Определение № 60368 от 18.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1240/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Фондация „Развитие и реализация на обществения ресурс“, [населено място], и „ЛОРЕМ“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 2714/06.12.2019г. по т.д. № 3146/2019г. на Апелативен съд–С., с което е потвърдено решение № 2560/28.12.2018г. по т.д. № 3193/2017г. на Софийски градски съд в частта, с която са уважени предявените от Фонд „Научни изследвания“ обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3-то ЗЗД против настоящите касатори, съответно за сумите от 122 062,50 лева, заплатена на фондацията и 52 937,50 лева, заплатена на едноличното дружество на 23.11.2012г., съгласно договор за финансиране на научноизследователски проект в конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области“, сключен на 22.11.2012г. между Фонд „Научни изследвания“ и Фондация „Развитие и реализация на обществения ресурс“ и „ЛОРЕМ“ ЕООД, въз основа на решение на Изпълнителния съвет на Фонда, обективирано в протокол № 11 от заседание, проведено на 09.11.2012г., което решение в частта, касаеща изготвения от фондацията и дружеството научноизследователски проект е отменено на основание чл.99, т.1 АПК със заповед № РД 09-122/11.02.2013г. на Министъра на образованието, младежта и науката, ведно със законната лихва върху сумите за периода от 23.11.2017г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното им плащане, като съдът е отхвърлил направените от Фондация „Развитие и реализация на обществения ресурс“ и „ЛОРЕМ“ ЕООД възражения за прихващане с насрещно вземане, съответно за сумите от 24 411,35 лева на фондацията и 10 587,50 лева на едноличното дружество, представляващи фактически направени разходи за изпълнение на процесния договор. Касаторите считат, че атакуваното въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и поради необоснованост. Поддържат, че исковата молба е нередовна, тъй като е предявено искане за връщане на сума, дължима на отпаднало основание без да са изложени конкретни фактически твърдения, дали договор № ДФНИ-П01/0002 от 22.11.2012г. е прекратен или е развален, поради неизпълнение или по право. Твърдят, че съдът не е обсъдил и не е формирал изводи въз основа на всички доказателства по делото, като например писмо изх. № 62/1 от 07.07.2017г., изпратено от Фонд „Научни изследвания“ до ответниците. Поддържат, че веднъж възникнало валидно, макар и смесен по своя характер, процесният договор поражда целените с него изцяло гражданскоправни последици. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касацията и ищец по делото, Фонд „Научни изследвания“, не представя писмен отговор, в който да изрази становището си по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическата обстановка по делото и страните не спорят по релевантните факти, че с протокол № 11 от заседание на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания” от 09.11.2012г. са били приети решения за одобряване на класиране на проектните предложения в конкурсна сесия „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области” - 2012г. В област „Научни изследвания с приложения в педагогическата сфера” е взето решение да бъдат предложени за финансиране проектното предложение на ответниците - Фондация „Развитие и реализация на обществените ресурси“ и „Лорем” ЕООД. Между страните е сключен договор № ДФНИ П01/0002 от 22.11.2012г. за финансиране на научноизследователски проект № FFNNIРО 12 00845 за срок от 24 месеца и предоставяне на средства в размер на 250 000 лева. Въз основа на два броя платежни нареждания от 23.11.2012г. е установено, че ищецът е превел по банков път на ответника Фондация „Развитие и реализация на обществените ресурси“ сумата от 122 062,50 лева и на ответника „Лорем” ЕООД - сумата от 52 937,50 лева. Със заповед № РД 09-122/11.02.2013г. на Министъра на образованието младежта и науката се отменя утвърденото класиране на проектни предложения за финансиране от Фонд „Научни изследвания", съгласно приложение, където под № 3 е индивидуализиран проектът, който е предмет на договора между страните по делото. За да потвърди първоинстанционното осъдително решение, решаващият състав е достигнал до извода, че са настъпили последиците на чл. 89, ал. 1 ЗЗД - договорът е развален по право, поради невъзможност за изпълнение на задължението от ищеца, съответно ответниците дължат връщане на полученото, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД. Съдът е изложил аргументи, че сключеният между страните договор е със смесен фактически състав, съдържащ административноправен елемент - решение на Изпълнителния съвет на Фонда, с което се определя проекта, който ще бъдат финансиран, и размера на средствата, които се предоставят, на основание чл. 29, ал. 3 ЗННИ. Счел е, че решението представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, въз основа на който възниква гражданскоправният елемент - сключване между страните на процесния договор. Посочено е, че правното действие на сложния фактически състав настъпва само, ако се проявят и двата елемента. Прието е, че отмяната на индивидуалния административен акт има конститутивно действие и с обратна сила заличава всички целени правни последици, считано от момента на издаването му и по отношение на всички страни в административното производство, включително и ответниците, по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 105 АПК. Съответно съдът е заключил, че с отпадане на правните последици на решението на Изпълнителния съвет на Фонда, смесеният фактически състав по сключването на процесния договор остава незавършен и договорът е развален по право. Всичко дадено в неговото изпълнение е на отпаднало основание и получилият го дължи неговото връщане. Намерил е за доказано от ищеца при условията на пълно и главно доказване, като е налице и признание от ответниците, че фондът е превел на Фондация „Развитие и реализация на обществените ресурси“ сумата от 122 062,50 лева, а на „Лорем” ЕООД - сумата от 52 937,50 лева в изпълнение на задължение, което е възникнало на правно основание, което впоследствие е отпаднало. Съдът е намерил за неоснователни възраженията на ответниците, че с отмяната на заповедта не се засягали придобитите вече права от тях, защото били трети добросъвестни лица, тъй като те се явяват страни по договора и нямат качеството на „трети добросъвестни лица“ по чл. 105 АПК. Приел е за неоснователни и твърденията на ответниците, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил възраженията им за прихващане с вземането на Фондация „Развитие и реализация на обществените ресурси“ за сумата 24 411,35 лева и с вземането на „Лорем” ЕООД за сумата 10 587,50 лева, представляващи стойността на съфинансиране от тяхна страна на проекта по договора. Посочил е, че ответниците нямат вземане от ищеца за стойността на това съфинансиране, нито на договорно, нито на извъндоговорно основание, защото ищецът само го е финансирал и не е получил, нито ще получава нещо по проекта. Същевременно всички закупени активи, съгласно чл. 9, ал. 2 от договора, са придобити от ищците и са станали тяхна собственост. Решаващият състав не е възприел за основателни и правопогасяващите възражения на ответниците, че предявените искове за главници са погасени по давност. Позовавайки се на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, съдът е установил, че давността е почнала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо - влизането в сила на заповедта на министъра - 26.02.2013г. и изтича на 26.02.2018г., а исковата молба е постъпила в съда преди този момент - на 23.11.2017г. В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които касаторите поддържат, че са значими за изхода на спора, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Задължен ли е въззивният съд да квалифицира предявения иск и да изложи мотиви при разглеждането му?; Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, т.е. за задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.12 ГПК? /сочи противоречие с: решение № 217/09.06.2011 по гр.д. № 761/2010 на IVг.о. на ВКС, решение № 261/05.06.2015 по т.д. № 2857/2013 на I т.о. на ВКС, решение № 331/04.07.2011 по гр.д. № 1649/2010 на IV г.о. на ВКС, решение № 45/20.04.2010 по т.д. № 516/2009 на II т.о. на ВКС, решение № 130/23.06.2016 по т.д. № 748/2015 на I т.о. на ВКС, решение № 75/20.06.2016 по т.д. № 1608/2015 на II т.о. на ВКС/; 2/ Какви са правните последици на сключения договор по чл.29, ал.2 от ЗННИ /редакция ДВ бр.83 от 22.10.2012г./ - гражданскоправни или административноправни?] По кой ред следва да се уредят отношенията по предоставянето и ползването на финансова помощ – по общите правила на гражданското право или по правилата на аднимистративното право? /сочи противоречие с: решение № 66/21.03.2017г. по гр.д. № 60146/2016 на IV г.о. на ВКС и решение № 17/23.03.2017 по гр.д. № 50176/2016 на III г.о. на ВКС/; 3.1/ При договор за научна субсидия, сключен по реда на чл.29 от ЗННИ /редакция към 2012г./, с отпадането с обратна сила на административноправния елемент /решение на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“/, в резултат на който договорът е сключен, отпада ли с обратна сила и основанието за сключване на договора за финансиране, при условие, че същият вече е породил гражданскоправните си последици?; 3.2/ Когато договорът по чл.29, ал.4 ЗННИ /редакция ДВ 83 от 22.10.2010/ е породил гражданскоправните си последици, в резултат на което страните са осъществили насрещните си престации /едната страна е извършила плащане, а другата е осъществила възложената й работа/, при отпадането с обратна сила на административноправния елемент, който е бил основание за сключване на договора, отпада ли и основанието за извършването на плащането?; 3.3/ Отмяната на ИАА, въз основа на който по силата на закон е предвидено сключването на договор, произвежда ли обратно действие и по отношение на гражданскоправните отношения, възникнали между страни преди неговата отмяна?; 3.4/ Обратното действие на отмяната на един ИАА засяга ли и онези правоотношения, които са учредени, развили са се и са се погасили, поради надлежно изпълнение през периода на законосъобразно действие на отменения ИАА?; 3.5/ Какви са правните последици на сключения договор по чл.29, ал.4 ЗННИ /редакция ДВ 83 от 22.10.2010/ - гражданскоправни или административноправни?; По кой ред следва да се уредят отношенията по предоставянето и ползването на финансова помощ – по общите правила на гражданското право или по правилата на административното право?; 3.6/ В кой момент завършва фактическият състав по сключване на договор за научно финансиране, при условие, че административният акт, послужил като основание за сключването му, е влязъл в сила - момента на сключването на договора или в друг момент? При условие, че фактическият състав се счита за завършен в момента на сключване на договора, договорът съществува ли самостоятелно или е обвързан с наличието на административно-правния елемент до изчерпване на целия предмет на договора?; 3.7/ Когато основанието за сключване на един договор е влязъл в сила индивидуален административен акт, който определя страните и размера на субсидията и в резултат на това договорът е сключен и е породил правни последици, (в резултат на които всяка една от страните валидно е изпълнила своите права и задължения), съществуването на договора обвързано ли е от стабилитета на административния акт, послужил като основание за сключването му или след като се сключи в резултат на влязъл в сила административен акт договорът придобива самостоятелно съществуване и основанието за вече възникналата облигационна връзка е самият договор, чието действие може да бъде преустановено само чрез предвидените от гражданското право хипотези - разваляне, унищожаване или прекратяване?; 3.8/ Представлява ли решението на ИС на ФНИ, с което се определя размера на финасиране: 1. самостоятелно основание за плащане като ИАА с преки гражданскоправни последици или самостоятелно основание на плащане на парично задължение; 2. съществен елемент от договора за научна субсидия, представляващ източник на облигационни отношения и на субективно задължение за плащане на договорна цена и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на административния акт като евентуален такъв елемент; 3. елемент от смесен фактически състав като единен източник на облигационни права и задължения, включващ договор и ИАА по определяне на размер на финансиране и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на един от елементите върху валидността, съдържанието и действието на другия елемент-договора; какво е значението за изпълнението задължения по съдържанието на договора, погасените поради изпълнение правоотношения?; 3.9/ Има ли преобразуващо действия отмяната на АА, изразяваща се в преуреждане с обратна сила на валидността, законосъобразността и правните последици на: 1. правните действия и дължимите престации, осъществени в периода докато е бил в сила, ако му се признава качеството на самостоятелен източник на гражданскоправни последици, непосредствен източник на задължения за плащане. 2. правомерно възникналите и погасили се поради изпълнение облигационни отношения в периода докато е бил в сила. 3. Основанието на възникналите и погасени поради изпълнение гражданскоправни отношения в периода докато е бил в сила. 4. основанието за извършените престации в хода на изпълнение на АА и осъществяване на същите граждански правоотношения. 5. По отношение на договорите с периодично или продължително действие, заварени от акта за отмяна? 3.10/ Приложимо ли е по аналогия Постановление № 1 от 28.05.1979г. по гр.д.№ 1/79 на Пленума на ВС, въз основа на което да се приеме, че отмяната на влязъл в сила административен акт /аналогично на отмяна на съдебен акт, послужил като основание за имуществено разместване/, който е бил предпоставка за сключване на договор за финансиране по ЗННИ, обуславя връщане на даденото на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, при условие, че административният акт няма временен характер, по отношение на него не е било допуснато предварително изпълнение и отмяната му не е в резултат на осъществено съдебен контрол?“ По отношение на въпросите от 3.1 до 3.10 касаторите се позовават на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а на въпроси № 1 и 2 – на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените предпоставки за допускане на въззивното решение до касация. На първо място, не е налице евентуална недопустимост на въззивното решение, тъй като противно на поддържаното от касаторите, исковата молба е редовна - в обстоятелствената част на същата са изложени всички обстоятелства от значение за решаването на спора, като отпадането на основанието за плащането е изведено от твърдението за отмяна на издадената заповед, въз основа на която е сключен договора. Дали отмяната на заповедта води до отпадане на основанието за плащане по сложното облигационно правоотношение, възникнало от смесен фактически състав, е въпрос, касаещ не на допустимостта, а основателността на иска. На второ място, въпрос № 1 не може да обуслови допускане на касационния контрол, тъй като противно на твърденията на касаторите, съдът е направил квалификация на исковете по чл.55, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, а обсъждането на писмото, с което фондът отправя предложение до ответниците за прекратяване на договора по взаимно съгласие, не би довело до промяна на правния резултат, който е изведен и вкл. въз основа на отпадането на административния елемент от сложния фактически състав на гражданското правоотношение, като какви са правните последици от настъпването на наведените в исковата молба факти са от компетентността на съда. На трето място, по отношение на въпроси №2 и от № 3.1 до № 3.10 включително не са налице сочените допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т..3 ГПК, тъй като в съответствие с практиката на ВКС, материализирана в решение № 165 от 11.02.2021г. по т.д. № 2279/2019г. на I т.о. на ВКС, въззивният състав е счел, че гражданското правоотношение възниква от сложен фактически състав, съдържащ административен и гражданскоправен елемент, като с отмяната на административната заповед с обратна сила отпада основанието за плащане на сумите и същите подлежат на връщане. В противовес на твърденията на касаторите, въззивният съд в съответствие и с цитираната от тях практика на ВКС е приел, че последиците от сложния фактически състав са именно гражданскоправни. В решение № 165 от 11.02.2021г. по т.д. № 2279/2019г. на I т.о. на ВКС е прието следното: Съгласно чл.24 от ЗННИ, насърчаването на научните изследвания се осъществява чрез отпускане на целеви финансови средства въз основа на конкурс. Условията и редът за провеждане на конкурса са регламентирани в закона и в правилника на Фонд „Научни изследвания“, като е предвидено, че въз основа на класирането от всеки конкурс Изпълнителният съвет с решение определя проектите, които ще бъдат финансирани, и размера на средствата, които им се предоставят- чл.29, ал.3 ЗННИ. С разпоредбата на чл.29, ал.4 ЗННИ / редакцията до изменението с ДВ бр.77/2018г., в сила от 01.01.2019г./ е предвидено, че въз основа на решението по ал.3 управителят на фонда сключва договор, с който се определят условията за финансиране и изпълнение на всеки от определените за финансиране проекти. Решението по чл.29, ал.3 ЗННИ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, който е част от смесения фактически състав на правоотношението, което възниква между фонда и лицето, чийто проект е определен за финансиране. Този фактически състав включва два елемента – административноправен /ИАА/ и гражданскоправен /договор/, като отмяната на ИАА, вкл. и в резултат на извънредния способ за контрол на влезлите в сила ИАА по чл.99, ал.1 АПК, има обратно действие и води до отпадане с обратна сила на настъпилите правни последици, с изключение на хипотезата на чл.105 АПК /права, придобити от трети добросъвестни лица/. Направен е извод, че обратното действие на отмяната по реда на чл.99, ал.1 АПК на решението по чл.20, ал.3 ЗННИ има за последица отпадане на един от елементите от смесения фактически състав на сложното правоотношение по финансиране на проекти по ЗННИ, както и отпадане с обратна сила на основанието за плащане на суми в изпълнение на договора по чл.29, ал.4 ЗННИ. Настоящият състав на ВКС напълно споделя даденото разрешение по т.д. № 2279/2019г. на I т.о. на ВКС, като липсва изменение на обществено – икономическите отношения, които да налагат ново тълкуване на разпоредбите в съответната им редакция, приложима към настоящия случай, което изключва и приложението на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение