Определение № 194 от 08.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 514/2012 г.

Производството по делото е образувано по три касационни жалби, подадени срещу въззивно решение № 1786/22.11.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 1878/2011 г. С. А. И. /ищец по делото/ обжалва въззивното решение в частта, с която иска му е отхвърлен за разликата над 8 000 лв. до пълния размер от 90 000 лв., както и за лихва върху неуважената част от главницата. Излага доводи за противоречие с материалния закон. Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, с която иска по чл. 2 ЗОДОВ е уважен и излага доводи за противоречие с чл. 52 ЗЗД и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Окръжен съд Кюстендил обжалва решението в частта, с която иска е уважен и спрямо него, като счита, че не е материално отговорен за причиненото увреждане, както и за противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Прокуратурата на Република България и Окръжен съд Кюстендил не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК по жалбата на С. А. И.. С. А. И. не е подал отговор по жалбите на насрещните страни. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Софийският апелативен съд, като е изменил решението на Софийски градски съд е осъдил солидарно Прокуратурата на Република България и Окръжен съд Кюстендил да заплатят сумата от 8 000 лв. – обезщетение за причинените на С. А. И. неимуществени вреди, като е отхвърлил иска за разликата до пълния размер от 90 000 лв. Ответниците са осъдени да заплатят и лихва, считано от 18.02.2005 г. до окончателното изплащане на главницата. К. – ищец С. А. И. е поставил въпроса за справедливото обезщетение, когато на подсъдимия е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” и следва ли да се има предвид продължителността на същата и условията на следствения арест. Поддържа противоречие в съдебната практика К. – ответник Прокуратурата на Република България също е поставила въпроса за необходимостта да се обсъдят всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства при определя размера на обезщетението по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпросът е по-общ, като също се поддържа противоречива съдебна практика. К. Окръжен съд Кюстендил също е поставил въпроса за размера на справедливото обезщетение, като поддържа, че при сходни случаи определяните от съдилищата размери се разминават. Съставът на Върховния касационен съд намира, че повдигнатият въпрос е от значение за постановения резултат и от представените съдебни актове се установява противоречивото му разрешаване, което е основание за допускане на касационното обжалване поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В касационната жалба на Прокуратурата на Република България са поставени и въпросите дали трябва да има причинноследствена връзка между увреждането и неоснователното обвинение в извършване на престъпление, както и за необходимостта да се изложат мотиви от съда за наличието на такава връзка. Поддържа противоречие с т. 11 от ТР 3/2005 г. ОСГК ВКС по първия от двата въпроса и противоречие с т. 19 ТР 1/2001 г. ОСГК ВКС. Въпросите са от значение за постановения резултат, но не се установява поддържаното противоречие със задължителните указания, дадени в двата тълкувателни акта. Въззивният съд е изложил мотиви, като ясно е изразил волята си – приел е причиняване на неимуществени вреди, описани подробно в съдебното решение, както и причинна връзка с действията на ответниците по повдигане, поддържане на обвинение, налагане на мерки за неотклонение, осъждане от първоинстанционния съд, включително продължителността на цялото производство до окончателното оправдаване на С. И.. По изложените съображения, разглеждането на тези два въпроса не обуславя необходимост от допускане на касационно обжалване. К. Окръжен съд Кюстендил е поставил в изложението си и въпроса дали съд може да е материалноотговорен по иск с правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 2 ЗОДОВ /редакция преди изм. ДВ бр. 98/2012 г./, като поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на приетото с решение № 345/2010 на ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 5076/2008 г. В обжалваното решение е прието, че отговорността на Кюстендилския окръжен съд следва да се ангажира солидарно с тази на Прокуратурата на Република България, защото този съд като първа инстанция е признал И. за виновен в извършването на поддържаното от прокуратурата обвинение и го е осъдил, а също така е постановил задържането му под стража като мярка за неотклонение. Софийският апелативен съд е приел, че тези действия са част от цялостния наказателен процес, развил се спрямо И., приключил окончателно с оправдаването му по-горната инстанция, като включително имат значение и за продължителността на производството. Състав на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК е приел, че отговорността на съда може да бъде ангажирана само при наличие на влязла в сила присъда, с която лицето е признато за виновно и осъдено на наказание по НК и след това, по реда на извънредните способи за отмяна е признато за невиновно и оправдано. При отменена осъдителна присъда от по-горестоящия по реда на инстанционния контрол, т.е., преди да е влязла в сила отговорността на правозащитните органи за незаконно обвинение в извършване на престъпление може да се ангажира по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ,но не и от съда, тъй като за деянията по отношение на които е повдигнато обвинение, касаторът е оправдан. Налице е противоречие, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Мотивиран от горното, съдът