Определение № 50006 от 22.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1491/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Макенроу груп“ ЕООД, [населено място] и „Витамин арт“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 652 от 02.11.2021 г., поправено с решение № 341 от 31.05.2023 г., по в. т. д. № 650/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав. Жалбата на всеки от касаторите е насочена срещу въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение № 260082 от 15.01.2021 г. по т. д. № 1562/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-4 състав е осъден да заплати на Министерство на околната среда и водите на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД сумата от 95 400 лв., платена по договор за възлагане на обществена поръчка за услуги N Д-34-50/23.07.2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 2623, 50 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.05.2019 г. - 09.08.2019 г. В касационната жалба на „Макенроу груп“ ЕООД се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като исковете са предявени срещу гражданското дружество „Фокус арт груп“ ДЗЗД, а не срещу процесуално правоспособните участващи в гражданското дружество лица, а именно „Фокус - нунти“ ООД, „Витамин арт“ ЕООД и „Макенроу груп“ ЕООД, както и поради разделното осъждане на посочените дружества, въпреки че искането на ищеца е за солидарното им осъждане. В касационната жалба се сочи, че въззивният акт е неправилен поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва извода на въззивния съд, че престацията на изпълнителите по договора не го определя като такъв с продължително изпълнение, и счита за противоречащо на материалния закон становището на състава на Софийски апелативен съд, че развалянето на процесния договор има обратно действие, поради което даденото по него е на основание, което е отпаднало и подлежи на връщане. Излага доводи, че следва да бъде възприето становището на първоинстанционния съд, че договорът е развален частично и договорната обвързаност е отпаднала само по отношение на работите, които не са били изпълнени до момента на разваляне на договора, съответно не подлежи на връщане получената от изпълнителите сума от 286 200 лв., представляваща възнаграждение за изпълнените работи по Дейност 1, Поддейност 2.1 и Поддейност 2.2, приети от възложителя. Моли въззивният акт в обжалваната от него част да бъде отменен. В изложението по чл. 284, ал. 1 ГПК касаторът „Макенроу груп“ ЕООД поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставя следните въпроси: „1. Допустимо ли е когато ищецът (въззивникът) е поискал солидарно осъждане на съдружници в ДЗЗД, съдът да постанови решение, с което да бъдат разделно осъдени? В този случаи налице ли е произнасяне „свръхпетитум” и в този случай постановеният съдебен акт недопустим ли се явява?; 2. При разваляне на договор с продължително изпълнение, при който изпълнителят е извършил част от възложената работа (която е уговорено да се извърши на етапи) и съответно е получил част от уговореното възнаграждение, подлежи ли на връщане платената сума за извършените услуги?; 3. При кои случаи може да се приеме, че стойността на неизпълнената част на договора може да бъде определена като незначителна с оглед интереса на кредитора?; 4. Когато в договора са предвидени няколко етапа за изпълнение на възложената работа, като всеки един от тях е индивидуализиран със самостоятелен срок, начин на изпълнение и самостоятелно възнаграждение, може ли да се твърди, че договорът е с продължително действие?; 5. Правният ефект на развалянето на договор за изработка обхваща ли изпълнените работи до момента на развалянето му и изпълнителят има ли право на възнаграждение за работите, които са изпълнени до момента на разваляне на договора?; 6. Допустимо ли е едностранно прекратяване на договор с аргумент, че са налице предпоставки за развалянето му?; 7. При наличие на принципна обективна възможност за изпълнение, но при правна и фактическа субективна невъзможност, в състояние ли е страната, която едностранно е прекратила облигационната връзка, да продължи нейното изпълнение? Когато облигационната връзка е прекратена, в състояние ли е изобщо някоя от страните да изпълнява?; 8. Дължима ли е неустойката, когато са налице уговорените предпоставки за нея?; 9. Задължен ли е съдът да изясни само изявената воля, като не я подменя, или е в правомощията му чрез тълкуване да бъде изменено договорно поето задължение или да бъдат създадени права, които страните не са уговаряли?“ Касаторът поддържа, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на конкретни актове на ВКС само по въпросите по т. 6 и т. 7 - решение № 424 от 01.06.2010 г. по гр. д. № 1211/2009 г., IV г. о., по т. 8- определение № 512 от 04.08.2010 г. по т. д. № 142/2010 г. на ВКС, решение № 81 от 07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г., I т. о. и определение № 193 от 25.03.2009 г. и т. 9 – решение № 81 от 07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г., I т. о., решение № 424 от 01.06.2010 г. по гр. д. № 1211/2009 г., IV г. о., решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., решение № 159 от 17.10.2014 г. по т .д. № 3605/2013г., решение № 89 от 17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г., II т. о. и решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. Твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че атакуваното решение е очевидно неправилно. Касаторът „Витамин арт“ ЕООД поддържа в касационната си жалба, че решението на САС е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага оплаквания, че въззивният съд не е изследвал задълбочено спорните по делото въпроси и не е тълкувал договора на страните в съответствие с критериите по чл. 20 ЗЗД. Поддържа, че според уговорките по договора частичното му изпълнение е допустимо и полезно за възложителя и е изрично уговорено като възможен резултат. Мотивира разбиране, че за възложителя не е възникнало потестативното право да развали договора, съответно той не може да претендира връщане на платените от него суми по договора. Позовава се на изричната клауза на чл. 42 от обвързващия страните договор, че при предсрочно прекратяване на договора реално изпълнените и приети по установения ред услуги подлежат на заплащане. В касационната жалба на „Витамин арт“ ЕООД се поддържа, че съдът правилно е приел, че ответните дружества не са солидарно отговорни за връщане на исковата сума, но се сочи, че при разделното осъждане на ответниците /по равно/ решаващият състав неправилно е игнорирал договора за учредяването на гражданско дружество „Фокус Арт Груп“ от 17.05.2018 г., според който дяловете на участниците са разпределени, както следва: по 25 % за „Фокус - нунти“ ООД и „Витамин арт“ ЕООД и 50 % за „Макенроу груп“ ЕООД. Касаторът „Витамин арт“ ЕООД прави искане за отмяна на атакуваното въззивно решение в обжалваната от него част. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът „Витамин арт“ ЕООД обосновава съществуването на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за достъп до касационен контрол. Поставя следните въпроси: „1. Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД, от които произтича процесното правоотношение и при формиране на правните и фактически изводи да търси общата воля на страните, произтичаща от тези договори?; 2. При договора за изработка, когато е налице отклонение от поръчката или работата има недостатъци, има ли право възложителят да развали договора по общия ред по чл. 87 ЗЗД или той разполага с правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД и има право да развали договора, ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, по реда на чл. 265, ал. 2 ЗЗД? Явява ли се уредбата на разваляне на договора за поръчка по чл. 265, ал. 2 ЗЗД специална (lex specialis) спрямо общата уредба (lex generalis) за разваляне на договорите по чл. 87 ЗЗД?; 3. Налице ли е възможност за частично разваляне на договор за изработка, в случай на приемане и заплащане на част от възложената работа?; 4. Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?“ Касаторът твърди, че формулираните значими за изхода на спора въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава по въпроса по т. 1 – на решение № 75 от 20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г., II т. о., решение № 80 от 8.05.2012 г. по гр. д. № 1315/2010 г., IV г. о., решение № 89 от 17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г., II т. о., решение № 103 от 6.11.2012 г. по т. д. № 632/2011 г., I т. о., решение № 115 от 1.11.2010 г. по т. д. № 939/2009 г., I т. о., решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г., решение № 16 от 28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г., II т. о. и др., по въпроса по т. 2 – на решение № 240 от 14.06.2007 г. по т. д. № 1026/2006 г., решение № 157 от 08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г., решение № 99 от 11.07.2017 г. по т. д. № 2483/2016 г., решение № 183 от 30.10.2013 г. по т. д.№ 820/2012 г., II т. о., решение № 37 от 22.03.2011 г. по т. д.№ 920/2009 г., решение № 5 от 15.03.2010 г. по т. д. № 390/2009 г. и решение № 452 от 16.11.2011 г. по т. д. № 621/2010 г., по въпроса по т. 3 – на решение № 196 от 05.03.2010 г. по гр. д. № 47/2009 г. и решение № 306 от 14.10.2015 г. по гр. д. № 60/2015г. на ВКС. и по въпроса по т. 4 – на решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., II т. о., решение № 206 от 31.07.2015 г. по гр. д. № 6832/2014 г., IV г. о., решение № 134 от 30.12.2013 г., по т. д. № 34/2013 г., II т. о. и решение № 75 от 20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г., II т. о. Касационният жалбоподател въвежда въпросите и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по касационните жалби Министерство на околната среда и водите не взема становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, прие следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че с договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № Д-34- 50/23.07.2018г., сключен по реда на ЗОП между Министерство на околната среда и водите като възложител и обединение „Фокус арт Груп“ ДЗЗД като изпълнител, с предмет „Създаване на Български екологичен алманах 2018 за популяризиране на Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020““, изпълнителят е приел да извърши следните услуги за създаване на „Български екологичен алманах 2018“: 1. Дейност 1 - проучване, анализ и генериране на текстовото съдържание на Български екологичен алманах 2018; 2. Дейност 2 - превод, предпечатна подготовка, художествено оформление/дизайн и печат на хартиен носител на алманаха с включени: Поддейност 2.1 - извършване на превод; Поддейност 2.2 - художествено оформление/дизайн; Поддейност 2.3 - печат на две книжни тела, съответно на български и на английски език; 3. Дейност 3 - Създаване на интерактивна електронна карта на алманаха. Установил е, че срокът на договора е 240 дни от влизането му в сила, като са уговорени сроковете за изпълнение на отделните дейности; по силата на договора възложителят се е задължил да заплати обща цена в размер 694 200 лв. с ДДС, като са уговорени и цените, дължими при изпълнението на отделните етапи. В решението е констатирано, че към договора е приложена техническа спецификация, в която подробно е описан дължимият очакван резултат, както на целия договор така и на подетапите му. Въззивният съд е приел, че с констативни протоколи е удостоверено, че гражданското дружество „Фокус арт Груп“ е изпълнило Дейност 1 и Поддейности 2.1 и 2.2, като възложителят е приел работата по тях и на 12.11.2018 г. е превел на дружеството по ЗЗД сумата от 202 200 лв. – възнаграждение за Дейност 1, а на 18.09.2019 г. - възнаграждение за визираните поддейности в размер на 84 000 лв.. В решението е обсъдена кореспонденцията между страните по договора, като е установено, че с писмо от 14.03.2019 г. „Фокус арт Груп“ ДЗЗД е уведомило Министерство на околната среда и водите, че нито една от действащите в страната печатници не е в състояние да изпълни заданието съгласно заложените в техническата спецификация на поръчката параметри; с писмо от 18.04.2019 г. министерството възложител по договора е отправило до изпълнителя предупреждение за разваляне на договора поради неизпълнението на Поддейност 2.3 и Дейност 3, като е дало на гражданското дружество срок от 7 дни за изпълнение. При така установените по делото факти във въззивното решение е направен извод, че тъй като гражданското дружество не е персонифицирано, възникналите вследствие сключения договор облигационни правоотношения са между ищеца и ответниците като съдружници в гражданското дружество, като всеки от тях има качеството на изпълнител и на основание чл. 261, ал. 3 ЗЗД отговорността им за изпълнението на договора е солидарна. Въззивният съд е счел, че са изпълнени само част от договорните етапи по процесния договор, а именно Дейност 1 и Поддейности 2.1 и 2.2., като работата по тях ищецът е приел без възражения и е заплатил договореното за тези етапи възнаграждение. Приел е, че ответниците не са изпълнили работите по Поддейност 2.3 и по Дейност 3, както и общото си задължение по договора да предоставят готовия продукт „Български екологичен алманах 2018“, заедно с интерактивна електронна карта на същия алманах. В обжалваното решение е посочено, че по делото не се спори, че с едностранно изявление на възложителя договорът е развален поради неизпълнение на задълженията на изпълнителите. Решаващият състав е счел за неоснователно възражението, че неизпълнението на част от задължението се дължи на липсата на печатница в Република България, която да отпечата произведението на формат А 3. Въззивният съд е направил извод за осъществяване на елементите от фактическия състав на развалянето на договора по чл. 87, ал. 1 ЗЗД поради частично неизпълнение на възложените с него работи. Намерил е, че неизпълнената част от задължението по договора не може да бъде определена като незначителна с оглед интереса на кредитора, тъй като стойността й е 408 000 лв., съответно надвишава значително 1/5 от стойността на договора и възложителят не получава договорената престация - изработения продукт. След анализ на съдържанието на договора съдът е заключил, че престацията на изпълнителя по договора е свързана с изработването на готов материален продукт и предаването му на възложителя, което представлява еднократен акт. Поради това е счел, че договорът не е с продължително действие, като е без значение, че по съгласие на страните изработката на материалния продукт е разделена на етапи. Формирал е извод, че развалянето на договора има обратно действие и основанието за плащането на сумите от страна на възложителя е отпаднало, поради което същите подлежат на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Доколкото в случая не се касае до договорна отговорност на изпълнителите – участници в гражданското дружество, а до хипотеза на неоснователно обогатяване, апелативният състав е намерил, че ответниците отговарят при условията на разделност и всеки от тях следва да върне равна част от получената на отпаднало основание сума, както и да заплати обезщетение за забавеното й плащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 17.05.2019 г. – 9.08.2019 г. В частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение предявените осъдителни искове срещу „Фокус нунти“ ООД, [населено място] са уважени, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. Като разгледа доводите за недопустимост на обжалваното въззивно решение в касационната жалба на „Макенроу груп“ ЕООД, намерили израз и в първия формулиран от този касатор правен въпрос, и извърши дължимата служебна проверка настоящият състав намира, че не е налице вероятност атакуваното решение в обжалваните части, с които са уважени предявените искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответниците „Макенроу груп“ ЕООД и „Витамин арт“ ЕООД, да е недопустимо, съответно да е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС № 1/1985 г ., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. В случая са налице процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, като не се установява и отклонение от диспозитивното начало на процеса. Неоснователни са доводите на касатора „Макенроу груп“ ЕООД за недопустимост на въззивния акт, тъй като искането на ищеца е било за осъждане на гражданското дружество „Фокус арт груп“. С молба от 19.12.2019 г., депозирана от ищеца в изпълнение на указания на първоинстанционния съд за посочване на надлежен ответник, ищецът Министерство на околната среда и водите е уточнил, че предявява искове срещу съдружниците в гражданското дружество, а именно срещу касаторите и „Фокус - нунти“ ООД, като претендира те да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 286 200 лв., платена на отпаднало основание – разваления договор от 23.07.2018 г. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че като е осъдил съдружниците в гражданското дружество разделно, въззивният съд се е отклонил от искането на ищеца за солидарното им осъждане, което обуславя процесуалната недопустимост на въззивното решение. Както е изяснено в последователната практика на ВКС /определение № 120 от 6.03.2009 г. по ч. гр. д. № 2350/2008 г., IV г. о., решение № 350 от 20.10.2015 г. по гр. д. № 1730/2014 г., IV г. о., решение № 234 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 4348/2016 г., IV г. о. и др./ въпросът дали е налице солидарност /активна или пасивна/ е материалноправен въпрос по основателност, а не процесуален въпрос по допустимост на иска и производството по него. При положение, че отговорността на ответниците, посочени като солидарно отговорни по претенцията на ищеца, не е солидарна, съдът е длъжен да се произнесе поотделно за дължимото от всеки от тях – дали е отговорен и в какъв размер, в рамките на общо заявената сума. В останалата част касационната жалба на „Макенроу груп“ ЕООД, както и тази на „Витамин арт“ ЕООД следва да бъдат разгледани заедно, тъй като въззивният съд е изложил общи мотиви по предявените искове и голяма част от въведените с изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси на касаторите са с идентично съдържание. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да се допусне по въпроса по т. 9 от изложението на касатора „Макенроу груп“ ЕООД и по въпроса по т. 1 от изложението на касатора „Витамин арт“ ЕООД, които могат да бъдат обобщени като материалноправен въпрос относно приложението на критериите на чл. 20 ЗЗД. Така обобщеният въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, следователно по отношение на него е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол. По този въпрос е създадена практика на ВКС, намерила израз в постановени по чл. 290 ГПК решения, между които са посочените от касаторите при аргументиране на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация. В тази практика е застъпено последователно поддържаното от ВКС становище, че при неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, съдът е длъжен да извърши тълкуване на договора според критериите на чл. 20 ЗЗД, за да изясни действителната, а не предполагаема воля на договарящите; прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД изисква съдът да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността и като не подменя вложената от страните обща воля; не може по пътя на тълкуването да бъдат изменени поетите с договора задължения или пък да бъдат създадени права, които страните не са уговаряли. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване и по петия въпрос, формулиран от касатора „Макенроу груп“ ЕООД, и третия въпрос от изложението на касатора „Витамин арт“ ЕООД. Уточнени и обобщени по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС тези въпроси се свеждат до въпроса за кои случаи при договор за изработка частичното изпълнение дава основание да се претендира възнаграждение. Така уточненият въпрос покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е включен в предмета на делото и е значим за изхода на спора с оглед изводите на съда, че в случая е налице частично изпълнение на процесния договор за изработка, като извършената работа, включена в Дейност 1 и Поддейности 2.1. и 2.2., е била приета от възложителя и за нея е заплатил дължимото съобразно договора възнаграждение в размер на 286 200 лв., предмет на претендираното връщане по предявените искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. На въпроса е даден отговор в решение № 196 от 5.03.2010 г. по гр.д. № 747/2009 г. на ВКС, III г. о. и решение № 306 от 14.10.2015 г. по гр. д. № 60/2015 г. на ВКС, IV г. о., на които се позовава касаторът „Витамин арт“ ЕООД. В тях се приема, че уредбата на договора за изработка по начало допуска признаването на частично изпълнение като основание за възнаграждение, но само ако пълното изпълнение на поръчката е станало невъзможно по причина, за която страните не отговарят. За случаи на едностранно разваляне на договора, при вече започнало и обективирано частично изпълнение, като основание за плащане на възнаграждение при оспорване от страна на възложителя съдебната практика на Върховен касационен съд изтъква значението на изричното приемане на изработената част, причината, довела до незавършване на изработката, и ползата за възложителя от вече реализираното. Съобразява се дали съответната част от поръчката може да бъде полезна на поръчващия, както и това дали съответната част е била приета от последния, който факт подлежи на доказване, ако е спорен. Право на частично възнаграждение изпълнителят ще има дори когато впоследствие договорът е развален поради негово неизпълнение, щом възложителят е приел една част от изработеното и тази част отговаря на условието да му бъде полезна. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС. По отношение на останалите въпроси, поставени от касатора „Макенгроу груп“ ЕООД, а именно въпросите по т. 2, 3, 4, 6, 7, 8 от изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Осмият въпрос дали е дължима неустойка, когато са налице уговорените предпоставки за нея, не е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на исковете, поради което не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и въпросите по т. 2, 6 и 7 от изложението на касатора. Вторият въпрос се отнася до последиците на развалянето при договори с продължително действие, поради което не съответства на мотивите на въззивния съд и не е обусловил правната му воля. Решаващият състав на апелативния съд, като е съобразил характера на дължимата по обвързващия страните договор престация, е отрекъл договорът да е такъв с продължително действие. Въпросът по т. 6 няма обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер, доколкото в решението е направен извод, че договорът е развален с изявление на възложителя поради неизпълнението му от изпълнителите. Въпросите по т. 7 с оглед включеното в тях твърдение за прекратена облигационна връзка са неясно формулирани и не могат да се свържат с решаващите аргументи на въззивния съд. Съставът на Софийски апелативен съд е счел възражението за липса на виновно неизпълнение на договора поради липсата на печатница в Република България, която да отпечата произведението на формат А3, за неоснователно, тъй като в изготвената от самите изпълнители техническа спецификация, съобразно която е следвало да се осъществи възложеното, е било предвидено такова отпечатване. По делото не е било релевирано възражение, че договорът е развален по право поради обективна невъзможност за изпълнение /чл. 89 ЗЗД/, съответно липсва изложение на мотиви в тази връзка от въззивния съд. По третия въпрос от изложението на „Макенроу груп“ ЕООД за определянето на понятието „незначителност с оглед интереса на кредитора“ са дадени задължителни разяснения с ППВС № 3/1973 г., съгласно които преценката за това дали частичното неизпълнение е незначително в сравнение с интересите на кредитора следва да се извърши не с оглед субективното отношение на последния към интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника, а от обективните дадености. Приложението на критериите на постановлението е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, поради което и въпросът по т. 3 на касатора „Макенроу груп“ ЕООД е свързан с правилността на обжалваното решение, а няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон. Въпросът по т. 4 на касационния жалбоподател „Макенроу груп“ ЕООД също не може да се квалифицира като правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, изяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото е обусловен от преценка на уговорките по процесния договор за изработка. Ето защо поставеният въпрос е от значение за правилността на решението, а съгласно задължителните указания по т. 1 от цитираното тълкувателно решение в производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд не проверява правилността на изводите на въззивния съд. Касационното обжалване на въззивния акт в обжалваната от „Витамин арт“ ЕООД част не може да се допусне по въпроса по т. 2 от изложението на този касатор, тъй като във въззивния акт не е обективирана преценка на съотношението между правилата на чл. 87 ЗЗД за разваляне на двустранен договор поради виновно неизпълнение и правилата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД за разваляне на договор за изработка при отклонение от поръчката или недостатъци, което да е обусловило решаващите изводи на въззивния съд. Следва да се изтъкне, че въпросът не е съобразен и с установените по делото обстоятелства за частично изпълнение на възложените по договора работи. По тези съображения вторият въпрос на касатора не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Последният процесуален въпрос на касатора „Витамин арт“ ЕООД е поставен в контекста на доводите му, че съдът е осъдил ответниците да върнат равни части от полученото възнаграждение по процесния договор, за който се твърди, че е развален поради неизпълнението му и не е обсъдил представения по делото договор за учредяване на гражданско дружество „Фокус арт груп“ от 17.05.2018 г., съгласно който дяловете на съдружниците не са равни, а са разпределени, както следва: „Макенроу груп“ ЕООД - 50 %, „Витамин арт“ ЕООД и „Фокус – нунти“ ООД - 25 %. На тези доводи отговор ще бъде даден в решението по чл. 290 ГПК по съществото на спора. С оглед изложеното настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по касационните жалби на „Макенроу груп“ ЕООД и „Витамин арт“ ЕООД на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса относно приложението на критериите на чл. 20 ЗЗД и по въпроса за кои случаи при договор за изработка частичното изпълнение дава основание да се претендира възнаграждение. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от касаторите „Макенроу груп“ ЕООД и „Витамин арт“ ЕООД следва да внесе държавна такса в размер на 1 960, 47 лв. по сметката на ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение