Определение № 1058 от 01.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2296/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг Живот и Здраве“АД [населено място] ЕИК[ЕИК] е обжалвано решение № 740 от 22.06.2024 г. по в.гр.д. № 3435 /23 на Апелативен съд-София, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 113/11.08.23 г. на ОС Благоевград, с което са били уважени предявените от Д. И. С. искове срещу ЗАД Далл Богг Живот и Здраве АД с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва от 01.03.21 г. до окончателно плащане на присъденото обезщетение. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител изпраща писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5000 лева/ делото е гражданско по своя характер-чл.113 предл. второ ГПК / ЗИД ДВ, бр.100/2019/ намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт следните свои съображения: На 07.09.2020 г. ищецът, като водач на МПС, постепенно го бил привел в спряно състояние пред пешеходна пътека, за да пропусне преминаващите пешеходци. Водачът на застрахования при ответника автомобил -Д. М. се движел на близка дистанция зад автомобила, управляван от ищеца, поради което го ударил в задната част. От удара на колата, под въздействие на инерционните сили, тялото на водача се задвижило първо назад, а след това в посоката на удара. Без значение на това, че бил използван обезопасителния колан, областта на врата на водача е била свободнодвижеща се и описаното движение, известно в практиката като „камшичен удар“, е било довело до локсация на шиен прешлен и мекотъканна увреда, водеща до временно разместване на ставните повърхности. Това предизвикало замаяност, главоболие и загуба на чувствителност в дясната ръка. Въпреки че интензивните болки били през първите седмици след инцидента, болезненост и липса на чувствителност на ръката били налице и до момента на прегледа от в.л. по СМЕ и това препятствало ищеца да изпълнява работата си на водопроводчик. Според експерта по СМЕ проведено санаториално лечение в П. Баня е облекчило състоянието на пострадалия, но по-нататъшно подобрение било малко вероятно, а при евентуална операция има вероятност субективните оплаквания на пациента да се увеличат. В засегнатия отдел при ищеца се наблюдават и артрозни промени, чиято давност не може да се определи от експерта. Уврежданията вещото лице определя като типични при удар на колата отзад. Лечението е било консервативно с поставяне на стационираща яка, носена поне 2 месеца и в случаи на натоварване. Експертът считал, че удостоверените с платежни документи медикаменти и консумативи са пряко свързани с лечението на ищеца и направените разходи са подчинени на оздравителния процес. С оглед на изложеното въззивният състав е приел, че определеният размер на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищеца от първоинстанционния съд е съответстващо на описаните болки и страдания настъпили в следствие на инцидента. Изводът е обоснован с това, че към датата на ПТП ищецът е бил на 41 г. – възраст, в която започва проявяването на дегеративни процеси, наличието на които предпоставя бъдещо неблагоприятно протичане на възстановителния процес, който и според експерта няма да приключи с възстановяване на състоянието на ищеца от преди катастрофата. Според съда, ищецът не е съпричинил вредоносния резултат. Той е спрял плавно, за да отдаде предимство на пешеходци, преминаващи по пешеходна пътека. Без значение на наличието на предпазен колан, отвеждането на главата в направление в посока и обратна на тази на движението на автомобила е било неизбежно, а камшичният удар се определя като типичен при сблъсък между коли с придадена кинетична енергия в задната част на колата. САС е приел, че определеното от БлОС обезщетение не е завишено, с оглед трайната промяна в живота на ищеца, който поради травмата не може да упражнява професията си на водопроводчик. Наред с физическото страдание, ищецът е преживял стрес, който, според съда, също имал стойностно изражение. Засегнатата подвижност на главата на ищеца ще го затруднява в бъдеще, при управление на лек автомобил, а наслагването на оплакванията поради камшичния удар с последиците от възрастови дегенеративни промени е предпоставка за по- интензивни оплаквания в мястото на травмата. Във връзка с развитите от касатора основания за касация по ал.1, т.3 на чл.280 ГПК са наведени оплаквания, които се свеждат до: Несъобразяване от страна на съда с твърдянато от жалбоподателя-застраховател на ГО на виновния водач на МПС съпричиняване от 75 % на вредоносния резултат от страна на самия-пострадал/неизползване на предпазен колан/, несъобразяване с икономическите условия в страната към датата на ПТП и необсъждане на всички събрани доказателства и наведени възражения по делото. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на формулираните от касационния жалбоподател релевантни правни въпроси. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК липсват каквито и да е било формулирани от страната, подала КЖ, правни въпроси/ т.е. такива касаещи съдържанието на приложимия закон към приетите за установени от съда факти/, като вместо това се излагат оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания акт, развити и в самата касационна жалба Както вече се спомена, съгласно задължителната практика на ВКС /цит. ТР/, последният не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос от оплакванията за неправилност в КЖ или още по-малко от посочените в последната решения по чл.290 ГПК. От изложеното следва, че не се обосновава наличие предпоставка за допускане до касационно обжалване, с оглед на което и такова не следва да се допуска. По отношение на разноските: Разноски в полза на ответника по КЖ не се дължат, поради липса доказването на направата на такива, както и на отправено до съда искане за това и приложен списък на същите. С оглед изложеното, съдът