Определение № 2716 от 03.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4382/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от В. Н. Н. и приподписана от адв.Р. Ц. касационна жалба с вх.№ 3065 от 24.04.2023 г. срещу решение № 204 от 16.12.2022 г., постановено от Апелативен съд В. по в.гр.д.№ 460/2022 г. по описа на същия съд, с което е обезсилено решението от 03.05.2022 г. на Окръжен съд Варна по гр.д.№ 3108/21 г. за отхвърляне предявените от касатора против М. П. Т., С. И. К. и А. Н. Я. искове за заплащане на по 20 000 лв. от всеки от тях, представляващи обезщетения за претърпените болки и страдания вследствие дадено неправилно заключение по т.д.№1316/20г. на ВОС. Касаторът сочи, че въззивният съд не е отразил правилно твърденията в исковата молба и доводите във въззивната жалба, не е обсъдил оплакването му, че претенцията е за вреди от неправилно, а не невярно заключение и не твърди извършване на престъпление от страна на вещите лица. Неимуществените вреди претърпял в момента на представянето на неправилното заключение пред съда, затова за допустимостта на иска му било без значение наказателната отговорност на ответниците. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.3 и ал.2 ГПК - въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1. „Допустимо ли е съдът да перифразира оплакванията на ищеца и да се произнася по така промененото им съдържание?“; 2. „Налице ли е идентичност между понятията неправилна експертиза и невярно заключение?“; 3. „При наведени от ищеца твърдения, сочещи на наличие на престъпни обстоятелства, допустимо ли е разглеждането на спора, ако те не са установени по надлежния ред?“ В общ писмен отговор ответниците изразяват чрез адв.А. Т. становище за неоснователност на искането за разглеждане на касационната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно съображенията са собжалване съображенията са следните: Предявените от В. Н. искове за обезщетяване на неимуществени вреди са основани на твърдения за дадено неправилно (грешно, измислено, нагласено) заключение по съдебнотехническа експертиза от страна на ответниците като вещи лица по дело, по което той бил страна. За да обезсили първоинстанционното решение, с което исковете са били отхвърлени, въззивният съд е констатирал, че за разглеждането на делото е необходимо да се установи даване на невярно заключение от страна на ответниците, доколкото ищецът е твърдял, че същото е неправилно и грешно. Даването на невярно заключение от вещо лице пред съд съставлява престъпление от общ характер по смисъла на чл.291 от НК. Прието е, че процесуалният способ за установяване на престъпление е чрез влязла в сила присъда или споразумение по НПК, а само при наличие на предвидените в чл. чл.124, ал.5 ГПК предпоставки – чрез установителен иск. Тъй като в случая не се твърди, нито се установява наличието на влязла в сила присъда /споразумение/ или на някоя от предвидените в чл.124, ал.5 от ГПК хипотези, допускащи установяването на престъпно обстоятелство по гражданскоправен ред, въззивният съд е приел, че предявените срещу ответниците искове са недопустими. При така изложените от въззивния съд съображения и данните по делото следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Нито един от трите въпроса не разкриват необходимост от допускане до касационно обжалване за осигуряване на точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая по поставените въпроси не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. По първия поставен въпрос е налице установена практика, че при разглеждането на делото и осъществяване на правораздавателната си дейност съдът трябва да установи точния смисъл на твърденията на ищеца (обстоятелствата, на които се основава иска) и да ги подведе под съответната правна норма, за да я приложи в решаването на правния спор. Въззивният съд е изпълнил това задължение в съответствие с установената практика. Вторият въпрос е свързан с погрешната теза на касатора, че твърдението за неправилна експертиза имало различен смисъл от възприетия от въззивния съд като невярно заключение. Едно заключение не може да бъде едновременно неправилно и вярно. Щом се твърди неправилност, погрешност, следва да се приеме, че се твърди невярност на заключението – несъответствие със съответните правила на науката и специалните знания, чрез прилагане на които то е дадено. Третият въпрос е обуславящ въззивното решение, но по него липсва допълнителната предпоставка, тъй като видно от цитираните от въззивния съд съдебни актове, актуалната практика по него е консолидирана и не се нуждае от промяна. Законодателят изрично е уредил в нормата на чл. 124, ал. 5 ГПК кога е допустимо установяването на престъпно обстоятелство от гражданския съд по гражданскоправен ред. В случая е констатирано, че липсват предпоставките, обуславящи допустимостта на произнасянето на гражданския съд - наказателното преследване да не може да бъде възбудено, или да е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т.2 – 5НПК; да е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 НПК, или извършителят на деянието да е останал неоткрит. От съдържанието на исковата молба, в която ищецът е посочил фактите, от които произтича искането му за вреди, не може да се изведе наличие на никоя от причините, предвидени в НПК, в които наказателното преследване да е изключено. Разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. Във връзка с възможността гражданският съд да установява престъпни обстоятелства е налице и задължителна съдебна практика, установена с ТР № 11/03.01.1967 г. на ОСГК на ВС, която е съобразена от въззивната инстанция. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Същото следва и от самите доводи на касатора, доколкото тезата за очевидна неправилност не се извежда директно от съдържанието на мотивите на въззивното решение, а се обосновава с доводи, относими към преценката за неправилност, т.е. към основанията по чл.281, т.3 ГПК. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение