Определение № 1245 от 18.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2070/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Я. П., действащ лично за себе си и и като пълномощник на П. Я. П., В. Н. П., Г. Я. Г., В. Я. Г., И. Д. П. и Е. А. Б., срещу решение № 1687 от 30.12.2022 г. по гр.д.№ 2267/2022 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 260007, постановено на 24.02.2022г. по гр. дело № 148/ 2020г. по описа на РС-Девня. С последното e отхвърлен предявения от касаторите иск по чл. 108 ЗС да се признае за установено по отношение на ответниците „Агро финанс консулт“ ЕООД и „Креатив инвест груп“ ООД, че те са собственици на поземлен имот с идентификатор ***в [населено място], [община], местност „С.“, с площ от 8548кв.м. и ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението върху същия имот. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради това, че съдът не е признал легитимиращото действие на издадения констативен нот. акт, с който касаторите са признати за собственици на процесния имот на основание реституция по ЗСПЗЗ, за допуснати процесуални нарушения поради необсъждане на всички събрани доказателства и за необоснованост на решението. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по два въпроса: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, относими към правният спор във връзка с доводите на страните и да ги изследва пълно и според действителния им смисъл, да посочи кои доказателства игнорира и защо, кои кредитира и защо, за да направи своите фактически и правни доводи по делото? 2.Притежава ли доказателствена сила нотариалният акт, издаден по обстоятелствена проверка, съставен по реда на чл. 587, ал.2 ГПК за трети лица, задължава ли ги да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имот и как следва да бъде разпределена доказателствената тежест между страните при оспорване на такъв нот. акт? Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол. По същество считат, че имат основание – договори за аренда и за наем, противопоставимо на ищците по предявения ревандикационен иск. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Ищците са се позовали на констативен нот. акт № 125, т.1, рег.№306, дело №170/1999г. от 01.03.1999г., с който в качеството им на наследници на П. В. П. е възстановена собствеността върху нива с площ от 8,548 дка, м. „С.“, трета категория, парцел ***от масив №***, представляващ имот № ***, който в последствие бил предмет на договор за доброволна делба от 27.04.2000г. и последващи сделки. Предявяват иска за 5/6 ид.ч. от имота, с които не са се разпордили. По молба на В. П. В., П. Я. П., П. Я. П., Ж. Я. Л., К. П. П., А. П. В. е издаден констативен нот. акт № 125, т.1 от 01.03.1999г., въз основа на влязло в сила решение №24/09.09.1995г по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ на ПК С., скици №1419/25.10.1994г. и № 1443/25.10.1994г., удостоверение за наследници №210/19.12.1995г., с който молителите са за собственици по наследство от П. В. П. на нива в м. „С.“ с площ от 8,549 дка, парцел ***, масив ***, имот № ***. Този нот. акт е поправен с н.а. № 91/07.12.2020г. за поправка в смисъл: на страница първа, ред 6 пред К. П. П., да се чете „на наследници на..“ Констативният нот. акт е оспорен от ответниците, защото една от молителките е била починала към момента на издаването му. Изискана е информация за решението, въз основа на което е издаден констативният нот. акт. От ПК са изпратени три писма и цялата преписка. С писмото от 14.09.2021 г. /на л. 291 от делото на РС/ е посочено, че за този имот не е възстановена собствеността на П. Я. П., П. Я. П., В. Н. П., Г. Я. Г., В. Г., Е. Б., И. П., но е посочено, че те са били страни по договор за доброволна делба от 27.04.2000 г. Писмото от 10.10.2021 г. / на л. 323 от делото на РС / съдържа информация, че решение №24/09.09.1995г. на ПК С. липсва на хартиен носител по преписка № 5110/14.01.1992 г. за имот № ***от 8,549 дка. Поради това, че е променена собствеността на имота, няма техническа възможност да се изготви компютърна разпечатка от програмния продект ФЕРМА, в който са налични всички издадени решения. В приложената история на имота е записано, че е възстановен в стари реални граници, отразен е договора за доброволна делба от 23.11.2000 г. и имената на ищците, получили дялове по него, както и нотариалните актове, на които се позовават ответниците. С третото писмо от 06.12.2021 г. / на л. 341 от делото на РС/ са изпратени копия от преписка № 5110/92, по която е заявен процесния имот и други имоти, общо 87,2 дка. Между представените документи е изпратено копие едно решение № 24 от 09.09.1995 г. на ПК С., от което е видно, че на наследници на П. В. П. са възстановени два имота: нива от 36 дка, м. „Ч.“ и нива от 36,500 дка в м. „Г.“, землище [населено място]. Не е посочено останалите заявени имоти дали са възстановени и не е изпрането решение за това. Видно от представеният договор за доброволна делба, нотариално заверена на 27.04.2000 г., предмет на делба са били четири възстановени земеделски имота - нива от 36 дка, м. „Ч.“, нива от 36,500 дка в м. „Г.“, землище [населено място], процесния имот и още един имот. Те са поделени между наследниците на П. В. П., починал на 14.02.1974г. Процесната нива е получена в общ дял ***/а не ***, както е посочил въззивния съд/ от П. Я. П., П. Я. П., Ж. Я. Г. /починала на 28.09.2018 г., наследена от Г. Я. Г., В. Я. Г./, А. П. П., /починал на 16.03.2010 г., наследен от И. Д. П. и Е. А. Б./. В. Н. П. и С. Н. В.. В тази делба не е участвал съпруга на К. П. П./ починала на 25.03.1998г. – Н. П. /починал на 06.01.2002г./, който се явява наследник. Всеки от получилите този дял получава по 1/6 ид.ч. С. Н. В. дарява с н.а. №182/2013г. своята 1/6 ид.ч. от нива, цялата с площ от 8,548 дка, м. „С.“, имот ***на „Земеделско стопанство Напредък“ ЕООД, а то я дарява на „Енерпро“ЕООД с н.а.№ 39/2014г. Последното сключва договор за аренда „Агро финанс консулт“ ЕООД на същия имот за срок от 15 години на 16.12.2016г. С н.а. № 73/2016г. за дарение и н.а. №74/2016г. за продажба, сключени на 16.12.2016г., „Енерпро“ЕООД прехвърля на „Омега агро инвест“ ЕООД съответно 1/324 ид.ч. и 53/324 ид.ч. /общо 54/324 ид.ч., равняващи се на 1/6 ид../ от имот с идентификатор ***. На 29.08.2018г. е сключен договор за пренаемане с който „Агро Финанс Консулт“ ЕООД е предоставило на „Креатив инвест груп“ООД за временно възмездно ползване имот с идентификатор ***за срок от три години – до 30.09.2021г. включително. РС е отхвърлил иска, защото ищците не се легитимират като собственици на основание земеделска реституция, а констативният нот. акт е оспорен и изводите на нотариуса са оборени и поради това, че молбата до нотариуса е подадена и от починал и поради това, че решение от ПК в писмена форма и подписано от членовете й не е издавано и не съществува. Мотивите на въззивната инстанция съдържат противоречиви изводи. Прието е, че ищците се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор ***в местността „С.“, землище [населено място] по силата на наследствено правоприемство от общия наследодател П. В. П. и завършена реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ и издаден по документи констативен пот акт №125/1999г. за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ. Същевременно е прието, че тъй като се касае за земеделски земи, ищците следва да установят, че са съсобственици на процесния имот въз основа на влязло в сила решение на ПК, индивидуализиращо имота по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ или по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ, каквото не е представено. Въз основа на първото писмо от ОСЗ е прието, че на ищците като наследници на П. П. не е възстановено правото на собственост върху имота, описан в исковата молба. Съдът е приел, че с решение №24/1995г., посочено в конст. нот. акт № 125/199г. на ищците като наследници на П. П. са възстановени два имота: нива от 36 дка и нива от 36,500 дка, в землище на [населено място], местности „ Ч. “ и „ Г. “, но не е доказана идентичност на част от някой от тях с процесния имот, получен по дял ***от делбата. В архивите на службата липсвало решение №24/09.09.1995г. на хартиен носител за имот - нива в [населено място], местност „С.“ с площ от 8,549 дка, парцел ***, масив ***, съставляваща имот № ***по КВС. Съставеният констативен нот. акт и договора за доброволна делба на реституирани земеделски земи, като последващи спрямо решението на ПК е прието, че не установяват и не пораждат права на собственост. Тъй като нот. акт, издаден на осн. чл. 587, ал.1 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно направената от нотариуса констатация за принадлежността на правото на собственост и тъй като е оспорен, е посочено, че тежестта за доказване е на оспорващата страна. Въпреки това е прието, че „предвид направеното оспорване на правата на ищците, произтичащи от реституционно решение на ПК, то в тяхна тежест е да установят с всички доказателствени средства, че в тяхна полза е осъществена реституция на собствеността по отношение на процесния имот“. Тъй като в производството по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ не са участвали ответниците, е прието, че съдът следва да прецени „налице ли са предпоставките за реституция, без да е обвързан от решението на административния орган, до колкото в това производство не е участвал ответника“. Съдът е приел, че „доказателствената сила на КНА относно извода за принадлежностна правото на собственост върху процесния имот е разколебана“, защото едно от лицата, посочено в нот. акт като молител - К. П., е било починало към момента на издаване на акта, а този порок не би могъл да се санира с издадения по-късно нот. акт за „поправка на очевидна фактическа грешка“, в който вместо името на починалото лице е вписано „..наследници на К...“, без конкретно посочване на тези наследници. С тези аргументи, съдът е приел, че от ангажираните по делото доказателства, не се установява, възстановяване по ЗСПЗЗ в полза на ищците, като наследници на П. П. правото на собственост върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ. Поради не доказване правото на собственост на ищците не са обсъждани останалите предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 ЗС. Настоящата инстанция намира, че с оглед изложените мотиви следва да допусне касационно обжалване по втория въпрос относно оспорване на констативен нот. акт, издаден на основание чл. 587, ал.1 ГПК, разпределение на доказателствената тежест при това оспорване и за възраженията /обема на оспорване/, които ответниците по иск за собственост, основан на реституция по ЗСПЗЗ могат да правят. По този въпрос мотивите на въззивния съд са противоречиви и макар да съдържат позоваване на съдържанието на ТР № 11/12 на ОСГК на ВКС, като изводи противоречат на разясненията, дадени в него. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение