Определение № 69 от 09.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2030/2020 г.

ВКСII търговско отделение09.03.2022 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено в подадена от А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД /н/, молба с вх. № 513/ 19.01.2022 г., за спиране на производството по т.д. № 2030/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, до приключване на тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Касационното производство е образувано по касационна жалба на Е. Ц. В., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1164 от 10.06.2020 г. по т.д. № 547/2020 г.на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав. Решението се обжалва в частта, с която след отмяна на отхвърлителното решение № 2200 от 05.12.2019 г. по т.д. № 1483/2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, девети състав, по предявения от синдиците на КТБ АД /н/ евентуален иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, въззивният съд е обявил за недействително, по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката, прихващане за сумата 49 000 щ.д., извършено от Е. В. с изявление № 11843/14.11.2014 г. Въззивният съд се е произнесъл по същество по посочения евентуален иск след потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на главния иск с правно основание чл.59, ал.2 ЗБН, като последното не е предмет на настоящото производство. След постановяване на определение за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение и след насрочване на делото в публично съдебно заседание, е постъпила молба с вх. № 513 от 19.01.2022 г., подадена от А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД /н/, в която е направено искане за спиране на касационното производство, до постановяване на решение по тълк.дело № 1/2020 г. от ОСГТК на ВКС. Молителят – ответник по касационната жалба твърди, че произнасянето по въпроса: „Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност“ има съществено правно значение за правилното решаване на спора по заведения главен иск по чл.59, ал.2 ЗБН и предявения евентуален иск по чл.59, ал.5 ЗБН. Становище за неоснователност на искането за спиране на касационното производство е заявено от процесуалния пълномощник на касатора в проведеното на 16.02.2022 г. открито съдебно заседание. В посоченото съдебно заседание настоящият състав е обявил, че по искането за спиране ще се произнесе в закрито заседание, което е обективирано в съдебния протокол. След преценка на данните по делото, искането за спиране на касационното производство, следва да се прецени като неоснователно. Не могат да бъдат споделени доводите на молителя – ответник по касация, че тълкуването, което ОСГТК на ВКС ще даде по поставения въпрос, е от значение за изхода на настоящото дело. Преди всичко, отхвърлителното въззивно решение по предявения срещу Е. Ц. В. главен иск с правно основание чл.59, ал.2 ЗБН – за прогласяване нищожността на процесното прихващане, поради неспазване на изискуемата форма за отправянето му до синдика /писмена, с нотариална заверка на подписа/ е влязло в сила като необжалвано с касационна жалба. Що се отнася до евентуалния иск по чл.59, ал.5 ЗБН, по който е висящо производството пред ВКС, следва да се има предвид, че тази норма /след изменението й, в сила от 28.11.2014 г./ визира специално основание за относителна недействителност на изявления за прихващане, извършени от кредитор или от банката, след началната дата на неплатежоспособността /т.1/ или след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VIII ЗКИ, включващ наложена мярка по чл.116, ал.2, т.2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т.1 /т.2/. Дори и да се възприеме твърдението на молителя, че преди произнасяне по висящия конститутивен иск съдът следва да прецени валидността на извънсъдебното прихващане, то следва да се има предвид, че в случая не става въпрос за пороци, които произтичат пряко от съдържанието и формата на изявлението за прихващане, а освен това, в ЗБН са предвидени специални основания за нищожност, изключващи уредени в ЗЗД общи основания. Предвид горното, искането за спиране на касационното производство подлежи на отхвърляне. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

Цитирани разпоредби

3