване въззивното решение по този въпрос. По поставените въпроси относно приложението на чл. 226 ГПК при предявен негаторен иск и правният интерес от уважаването му, касаторът поддържа, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съобразно задължителната тълкувателна практика на Върховния касационен съд, обективирана в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на тълкуването на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменение на законодателството или обществените условия, а за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или тя да бъде осъвременена предвид настъпили в законодателството или в обществените условия промени. Не се сочи по какъв начин разрешаването на поставените въпроси са необходими за промяна на съществуващата съдебна практика. Съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, производството следва своя ход между първоначалните страни. В чл. 226, ал. 3 ГПК законодателят е посочил, че постановеното решение във всички случаи представлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение действието на вписването – чл. 114 ЗС и чл. 78 ЗС. В трайно установената практика на ВКС се приема, че тези разпоредби са приложими и по искове по чл. 109 ЗС – Решение № 807 от 1.12.2010 год. по гр. д. № 1081/2009 г., I г. о, Решение № 265 по гр. д. № 2581/2016 год., IV г. о., Определение № 90 по гр. д. № 3766/2020 год., I г. о. Настоящият състав на II г. о. на ВКС не намира основание за промяна или осъвременяване на така приетото разрешение на поставените въпроси, извън основното съображение за липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно, че тези въпроси не са обусловили решаващата воля на съда по спора. Предвид изложеното, няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване и по тези въпроси. При служебната проверка за наличие на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК не се установява да е налице вероятност въззивното решение да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно. При този изход на настоящото производство касаторът следва да заплати на ответника в него направените разноски в размер на 1 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, установено с представения договор за правна защита и съдействие, фактура и списък. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,