Определение № 469 от 18.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Обжалвано е въззивното определение на К. окръжен съд, постановено на 14.05.2010 год. по ч.гр.дело № 233/2010 год., с което е потвърдено определение от 04.03.2010 год. по гр.дело № 322/2010 год. на К. районен съд за прекратяване производството по делото и връщане на исковата молба. Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят О. К. С. от[населено място], [община], представляван от адвокат Б.И. от АК-К., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като въззивният съд се е произнесъл по искане за образуване на първоинстанционно производство за реституция на гори и земи от горския фонд и произнасянето на касационната инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа, „че предявеният иск не е нов такъв а само продължение на този по предходно дело”, завършило с неблагоприятно решение за имоти на наследодателя му, но към 1933 год., за което липсват данни. Ответникът по частната касационна жалба О. служба „З. и гори”,[населено място] не взема становище. За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че искът с правна квалификация чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ е предявен след изтичане на преклузивния срок, определен в § 5Б от ПЗР на ЗИД на закона, който е до 13.05.2007 год. Взето е предвид, че предявяването на други искове по ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГФ не прекъсва този срок. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид, че с обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционно определение, както и че обжалваемия интерес по делото пред въззивния съд не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е редовна и допустима. Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални въпроси да са съществени. М. или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделен е въпросът, че тримесечният срок по § 5Б ПЗР на ЗИД на ЗВСГЗГФ безспорно е пропуснат тъй като предявеният иск по чл.13, ал.2 от същия закон–едва на 19.02.2010 год., води до неговата недопустимост. Останалите твърдения са голословни. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение