Определение № 407 от 06.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 454/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо73481 /09.08.2011 год. на Й. К. Н., К. К. Н. и В. Й. С., тримата от [населено място] чрез адв. Бл.Б. –АК П. срещу въззивно Решение 09.06.2011 година по гр. възз. д. Nо 12900/2010 год. на Софийския градски съд, с което по реда на чл. 258 и сл. ГПК е потвърдено Решение от 10.08.2010 година по гр.д. Nо 15799/2009 година на РС-София по уважения положителен установителен иск за собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК на недвижим имот- 50 кв.м. от празно дворно място, представляващ ПИ * по к.л.Nо Г-13-2Б и Г-13-Г по плана на [населено място] –юг, С., за който е отреден УПИ * в кв. 43 по плана на [населено място]. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, се обосновава с тезата, че под въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК следва да се разбира тълкуването, дадено с Решение Nо 4 от 16.06.2009 год. по к.д. Nо 4/2009 год. на Конституционния съд на Република България, в смисъл, че решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретно дело, независимо от това дали има принципно значение за правото, е основание за достъп до касационно обжалване, при наличие на някой от останалите критерии за неговото допускане”.Като поддържа, че с произнасянето по основателността на иска по чл. 124 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по точното прилагане на ГПК, което е от значение и за развитие на правото, защитата на касаторите поддържа искане за допускане на касационното обжалване. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за данъчната оценката на имота, настоящият състав приема касационната жалба е процесуално допустима. След преценка на изложеното, настоящият състав намира, че не може да бъде допуснато касационно обжалване поради липса на точно и конкретно формулиран въпрос. С ТР 1/2009 год.. на ОСГТК на ВКС, издадено на база посоченото от касаторите решение на КС на Република България, се дават разяснения какво следва да се разбира конкретно под въпрос по чл. на чл. 280 ал.1 ГПК в контекста на цитираното решение на конституционния съд. При очертания предмет на конкретния материално-правен спор от гл.т. на разрешението правни проблеми по делото, страната- касатор следва да посочи кой от тях, или кои от тях, имат обуславящо значение за постановения краен резултат, както и да уточни критерия за селекция по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, т.е. дали изведеният правен проблем е разрешен в противоречие със задължителна / т.1./ или незадължителна/ т.2./ съдебна практика, или се иска произнасяне от ВКС по този въпрос с оглед на уеднаквяване на практиката по приложение на конкретна правна норма, което би било от значение и за развитие на правото. Изложението на касаторите не сочи нито кой от всички, разгледани правни проблеми по заявения иск за собственост и релевираното възражение за придобивна давност е с обуславящо за изхода на делото значение и доколкото този въпрос не съответства на задължителната или незадължителна съдебна практика, или защо е необходимо по въпроса да се произнесе ВКС в смисъл по кой закон следва да уеднакви практиката на съдилищата. Липсата на коректно формулирано изложение не дава възможност ВКС да осъществи в пълен обем вменените му задължение за селекция, поради което и касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд не може да бъде допуснато. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия