Определение № 2447 от 20.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 134/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез юрк. Ф. Г., срещу решение № 353/03.10.2023г. по в.гр.д. № 587/2023 г. на Окръжен съд – Перник, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, са уважени предявените срещу касатора от А. Х. Т. искове по чл.344, ал.1 т. и т. 2 КТ за отмяна на извършеното със заповед № ДЧР-232 / 02.05.2023 г., на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител на район/ оперативен център“ за район Перник – Кюстендил. Касаторът заявява неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон. Твърди, че ищецът не се е позовал на закрила по чл. 333, ал.1, т.2 КТ, поради което, като е приел именно непреодоляването на същата като опорочаваща законността на уволнението, въззивният съд се е произнесъл извън предмета на спора. Отделно сочи, че не са били обсъдени доказателствата по делото, от които било видно, че ищецът не е трудоустроен. В контекста на посочените оплаквания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси, обобщени от касационната инстанция в четири пункта: 1/ Допустимо ли е съдът да разгледа ненаведено от ищеца основание за незаконност на уволнението му и да прави от него доказателствени изводи за други правно релевантни факти? 2/ В чии компетенции е трудоустрояването на работниците и служителите? 3/ Длъжен ли е съдът да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка и да зачита материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, когато не са оспорени и/или чието оспорването не е доказано? 4/ Ползват ли се решенията на ТЕЛК и/или НЕЛК с материалната доказателствена сила на официални свидетелстващи документи по отношение на удостовереното в тях относно трудоустрояването на даден служител ? Насрещната страна по жалбата – ищецът А. Х. Т., чрез адв. Б. В., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и оспорва оплакванията в касационната жалба. Съдът намира за допустима касационната жалба, а по искането за допускане на касационно обжалване прецени следното: За да достигне до еднакви крайни изводи с първата инстанция за основателност на предявените искове по чл. 344, т.1 и т.2 КТ, въззивният съд е възприел установената по делото фактическа обстановка, съгласно която: По силата на съществуващото между страните трудово правоотношение, ищецът е заемал длъжността „ръководител на район/оперативен център“, отдел Перник -Кюстендил, с месторабота в [населено място] до издаването на заповед № ДЧР-232/02.05.2023 година за уволнението му на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата, връчена му в условията на надлежно оформен отказ на 02.05.2023 година. На 20.12.2022 г. е било взето решение на Управителния съвет на дружеството - ответник за промени в организационната структура на персонала, поради внедрена нова система за дистанционно отчитане в [населено място], в сила от 01.01.2023 г. Видно от преписа-извлечение от Протокол № 624 /л. 37-38/, на 20.12.2022 г. е било взето решение за съкращаване на една щатна бройка на длъжност „ръководител на оперативен център“, месторабота в [населено място], в направление „Мерене- Ниско Напрежение“ (т. 5), както и за откриване на една нова щатна бройка на длъжност „Координатор, Мерене-НН“ с месторабота в [населено място], в направление „Мерене-НН“ (т. 6). Ищецът е бил трудоустроен по силата на заповед за трудоустрояване № ЧР-918/14.10.2021 г., в сила до 01.09.2023 г., издадена във връзка с ЕР на ТЕЛК № 1426/30.09.2021 г., както и поради факта, че страда от исхемична болест на сърцето, с определени 50% трайно намалена работоспособност, също и от захарен диабет и полиневропатия, т.е. заболявания, включени в чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредба № 5/1987 г. В ЕР № 1426/30.09.2021 г. са посочени като противопоказни условия на труд тежки психофизически натоварвания и е указано, че пациентът може да работи на настоящата си длъжност като „ръководител ОЦ“, съобразно препоръчаните условия на труд. С искане, изх. № ЧР-06/05.01.2023 г. е било отправено до РЗИ-Перник запитване за мнение на ТЕЛК за прекратяване на трудовия договор на ищеца, поради съкращаване в щата на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, към което работодателят е приложил ЕР на ТЕЛК № 1426/30.09.2021г. В негов отговор е изпратено ЕР № 170/08.02.2023г. с констатация, лицето има 50% ТНР с диагноза нестабилна стенокардия и болестите, от които страда, попадат в обхвата на Наредба № 5/1987 година, поради което се ползва със закрилата по чл. 333, ал.1 КТ. На 22.03.2023 г. работодателят е отправил искане до Дирекция „Инспекция по труда“ за даване на предварително разрешение по реда на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ - за прекратяване трудовото правоотношение на служителя на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата в дружеството. В искането до Дирекция „ИТ“са описани причините за съкращаването на длъжността и че ищецът страда от заболявания, попадащи в чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредба № 5/1987 г., като пред Д „ИТ“ са представени ЕР на ТЕЛК № 1426/30.09.2021 г., решението на УС, писмото до РЗИ за получаване на мнение от съответната ТЕЛК и ЕР № 170/03.02.2023 г., а директорът на Д „ИТ“ е дал предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на 21.04.2023г. При изложената фактическа обстановка, въззивният съд е заключил, че към датата на връчване на заповедта за уволнение ищецът се е ползвал от закрила по чл. 333 КТ на повече от едно основание, а именно по чл. 333,ал.1, т.2 и по чл. 333,ал.1, т.3 КТ. Приел е, че закрилата по всяко от двете основания трябва да бъде преодоляна поотделно ( разрешението за уволнение, предхождано от становището на ТЕЛК следва да бъде взето за всяко едно от основанията за закрила) и тъй като работодателят не е поискал и получил предварително мнение на ТЕЛК и разрешение на Инспекцията по труда за уволнението на ищеца предвид притежаваното качество „трудоустроен служител, то закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ не е била преодоляна. Това е определено за достатъчно да обуслови на формално основание незаконосъобразност на процесната заповед за уволнение и основателност на предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, без да се разглежда правния спор по същество, съгласно чл. 344, ал. 3 от КТ. Въззивният съд е намерил за неоснователни оплакванията на ответника срещу недопустимостта на произнасянето по отношение на закрилата по чл.333, ал.1, т.2 от КТ. Споделил е категоричното разрешение на съдебната практика, че в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението и предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца ( а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право), но е отрекъл приложението му за казуса, приемайки, че от подробното изложение на стр.5 и стр.6 от исковата молба следва, че ищецът е изтъкнал допуснатите нарушения и неспазване на предварителната закрила по чл.333 от КТ като основание за незаконност на уволнението си. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Въпросът относно допустимостта на произнасянето по чл. 333, ал.1, т.2 КТ не покрива общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като съдържа условие, което изрично е отречено от въззивния съд – ищецът да не се е позовал на нарушение на закрилата му като трудоустроен. За да определи непреодоляването на закрилата по чл. 333, ал.1, т.2 КТ за надлежно въведено основание за незаконност на уволнението, въззивният съд се е позовал на съдържанието на исковата молба. В същата изрично се сочи, че за уволнение на трудоустроен служител и на такъв, страдащ от болест, определена в наредба на МЗ, какъвто е ищецът съгласно ЕР на ТЕЛК № 1426/30.09.2021г., е необходимо предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай, както и мнението на ТЕЛК, и се твърди, че тази процедура при атакуваното уволнение не е спазена. Посоченото е достатъчно, за да се приеме, че ищецът валидно е въвел като предмет на спора за законност на уволнението си липсата на разрешение на инспекцията по труда за уволнението му като трудоустроен служител. Останалите въпроси на касатора също нямат отношение към решаващите изводи на въззивната инстанция. Те са изведени от неправилната теза на касатора, че ищецът не е трудоустроен, защото в решението на ТЕЛК с № 1426/30.09.2021г. липсва израз „трудоустроява се на …“ т.е. изрично произнасяне за трудоустрояване на служителя. Съгласно Наредбата за трудоустрояване, лекуващият лекар, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) издават предписанията за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност. За всички освидетелствани и преосвидетелствани лица, които работят и на които ТЕЛК (НЕЛК) е установила трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, се изпраща експертно решение до работодателя. Константната съдебна практика, на която се е позовал и въззивният съд ( решение № 431/17.01.2014 г. по гр. д. № 869/2013 г. на ВКС; решение № 246/11.11.2015 г. по гр. д. № 1305/2015 г. на ВКС; решение № 443 от 24.03.2016 г. по гр. д. № 2569/2015 г. на ВКС; решение № 60 от 13.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3186/2016 г. и др.), определя като трудоустроен по смисъла на чл.333,ал.1,т.2 КТ работникът, на който е издадено експертно решение на ТЕЛК, с което е определена 50% намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд. Трудоустрояването се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването, съответно с преместването на трудоустроения на подходяща работа. За обхвата на предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.2 КТ е без значение дали работникът заема длъжност, определена за трудоустроени. Когато изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на работника трудоустрояването е фактически изпълнено. В приложение на горните постановки и зачитайки материалната доказателствена сила на ЕР на ТЕЛК № 1426/30.09.2021г., с което на ищеца е определена 50 % намалена работоспособност със срок, в който попада момента на уволнението, и са посочени противопоказни условия на труд, въззивният съд е мотивирал извода си, че ищецът е трудоустроен. Пак при съобразяване със съдебната практика и при преценка на всички доказателства по делото (включително съответното на заповедта за трудоустрояване отбелязване в решението на ТЕЛК, че ищецът може да работи на настоящата си длъжност), е формиран и извода, че трудоустрояването е фактически изпълнено. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение следва да страда от особено тежък порок ( да е постановено contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика), който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Такъв особено тежък порок касаторът не сочи, а очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната. В заключение, обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход на спора, на ищеца се следват разноските за касационното производство, които са за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Така мотивиран, настоящият състав на Върховният касационен съд