Определение № 1544 от 08.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 150/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Д. Й. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 311 от 28.07.2022г. по в.гр.д. № 177 по описа за 2022г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 111 от 21.01.2022г. по гр.д.№ 2130/2021г. на Районен съд Велико Търново като е постановено малолетното дете З., родена на 4.06.2021г. да живее при бащата З. О. Х. в Англия, 39 Шрубери Р. Л. № 9, ОРА, а в България на адрес: [населено място], [улица], предоставено е упражняването на родителските права на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения както следва: всяка последна събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск. Определена е издръжка, която майката следва да заплаща на детето чрез неговия баща и законен представител в ежемесечен размер от 162.50лв., считано от 20.07.2021г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекрятавен и е допуснато предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, като са присъдени и разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При постановяване на акта си, въззивният съд е съобразил следното: Детето З. понастоящем е на две години. /Родена е на 6.06.2021г./ Исковата молба е подадена от бащата на 20.07.2021г., когато детето е било на по-малко от два месеца и майката не е живеела с него. На 7.07.2021г. тя е дала съгласие детето да напусне страната, което впоследствие е оттеглила. Страните не са живеели заедно. Установено е, че на 17.07.2021г. бащата е оставил детето само, в количка, пред болница, което е наложило намеса на полиция и социални служби. След нанесен побой на майката, тя и детето са били за кратко в кризисен център,след което на 19.07.2021г. майката окончателно е предала детето на бащата. От тогава той полага грижите за малолетната З., подпомаган от свои близки и детегледачка. Майката повторно е съобщила, че жертва на домашно насилие и отново е била в кризен център за периода 1.08.2021г.-13.08.2021г. След това е заминала за Г., където пребивава и понастоящем. Въззивният съд е приел, че независимо че и към двамата родители може да се отправи упрек относно поведението им към детето, бащата е този, който следва да упражнява родителските права, защото през по-голямата част от времето и понастоящем детето е било трайно установено в неговата семейна среда. То живее в Англия, където бащата се е установил заедно със съпруга си и с другите си деца. Там той разполага със жилище, работи, получава постоянен доход, неговите три деца учат и така установената среда би била безопастна и сигурна за малолетното дете. Различно е положението на ответницата, за която по делото не е установено да е възможно да поеме отглеждането на детето, което е в крехка възраст и се нуждае от постоянни грижи. В изложението си касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните?, 2. При произнасяне по въпроса за упражняване на родителските права, следва ли съдът да прецени – с оглед интересите на детето –всички конкретно установени обстоятелства, примерно изброени в ППВС № 1/1974г. или е достатъчно да обсъди само част от тях?, 3. Длъжен ли е съдът да изслуша и двамата родители, съобразно изискванията на чл.59, ал.6 СК? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от З. О. Х., чрез процесуалния представител адвокат З., с който се оспорват нейната допустимост поради липса на посоченото специално основание и основателност. Преценявайки материалите по делото, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, защото не се установява наличие на посоченото от касатора основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е съобразил посоченото от касатора ППВС № 1/12.11.1974г. и цялата изградена въз основа на него съдебна практика, доколкото е извел правните си изводи въз основа на всички събрани пред първата инстанция доказателства. При формирането им, той е изхождал от задължението си за преценка на най-добрия интерес за детето. Само по себе си обстоятелството, че съдът конкретно не е посочил всяко едно от ангажираните доказателства, не може да обоснове извод за несъобразяването им, тъй като в мотивите му се съдържа препращане към първоинстанционните мотиви досежно установяването на фактите и на тази база той е извел собствените си правни изводи. Съгласно ППВС № 1/12.11.1974г.от значение са не отделните факти, а съвкупността от конкретно установените обстоятелствата на разглеждания случай, които следва да се анализират и оценят, като се съпостави тяхното значение за детето и в случая това е направено. Било е установено със свидетели, че родителят, който е полагал трайно и непрекъснато грижите за детето е бащата. Установено е, че след образуване на настоящето производство детето е изведено от страната и от тогава живее в Англия. Изготвен е доклад от съответните служби в Англия, които са извършили проучване на средата, в която то живее. Установено е, че детето има медицинска застраховка, считано от 14.09.2021г. Живее в жилище, което е наето от ищеца на 22.09.2021г. Направена е индивидуална оценка от компетентни власти на всеки един от членовете на семейството на бащата. Според доклада, детето З. изглежда щастлива /през повечето време е усмихната и бъбрива/, има изградена добра връзка с бащата. Семейството е регистрирано в център за първична медицинска помощ и детето се имунизира редовно. Същевременно, майката за която е установено, че има адрес на пребиваване в данъчна служба „П.“ Г. и със свидетелски показания е установено, че полечава постоянен доход, не е полагала трайно грижи за детето и за нейната среда и начина на живот доказателства /чрез изготвяне на доклад от местна служба/ не са ангажирани. Относно последният поставен въпрос, следва да се посочи следното: В установената съдебна практика е безспорно, че „неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 6 СК съставлява съществено процесуално нарушение в случаите, когато е попречило на съда да добие пълна, вярна преценка за моралните и възпитателски качества на родителя и съответно е довело до постановяване на неправилно решение - когато съдът е разрешил въпроса за упражняване на родителските права и мерките за лични отношения с детето, без да съобрази всички обстоятелства от значение за интереса му“/вж.решение по гр.д.№ 1753/2022г.на ІV г.о. на ВКС/. Настоящият случай обаче не е такъв, защото майката е изслушана лично на 24.11.2021г., а бащата се е явил лично в първото по делото заседание на 20.10.2021г., когато изрично е заявил, че поддържа искането направено с исковата си молба и е посочил актуални данни за детето. Следователно, съдът е могъл да придобие лични впечатления от родителите, да прецени след непосредствен контакт мотивацията им да поемат грижите по отглеждането и възпитаването на децата и да формира обосновано становище за родителския им капацитет. В този смисъл целта на установеното задължение за изслушване на родителите е изпълнена. Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд