Определение № 271 от 02.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1746/2011 г.

Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК. С решение от 10.06.2011 г. по гр. д. № 5903/2009 г. на Софийския градски съд, ІІ – „а” гражданско отделение след отмяна на решението по гр. д. № 11531/2004 г. на Софийски районен съд, І ГК, 35 състав, е уважен предявеният отменителен иск по чл. 135 ЗЗД, с признаване за недействителна на продажбената сделка на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 147/2003 г. на нотариус Е. К.. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че са налице предпоставките от фактическия състав на основанието по чл. 135 ЗЗД: ищецът е кредитор на непарично вземане на длъжника – ответник Н. С. Х. (починал в хода на процеса и заместен от своите законни наследници); сделката по нотариалната продажба на имота, обещан на ищеца с предварителен договор, е увреждаща за последния, както и че длъжникът и третото лице, с което той е договарял, са знаели за увреждането. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се произнесъл по правния въпрос, обусловил атакуваното решение, налице ли е качеството кредитор у ищеца по П. иск след като е изтекъл определеният в предварителния договор за продажба краен срок за сключването му, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От ответниците по жалба Б. М. В., чрез своя пълномощник, изразява становище, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, както и че въззивното решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5 000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но няма претендираното значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, според която сключеният предварителен договор за продажба е валиден и обвързва страните по него дори и след изтичане на определения срок за извършване на окончателната сделка, доколкото не е развален, поради което ищецът (приемателят) продължава да е кредитор на длъжника (обещателя по него). Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение