Определение № 484 от 19.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 1662/2014 г.

Образувано е по касационна жалба на Окръжен съюз на Т., [населено място] срещу въззивно решение № 308 от 14.02.2014 г. по в.гр.д.№ 3389/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2823 от 28.06.2013 г. по гр.д.№ 4975/2013 г. на Пловдивски районен съд, ХІІ г. състав в частта, с която по иск на Трудово-производителна кооперация на инвалиди „П. май”, [населено място] с правно основание чл.58 ЗК е отменено решението по т.1 от дневния ред на Общото събрание на Окръжен съюз на Т., [населено място], проведено на 15.06.2012 г. за освобождаване на ищеца от членство в ответния съюз. В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в противоречие с материалния закон, поради което се иска отмяната му като неправилно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК достъпът до касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по обусловилия крайния правен резултат по делото материалноправен въпрос, който доуточнен от настоящата инстанция, в съответствие с правомощията и, разяснени в т. 1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19.02.2010 г. е този императивен или диспозитивен е характерът на нормата на чл.7, ал.2 ЗК, с която се дава право на членовете на дадена кооперация да членуват и в други кооперации и недействителна ли е поради противоречието й със закона разпоредба в устава на кооперацията /съюза/, която не допуска едновременното участие на техни членове в други сродни и национални структури”. Ответникът по касация Т. на инвалиди „П. май”, [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, в който се поддържа искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Второ търговско отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е редовна. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд възприел изводите, направени с първоинстанционното решение, че след като според чл.7, ал.2 ЗК едно лице може да членува в повече от една кооперация, то недопустимо с чл.9, ал.2 от Устава на ответния кооперативен съюз настоящите и бъдещи негови членове са лишени от тази законова възможност и нарушаването й е послужило като основание за изключването на ищеца като негов член поради едновременното му членство в Националния съюз на Т. – София. Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване. Преценени, решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че поставеният от касатора въпрос на материалното право, като релевантен за крайния правен резултат по делото попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. По същия е доказано и поддържаното селективно основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като по въпроса императивен или диспозитивен е характерът на нормата на чл.7, ал.2 ЗК, с която се дава право на членовете на дадена кооперация да членуват и в други кооперации липсва съдебна практика. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение