Определение № 50059 от 10.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 727/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на Г. Т. Д. и М. Г. Д., чрез процесуален представител, против Решение № 1292 от 06.12.2021г. по в.гр.д. № 1455/21г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 260572 от 27.01.2021г. по гр.д. № 14153/2018г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е обявен за недействителен по отношение на „Първа инвестиционна банка“ АД договор за дарение, сключен с Нотариален акт за дарение, вписан в СВ-София с вх.рег.№ 46693/17.09.2014г., т.112, акт № 98, с който Г. Т. Д. прехвърля безвъзмездно на своята дъщеря М. Г. Д. свой недвижими имот, находящ се в [населено място], подробно описан, по предявен иск с правно основание чл.135, ал.1 във вр. ал.2 ЗЗД.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличието на всички касационни основания по чл.281,т.3 ГПК – материална и процесуална незаконосъбразност, както и необоснованост на решението, с искане за касирането му. Сочи се необоснованост на извода на въззивния съд, че Г. Т. Д. има качеството на длъжник на „Първа инвестиционна банка“АД.

Допускането на касационното обжалване обосновават с наличието на основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК формулират следните въпроси:

По чл.280, ал.1,т.1 ГПК:

1.При наличие на допусната очевидна фактическа грешка в изпълнителен лист, задължен ли е съдът, пред който е представен като доказателство, да поиска поправянето на допуснатата фактическа грешка, или може чрез тълкуване сам да направи извод за вярното съдържание на този изпълнителен лист?

Допълнителният селективен критерий е обоснован с Решение № 125 от 12.03.2021г. по гр.д. №612/2020г. на ВКС.

2. „В съответствие със закона ли е съдебен състав, пред който като доказателство е представен изпълнителен лист, издаден по друго производство, да подложи на тълкуване този изпълнителен лист, като обсъди представените по делото, по което е издаден доказателства, за да стигне до извод за субективните предели на изпълнителния лист?“

По чл.280, ал.1, т.3 ГПК:

1 .Достатъчно ли е да е налице идентичност на ЕГН при разлика между имената на лицето, посочено в изпълнителния лист, и имената на лицето, срещу което се води изпълнително дело, респективно – срещу което се води дело по чл.135 ЗЗД, за да се приеме, че е налице идентичност между физическото лице, срещу което е издаден изпълнителният лист и физическото лице, срещу което се води делото по чл.135 ЗЗД?

Сочи, че по този въпрос няма практика на ВКС, като съществува такава, но на ВАС, с която въззивното решение е в противоречие.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по касация „Първа инвестиционна банка“АД, който изразява становище за недопускане на обжалваното решене до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да потвърди обжалваното решение, с което е уважен предявеният иск по чл.135 ЗЗД, въззивният съд първо е приел за доказано по несъмнен начин, чрез проведено пълно и главно доказване, че ищецът има валидно възникнало вземане срещу ответника Г. Т. Д., произтичащо от Договор за поръчителство от 24.02.2012г., възникнало по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка от 28.01.2005г. и 10 броя анекси към него, установено с влязла в сила Заповед за изпълнение по гр.д. № 3096/ 2013г. на СРС, 73 с-в. Изложени са съображения, че процесният договор за дарение е сключен на 17.09.2014г., т.е. след сключването на Договора за поръчителство от 24.02.2012г., когато е възникнало вземането на ищеца, като наред с това, на 18.01.2013г. ответникът Г. Т. Д. е бил уведомен и за наличието на просрочени задължения по Договор за овърдрафт по разплащателната сметка от 28.01.2005г., за който той е приел да отговаря солидарно с кредитополучателя „Гамма Дизайн“ООД. След съобразяване, че: - с процесното безвъзмездно разпоредително действие е намаляло имуществото на длъжника, поради което е увреждащо кредитора по смисъла на чл.135, ал.1 ЗЗД; - увреждането на кредиторовия интерес е било известно на първия ответник, тъй като към момента на процесното разпореждането последният е знаел, че в качеството си на поръчител се е задължил да отговора солидарно с кредитополучателя по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка, както и че са налице просрочени задължения по същия договор, за които кредиторът се е снабдил с изпълнителен титул и е предприел принудително изпълнение; както и че поради безвъзмездност на извършеното разпореждане знанието на надареното лице – втората ответница М. Г. Д., е ирелевантно, решаващият съд е приел доказаност на фактическия състав на предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Първият въпрос не удовлетворява общата предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК, тъй като дали констатираната допусната очевидна фактическа грешка в издаден изпълнителен лист задължава съда да поиска поправянето й, не е обсъждан от въззивния съд, поради което не е правен по смисъла на дадените в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Въпросът е предпоставен от несъгласието на касаторите с приетата от състава на САС неоснователност на възражението за липса на идентичност между длъжника по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3096/2013г. по описа на СРС, 73 състав, посочен като Г. Т. Д., и ответника по иска по чл.135 ЗЗД – Г. Т. Д.. Решаващ за спора е изводът на въззивния съд, че активната процесуална и материално-правна легитимация на кредитора произтича от вземането, което има срещу длъжника, а не от издадения изпълнителен титул. Изводът е съобразен с трайната и непротиворечива съдебна практика, съобразно която правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл.135 ЗЗД е предпоставено от наличието на действително вземане, което не е необходимо да е предварително установено с влязло в сила съдебно решение. Изложените от въззивния съд съображения досежно разминаването в бащиното име на длъжника в заповедта за изпълнение и приложения към заявлението Договор за поръчителство от 24.02.2012г., прието за очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение, и че същото не е пречка за установяване самоличността на длъжника, предвид посоченото ЕГН и постоянен адрес, име и фамилия, достатъчни за установяване на самоличността му, са за изчерпателност на мотивите и становище по заявеното от въззивника Д. възражение за липса на идентичност между длъжника по издадената заповед за изпълнение и ответника по предявения иск. Освен това, изрично съдът е констатирал, че с адресирана именно до Г. Т. Д., получената от него на 18.01.2013г. на ръка покана, банката го уведомява за наличие на неизпълнени задължения по посочения договор; че независимо от факта, че в изпълнителния лист е записан с друго презиме, изпълнителното производство е образувано именно срещу Г. Т. Д., на когото е била връчена издадената срещу него Заповед за изпълнение, като по приложеното заповедно производство няма данни в срока по чл.414, ал.2 ГПК да е било депозирано възражение от длъжника Г. Т. Д.. По тези съображения съдът е стигнал до извод, че вземането на ищеца е и установено като безспорно с влязлата в сила заповед за изпълнение, издадена в полза на „Първа инвестиционна банка“АД. Поддържаното в касационната жалба и в изложението към нея несъгласие с извода на съда за валидно възникнало задължение, произтичащо от Договор за поръчителство от 24.02.2012г., приложен към заповедното производство, без обсъждане на възражения, че касаторът Г. Т. Д. не е подписвал такъв договор, е по правилността на решението, която е извън преценката в селективната фаза на касационното производство. Въпрос, обусловен с допуснато от съда процесуално нарушение в този смисъл, не е формулиран в изложението. Освен това, не се установява соченият от касаторите допълнителен селективен критерий, тъй като практиката, на която се позовават е досежно правомощията на въззивния съд при констатирана от него допусната от първостепенния съд очевидна фактическа грешка в обжалваното решение, поради което е неотносима.

Вторият въпрос, освен че е неясен и хипотетичен, не е обусловен от решаващи за изхода на спора правни мотиви на въззивния съд, поради което не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК за правен. Освен това, не е доказана и допълнителната предпоставка – противоречие с практика на ВКС, каквато не е посочена.

Не може да бъде обоснован извод в посока на удовлетворяване искането за допускане извършването на касационен контрол по същество на въззивното решение по отношение на третия въпрос, поставен в хипотезата на чл.280,ал.1т.3 ГПК, по съображения, че също няма характеристиката на правен, съгласно задължителните постановки на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а именно да е от значение за изхода на спора, като изхожда от решаващ мотив на въззивния съд в обосноваване на крайния му извод. Установената от решаващия съд идентичност в ЕГН-то на лицето, посочено като длъжник в изпълнителния лист и ответника по настоящото дело, е едно от многобройните, при това допълнителни съображения, при обосноваване качеството му на длъжник на ищеца по предявения иск по чл.135 ЗЗД. Независимо от това, следва да се отбележи, че заявеното допълнително селективно основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК е бланкетно и не е обосновано по начина, указан в т.4 от цитирания по-горе акт на нормативно тълкуване. Липсата на което и да е от условията на чл.280 ал.1 ГПК препятства допускането на исканата касационна проверка.

Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Ответникът по касация не е заявил искане за присъждане на разноски, за каквито не са представени доказателства, поради което съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК