Определение № 395 от 07.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1867/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Г. И. Г. като трето лице -помагач на ответника срещу решение №450 от 17.04.2024 г. на Софийски апелативен съд, по в.гр.д. №1985/2023 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 17.03. 2023 по т.д. № 5/2022 г. на ОС-Видин, в осъдителната му част, с която ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС АД – [населено място] ЕИК[ЕИК] е бил осъден да заплати на ищеца К. Н. К. ЕГН: [ЕГН] застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.52 ЗЗД в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска-04.01.2021 г. до окончателното плащане, за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина му М. К. Н., в следствие на настъпило на 21.08.2020 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение относно приложението на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и че не са отчетени в достатъчна степен обстоятелствата, водещи до съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия пострадал- последният е знаел, че водачът на л.а., Г. И. Г., причинил вредоносното ПТП / третото лице-помагач на ответника / е бил алкохолно опиянен и въпреки това починалият се е съгласил да се вози като пътник в управлявания от това лице лек автомобил. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответниците по касационната жалба не изпращат писмени отговори. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения: От събраните по делото доказателства се установява, че на 21.08.20г. – Г. Г. /трето лице-помагач на ответника- застраховател на ГО на водача на МПС и подал настоящата КЖ/ при управление на МПС е причинил процесното ПТП. В резултат на същото е загинал М. К. Н. ,пътник в автомобила и син на ищеца. Според въззивния състав, вВсички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно: деянието на делинквента Г. Г./, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на посоченият водач на МПС-во и наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между Г. и ЗК „Лев инс“ АД/ са установени /в рамките на производството пред ОС - Видин/ с писмени, гласни и експертни доказателства. Същите обстоятелства са били удостоверени /при условията на чл. 300 от ГПК/ и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд и не се явяват спорни в процеса пред АС-София. В същия се явявали такива: размерът на обезщетението за неимуществени вреди и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Пред въззивната инстанция застрахователят не е поддържал едното си възражение за съпричиняване -ползването на предпазен колан от страна на загиналия в момента на ПТП. Въззивният съдебен състав е препратил при условията на чл. 272 от ГПК към доводите на окръжния съд относно обсъждането на надлежно събраните в процеса гласни доказателства, които описват близката емоционална връзка между бащата и сина и промяната в психиката на ищеца след внезапната загуба на неговия си. С оглед констатираните страдания на бащата, както и възрастта на загиналия към момента на инцидента-18 г./, според въззивния съд се обосновава определяне на обезщетение в размер на 200 000 лева. Тази сума следвало, според съда, да бъде редуцирана с 25% /т.е. с 50 000 лева/ предвид основателността на възражението на застрахователя по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД: По делото е доказано категорично – еднозначно /този факт не е бил и спорен /, че в момента на инцидента водачът на МПС Г. е бил алкохолно повлиян, което е в причинно-следствена връзка с причиняването на ПТП. Обстоятелството за знанието на пострадалия от ПТП за това състояние на делинквента, за съда, следвало от това, че водачът на автомобила и загиналия са били заедно непосредствено преди инцидента и са се черпили. Ето защо, съгласието на пострадалия да се вози в МПС, управлявано от алкохолно повлиян водач следвало да се окачестви като съпричиняване /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, се сочат като обуславящи изхода по спора множество въпроси, които обобщено се свеждат до два: 1. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД и по-специолно за приложиение на принципа на справедливост;2. За това, с колко следвало да се намали размерът на обезщетението, при положение, че е констатирано процесното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на поведението на самия пострадал; Твърди, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68-по първия обобщен въпрос и на основание чл.280 ал.1,т.3 ГПК ГПК-по втория. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. По първия въпрос, не е налице пропуск на съда, изразяващ се в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68, при определяне на размера на претърпените неимуществуени вреди на ищеца по справедливост: въззивният съд е препратил при условията на чл. 272 от ГПК към доводите на първоинстанционния относно обсъждането на надлежно събраните в процеса гласни доказателства, които описват близката емоционална връзка между бащата и сина и промяната в психиката на ищеца след внезапната загуба на неговия си. Взети са в предвид констатираните страдания на бащата, както и възрастта на загиналия към момента на инцидента-18 г. Вторият въпрос за неправилно определения процент на съпричиняване на вредоносния резултат от поведението при ПТП на самия пострадал се явява изцяло по правилността, доколкото отговорът му е в зависимост от специфичните за конкретния спор факти. То се свежда до преценка за обоснованост на изводите на съда относно възприетото поведение на пострадалия и настъпването на смъртта му. По подобен порок на обжалваното решение, ВКС не се произнася в настоящата фаза по чл.288 ГПК при положение, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК. Ето защо липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК. Водим от изложеното, съдът