Определение № 2799 от 09.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1612/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Ауто нова“ЕООД и „Ел ей лоджистик“ООД срещу решение №678/22.11.2024г. по т.д.№515/2024г. по описа на Софийски апелативен съд. С решението е отменено изцяло решение №146/26.01.2024г. по т.д.№2685/21г. на Софийски градски съд и вместо него е отхвърлен предявеният от „Ауто нова“ЕООД срещу „Джи ти ком“ЕООД/н/ и „Ел ей лоджистик“ ООД иск по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, както и иска по чл.649 ал.2 ТЗ; уважен е евентуално предявеният между същите страни иск по чл.135 ал.1 ЗЗД вр. с чл.649 ал.1 ТЗ, като е обявена за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Джи Ти Ком“ ЕООД/н/ сделката, обективирана в договор, сключен на 30.01.2018 г. във форма на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37 том 1 рег. № 332 дело № 37 от 2018 г., вписан вх.рег. № 2716/31.01.2018 г. с акт № 145 том 6 н.д. 1110/2018 г., както и на основание чл.649 ал.2 ТЗ „Ел Ей Лоджистик“ООД е осъдено да върне в масата на несъстоятелността на „Джи Ти Ком“ ЕООД следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 56784.523.10 с площ от 473 кв.м., находящ се в [населено място] район „Централен“ [улица], заедно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж; поземлен имот с идентификатор 56784.523.9620 с площ от 341 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ведно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж; поземлен имот с идентификатор 56784.523.212 с площ от 884 кв.м., находящ се в [населено място], р-н „Централен“, [улица] заедно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж и поземлен имот с идентификатор 56784.523.213 с площ от 253 кв.м., находящ се в [населено място], район „Централен“, [улица] заедно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж, както и построената в имота сграда с идентификатор 56784.523.213.1 със застроена площ 26 кв.м. С касационната жалба на „Ауто нова“ ЕООД въззивното решение е оспорено в отхвърлителната му част като неправилно, поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Касаторът счита,че в обжалваното решение съдът е неправилно е приел,че не е изпълнено условието на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ сделката да е извършена в двугодишния срок преди подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Джи ти ком“ЕООД; неправилно и в противоречие с практиката е приел,че пощенското клеймо върху плика, с който е подадена молбата по чл.625 ТЗ не е официален удостоверителен документ; неправилно, без да е сезиран с оспорване на извършеното от първоинстанционния съд разпределение на доказателствената тежест, въззивният съд, едва с решението си по делото, е обърнал същата, като е приел,че тежестта за доказване спазването на срока е на ищеца, на когото не е предоставил процесуална възможност да направи свои доказателствени искания във връзка с преразпределянето на тежестта за доказване; не е докладвал на страните,че констатираната от съда нечетливост на данните в клеймото го конвертира в частен документ. По тези съображения моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната от тази касатор част и искът по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, ведно с обусловения от него иск по чл.649 ТЗ бъдат уважени.Претендира направените в производството пред ВКС разноски. В приложено към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е формулирал въпроси, част от които счита,че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, а друга част – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/, а именно: 1. Може ли въвззивният съд служебно да обсъжда допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които не са въведени с въззивната жалба, и да основава решението си на тях без да уведоми страните? /противоречие с ТР №12013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС/; 2.Длъжен ли е въззивният съд при преразпределение на вече разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест да даде съответните указания на страните и да им предостави възможност да предприемат необходимите процесуални действия?; 3. Може ли въззивният съд да преразпредели доказателствената тежест едва със съдебното решение, без това да бъде обявено на страните и без да им се предостави възможност да ангажират доказателства в хода на производството?; 4. Следва ли въззивният съд да даде изрично указания на страните относно възможността да ангажират нови доказателства, когато възнамерява да направи различен извод от първата инстанция по отношение на доказателствената тежест и доказателствената сила на представен документ? /по тези три въпроса се твърди противоречие с ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение №440/31.05.2010г. по гр.д.№1504/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС, както и приложимост на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК/; 5. Следва ли съдът да приеме пощенското датно клеймо като официален удостоверителен документ, ползващ се с доказателствена сила относно датата на подаване на процесуален документ по смисъла на чл.62 ал.2 ГПК и чл.179 ГПК, когато не е установено по делото неговото поправяне или нечетливост?; 6. Могат ли пречки при упражняване на процесуалните права/ограничаване правото на страна да прави доказателствено искане/, които не се дължат на пропуски на страните, да се разглеждат в тяхна вреда?; 7. В случай на спор относно датата на приемане от пощенския оператор на пощенска пратка, следва ли да се съберат доказателства за поставяната върху същата дата и влече ли това неблагоприятни правни последици за ищеца? /по трите въпроса противоречие с решение №440/31.05.2010г. по гр.д.№1504/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение №471/12.07.2012г. по ч.т.д.№209/2012г. на І т.о. на ВКС/. Срещу тази касационна жалба е подаден отговор от насрещната страна „Ел ей лоджистик“ООД, в който са оспорени както наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, така и основателността на наведените в жалбата оплаквания и искане. Постъпило е становище от синдика на „Джи ти ком“ЕООД/н/, в което се сочи,че касационната жалба е допустима и основателна, а решението на САС – неправилно в обжалваната от „Ауто нова“ ЕООД част. В касационната жалба на „Ел ей лоджистик“ ООД въззивното решение е оспорено като недопустимо и неправилно в частта, с която са уважени евентуално предявените искове по чл.135 ал.1 ЗЗД вр. чл.649 ал.1 ТЗ и чл.649 ал.2 ТЗ. Твърди се,че е било налице основание за спирането на настоящото производство на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключването с влязло в сила решение на спора по гр.д.№2968/22г. по описа на ПОС, което въззивният съд е отказал да уважи и което прави постановеното при наличие на соченото основание решение недопустимо. По същество са оспорени като неправилни мотивите на въззивния съд, по които евентуално съединените искове са приети за основателни.Твърди се,че съставът не е отчел особеностите на разглеждания случай, не е обсъдил значими доказателства и безкритично е възприел експертните заключения. Предявява се искане за обезсилване, евентуално – за отмяна на решението в обжалваната му част с връщане за ново разглеждане, евентуално с произнасяне от касационната инстанция по същество с отхвърляне на исковете. Претендира се присъждане на разноски за всички инстанции. В писменото си изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът „Ел ей лоджистик“ ООД се позовава на самостоятелните основания за достъп по чл.280 ал.2 предл.2 и предл.3 ГПК, като поддържа,че въззивното решение е недопустимо и очевидно неправилно в обжалваната от него част. Наред с това поддържа,че съставът на апелативния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по обуславящите изхода на делото въпроси 1.Длъжен ли е съдът да обсъди експертното заключение, заедно с всички останали доказателства по делото,като оцени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и да изложи мотиви защо го кредитира или не го приема?; 2. Допустимо ли е съдът да обсъди и възприеме в правните си изводи единствено текста на писмените заключения на вещите лица по съдебни експертизи, без да вземе предвид отговорите на въпросите на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание, преди приемането на същите експертизи? /по първия въпрос се твърди противоречие с решенията по гр.д.№997/2021г. на ІІІ г.о. на ВКС, а по втория – с решението по гр.д.№3624/2019г. на ІV г.о. на ВКС/; 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображения кои от тях кредитира и защо не кредитира други, както и да обсъди наведените от страните релевантни за спора доводи и възражения,като изложи мотиви кои от тях намира за неоснователни и защо? /противоречие с ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР І1/04.01.2001г. по тълк.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, както и решения по гр.д.№3973/2008г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№748/2011г. на ІІ г.о. на ВКС, гр.д.№891/2010г. на І г.о. на ВКС, гр.д.№1318/2010г. на ІV г.о./; 4.Ограничен ли е съдът от предмета на делото и обема на дължимата защита, определен от страните и дължи ли произнасяне на решението по правен спор в рамките на заявените искания и възражения на основата на твърдени факти и обстоятелства, релевантни за спорното правоотношение и допустимо ли е да прави доказателствени изводи за други правнорелевантни факти въз основа на факт,чиито последици не се претендират по делото? /противоречие с решенията по гр.д.№4716/2023г. на ІV г.о. на ВКС и гр.д.№4906/2022г. на ІV г.о. на ВКС/. По въпроса Как следва да се определи пазарната стойност на правото на собственост върху недвижим имот, върху който право на ползване има търговско дружество? касаторът твърди липса на установена съдебна практика, поради което счита произнасянето на касационната инстанция по него за необходимо за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В подадения срещу тази касационна жалба отговор от страна на „Ауто нова“ЕООД са изложени възражения срещу наличието на сочените от „Ел ей лоджистик“ООД основания за допускане на касационната му жалба до проверка за правилност на оспореното с нея въззивно решение и доводи за неоснователност на оплакванията срещу него. Синдикът на „Джи ти ком“ ЕООД/н/ е заел становище за неоснователност на тази касационна жалба. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и подлежащ на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл.280 ГПК съдебен акт, поради което са допустими. При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си съставът на Софийски апелативен съд е приел за установено, че със съдебно решение от 10.05.2021г. е обявена неплатежоспособността на „Джи Ти Ком“ ЕООД и е открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2017г.; че ищецът „Ауто Нова“ЕООД е кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Джи Ти Ком“ ЕООД, придобити чрез договор за цесия и произтичащи от договор от 28.12.2017 г. за доставки на стоки,извършени през периода 27.04.2018 г. – 28.11.2018 г.; че през 2017 г. дружеството „Голдън шеър“АД е учредило ипотека върху описаните в исковата молба недвижими имоти в обезпечение на задължение по револвиращ кредит в размер на 400 000 лв.; че на 15.11.2017г. процесните недвижими имоти са били придобити от „Джи Ти Ком“ ЕООД/ с предходно наименование „Би Ти Ком“ЕООД/ по силата на договор за покупко –продажба с „Голдън Шеър“АД, което дружество е запазило за себе си безсрочно право на ползване върху имоти с идентификатор 56784.523.212 и 56784.523.213, а върху имот с идентификатор 56784.523.10 - и за „Монтесито Пропърти“ЕООД; че на 30.01.2018г. „Джи Ти Ком“ ЕООД е продало на „Ел Ей Лоджистик“ ООД процесните недвижими имоти при договорена обща цена на имотите в размер на 1 223 268 лв., като в нотариалния акт за сделката е посочено, че върху имотите е учредено право на ползване в полза на третото лице „Голдън Шеър“АД. Обсъдени са от съда заключенията на първоначална и повторна оценителна експертизи, според които пазарната цена на процесните поземлени имоти към 30.01.2018 г. /датата на извършване на оспореното имуществено разпореждане/ е 1 694 609 лв. без ДДС /според първата/ и 1 701 069,45 лв. без ДДС /според втората/, при отчитане на факта,че върху част от имотите има учредени вещни тежести, за което са приспаднати 10% от реалната цена За да приеме за неоснователно наведеното от ответника възражение за недопустимост на постановеното от първата инстанция решение, основано на разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, въззивният състав е развил съображения,че постановяването на краен съдебен акт от първоинстанционния съд въпреки наличието на данни за висящ преюдициален спор, който е от значение за правилното решаване на обусловеното дело, не е основание за обезсилване поради недопустимост, въпреки че би била налице временна процесуална пречка за разглеждането и решаването на спора по същество,а допуснатият от съда порок следва да бъде отстранен от въззивния съд в хода на въззивното обжалване в случай,че той прецени,че е осъществено основанието на чл.229 ал.1 т.4 ГПК. В тази връзка въззивният съд се е позовал на свое определение, постановено по повод повторно отправеното и към него от въззивника „Ел ей лоджистик“ООД искане за спиране на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК на производството по делото до приключване с влязъл в сила окончателен съдебен акт на производството по предявени от „Голдън шеър“АД искове за прогласяване нищожността на сделките от 2017г., по силата на които несъстоятелният длъжник „Джи ти ком“ ЕООД е придобил от това дружество процесните имоти, както и иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване по отношение на посочените в исковата молба ответници, че дружеството притежава правото на собственост върху същите недвижими имоти, с което определение съставът на апелативния съд е оставил без уважение искането, приемайки че не е налице сочената връзка на преюдициалност между предмета на двете искови производства. Мотивирал се е с аргументите, че двете производства са с различни страни и предмет и поради това по всеки от предявените искове ще са различни пределите на силата на пресъдено нещо / нито ищецът „Ауто нова“ЕООД е страна в това производство, нито в него участва синдикът на „Джи ти ком“ ЕООД/н/ в качеството му на процесуален субституент на кредиторите на длъжника /какъвто е в настоящото производство/, за да бъде противопоставима по отношение на тях силата на пресъдено нещо по обуславящото дело по иска с правно основание чл.124 ал.1 ГПК относно въпроса кой е действителният собственик на имотите; не е страна в това производство и длъжникът „Джи ти ком“ ЕООД/н/, доколкото производството по делото по отношение на този ответник е било прекратено като недопустимо. Допълнително като аргумент съдът е посочил и това, че в производството по исковете за попълване масата на несъстоятелността /каквито са предявените главен по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ и евентуален по чл.135 ЗЗД искове/ е ирелевантно дали спорното материално право, обект на имущественото разпореждане, действително принадлежи на длъжника, като установяването на това обстоятелство е извън предмета и целите на това производство, в което се преследва една строго специфична цел- да се прогласи при установяване на основанието за това за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник извършеното от последния имуществено разпореждане с негово субективно материално право и то да се върне обратно в масата на несъстоятелността с оглед осигуряване и обезпечаване възможността на кредиторите принудително да се удовлетворят от него в етапа на осребряване и разпределение имуществото на несъстоятелния длъжник. Разсъждавал е,че ако срещу правото или вземането, предмет на оспореното имуществено разпореждане на длъжника бъдат противопоставени претенции от трето лице, вкл. и такива, основаващи се твърдения за нищожност на придобивната по отношение на длъжника сделка, това трето лице следва да насочи иска си за собственост срещу синдика в качеството му на орган на несъстоятелността, с който да установи, че вещите по отношение на които се осъществява изпълнение никога не са ставали собственост на длъжника и съответно, че тези имоти не са част от масата на несъстоятелността, а евентуалният положителен изход от производството по този иск ще препятства извършването на действия по осребряване по отношение на тях в производството по несъстоятелността. По тези съображения, въпреки принципното действие на прогласяването на нищожността по отношение на всички, съдът е намерил за правилен отказът на първоиндстанционния съд да спре производството по делото. По съществото на предявения отменителен иск с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ въззивният съд е констатирал, че спорното имуществено разпореждане е извършено след датата на неплатежоспособността. По спорния въпрос за наличието на другата основна предпоставка за уважаване на иска по чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ - сделката да е извършена в двугодишен срок от подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, съдът е отчел,че разногласието между страните е относно датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ - дали това е датата 28.02.2020г., която е отразена с печатен щемпел на Софийски градски съд върху титулната част на исковата молба, с изричното отбелязване, че пощенското клеймо към приложения пощенски плик не се чете, или датата 24.01.2020г., обозначена на посоченото като нечетливо клеймо на пощенския плик. За да разреши този въпрос съдът се е позовал на разпоредбите на Закона за пощенските услуги, според които пощенската услуга включва „приемане, пренасяне и доставяне на пощенска пратка“; цените на пощенските услуги се предплащат от потребителите в брой, безкасово,чрез пощенски марки или по друг начин, като пощенският оператор използва датни клейма за подпечатване на пощенските марки и пощенските пратки. Констатирал е,че върху пощенския плик, с който е изпратена по пощата молбата на „Ауто нова“ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „Джи ти ком“ ЕООД, представен по делото в ксерокопие, е залепена пощенска марка, удостоверяваща предплащането на цената на пощенската услуга, която е подпечатана с датно клеймо – „24.01.2020“, но, въпреки ясното и четливо отбелязване на датата на подаване на пратката, пощенското клеймо е напълно нечетливо в останалата му удостоверителна част, в която следва да е отразено и да се съдържа индивидуализираща информация относно пощенския оператор и номера на конкретната пощенската станция, чрез която е подадена пратката. Същевременно е отбелязал и обстоятелството, че по делото не е представена от ищеца и обратната страна на пощенския плик, за да се установи дали си кореспондират датата на подаване на пощенската пратка - 24.01.2020г. с датата на получаването й от адресата на писмото Софийски градски съд, предвид значителния период от време между тази дата и датата на печата, поставен от регистратурата на съда – 28.02.2020г. /повече от месец/. Позовавайки се на чл.77 ал.2 от ЗПУ, съдът е извел задължение на пощенските оператори при използването като знак и като доказателство за заплащане на цената на пощенските услуги на щемпела, полаган върху пощенската пратка, той да съдържа информация, идентифицираща съответния пощенски оператор, каквато в случая липсва, поради което и предвид това,че съгласно чл.18 ал.1 ЗПУ, пощенски оператори могат да бъдат различни лицензирани за това юридически лица или еднолични търговци, съдът не може да презюмира, че пратката е подадена чрез „Български пощи“ ЕАД. Приел е, че, доколкото поставен от пощенски оператор щемпел, съдържащ информация за датното клеймо за приемане на съответната пощенска услуга, е акт на длъжностно лице, извършен в кръга на службата му, по установените форма и ред, принципно представлява официален документ, който се ползва с официална доказателствена сила относно изявленията, съдържащи се в него, а съдържанието му може да бъде оборено с всички допустими доказателствени средства. Тъй като в конкретния случай в положения върху лицевата част на представения от ищеца пощенски плик печат, не се съдържат четливи данни относно това кой е пощенският оператор, чрез който е подадена пратката, както и от кое конкретно звено от пощенската мрежа на същия е станало това, съдът е заключил,че липсата посочен автор на изявлението го прави нередовен от външна страна официален удостоверителен документ, а това разколебава материалната му доказателствена сила, като му придава характер на неподписан частен документ. Като следствие от това е приел, че, при възникнал спор относно посочената в него дата на подаване на пощенската пратка, следва да се съберат доказателства за проверка на нейната достоверност, като доказателствената тежест за това е по общото правило върху ищеца, който го е представил и се позовава на него. Констатирал е,че при противоречиви твърдения на ищеца, че е подал исковата молба чрез пускането й в пощенската кутия, а впоследствие - че е подал чрез препоръчана пратка, той не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на което и да е от тези твърдения, нито е представил обратната страна на пощенския плик, съдържаща клеймото относно датата на получаване на пратката от получателя й Софийски градски съд, поради което и съобразявайки последиците от това неизпълнение предвид нормата на чл.190 ал.2 вр. чл.161 ГПК, съставът е приел твърдението му, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена на 24.01.2020г., за недоказано. Допълнително е коментирал като несериозни причините, посочени в писмото на „Български пощи“ЕАД, по които са заявени пречки да се предостави на съда и страните изисканата информация относно това на коя дата е заведено в регистрите на пощата, изпратеното от „Ауто нова“ писмо с пощенско клеймо от 24.01.2020г., както и в кой клон на „Български пощи“ЕАД е заведено то, като е посочил,че установяването на изисканата информация е могло да стане чрез справка в информационната система на „Български пощи“ЕАД, от която да е видно дали на посочената дата 24.01.2020г. действително е била подадена пратка с подател „Ауто нова“ и от кой пощенски клон е станало това. Посочил е,че първоинстанционният съд е следвало или по искане на страната, или служебно да изиска от третото неучастващо по делото лице да изпълни задължението си като представи документите, посочени в издаденото съдебно удостоверение, както и да се изиска от съда по несъстоятелността информация относно датата, на която е постъпила молбата по чл.625 ТЗ, но в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е оставил без уважение това релевантно за предмета на спора доказателствено искане на ответника и с това го е лишил от възможността да ангажира доказателства за опровергаване верността на датата на пощенското клеймо. Тъй като оспореното пощенско клеймо не представлява редовен от външна страна официален удостоверителен документ, съдът е посочил,че неуспешно проведеното от страна на ответника на насрещно главно доказване относно датата на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ не може да бъде в негова тежест и да се счете, че за него са настъпили определени неблагоприятни последици. При липса на доказателства писмото, с което е подадена молбата, да е било изпратено чрез препоръчана поща съдът е приел, че тя е подадена с обикновена пратка и обвързващ за нея е поставеният върху лицевата му част датен печат, чиято редовност е опровергана, като ищецът чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства, че исковата молба по чл.625 ТЗ е била депозирана на датата, отразена с пощенското клеймо върху лицевата част на плика – 24.01.2020 г. Поради това е заключил,че за достоверна дата следва да се счита датата, която е поставена от длъжностното лице при завеждането на исковата молба в регистратурата на Софийски градски съд – 28.02.2020г. Доколкото оспорената разпоредителна сделка е извършена на 30.01.2018г. – в повече от предвидения двугодишния срок, искът с правно основание чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ е намерен за неоснователен. Като такъв е приет и обусловеният от него иск с правно основание чл.649 ал.1 ТЗ вр. чл.108 от ЗС. При този изход на спора по главния и обусловения от него искове, въззивният съд е приел да разгледа по същество предявените в условията на евентуалност искове по чл.135 ал.1 ЗЗД и чл.649 ал.1 ТЗ при твърдения, че при сключване на сделката ответниците, в т.ч. и приобретателя „Ел ей лоджистик“ООД са знаели, че увреждат кредиторите на несъстоятелния длъжник. Приел е,че ищецът „Ауто нова“ ЕООД, като кредитор на длъжника „Джи ти ком“ ЕООД е надлежно легитимиран да предяви при бездействие на синдика свързания с несъстоятелността иск по чл. 135 ЗЗД, а при предявяването на исковата молба е спазен предвидения в чл. 649 ал.1 ТЗ преклузивен срок. Съобразявайки релевантна практика на касационната инстанция, че увреждане е налице за кредитора при всяко действие на длъжника - всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, вкл. когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, съдът е намерил за неоснователни възраженията на въззивника-ответник за липса на увреждане на ищеца поради това, че, въпреки намаляването му с отчуждителната сделка, имуществото на длъжника като цяло било достатъчно за удовлетворяване на кредиторите. Предвид факта, че атакуваната от ищеца разпоредителна сделка е породила своето вещноправно действие и е довела до изваждане на процесния недвижим имот от патримониума на продавача, съдът е заключил, че към датата на откриване на производството по несъстоятелност по отношение на „Джи ти ком“ ЕООД имотите вече не са били част от имуществото на длъжника и поради това не биха могли да послужат за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността. Тъй като сделката е възмездна съдът е съобразил,че предпоставка за уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД е наличието на знание за увреждането у ответника, в полза на който е извършено имущественото разпореждане, което е в тежест на доказване за ищеца, а това може да бъде сторено и с косвени доказателства, които в тяхната съвкупност следва да създават сигурно убеждение у съда, че и двамата ответници са съзнавали увреждането на ищеца кредитор при сключване на процесния договор, т.е. знание, че със сключването на сделката могат да бъдат засегнати негови имуществени интереси,като за това е достатъчно на приобретателя да са му известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора. Констатирано е от съда,че в исковата молба твърдението за наличие на знание у двете страни е обосновано с тезата, че доколкото лицето, с което длъжникът е договарял, също е търговец, е знаело за наличието на неудовлетворени кредитори на „Джи ти ком“ ЕООД, предвид обявените финансови отчети на дружеството и, че договорената помежду им цена е съществено занижена, спрямо реалните пазарни цени; че съдружникът, притежаващ 50 % от капитала на ответника „Ел Ей Лоджистик“ООД и управител на дружеството М. С. е била и продължава да бъде акционер с преобладаващо акционерно участие в „Голдън шеър“АД, от което дружество длъжникът „Джи ти ком“ ЕООД е придобил правото на собственост върху същите недвижими имоти; че другият акционер в „Голдън шеър“АД е „Интертел ЛТД“ ЕООД, което дружество се представлява от С. И., която живее на семейни начала със сина на С. и която към момента на извършване на имуществените разпореждания е контролирала и продължава да контролира дейността и на „Голдън шеър“АД /дружеството със запазено право на ползване/, и на „Ел ей лоджистик“ООД. От тези фактически твърдения за свързаност съдът е намерил за неоснователен първият довод на ищеца, че приобретателят „Ел Ей Лоджистик“ООД е знаел за наличието на непогасени изискуеми вземания, в т.ч. и вземането на ищеца, произтичащо от договора за покупко-продажба на стоки от 28.12.2017г., възлизащо в размер на сумата от 103 544,80 лева. Определил е като невъзможно формирането на предположение за такова знание при факта, че финансовият отчет за 2017г. на „Ауто Нова“ЕООД, в който вземанията му срещу длъжника са били включени, е подаден в ТРРЮЛНЦ след сключването на атакуваната сделка и е обявен едва на 28.06.2019г., а от друга страна същите задължения не са били осчетоводени в годишните финансови отчети на длъжника. Наред с това съставът е изложил съображения и за ирелевантност, при предявен иск по чл.649 ал.1 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД, на въпроса за наличието на знание за съществуването на вземането на конкретния кредитор.Позовал се е на практика на касационната инстанция, изхождаща от специфичната цел на тези искове, при които е необходимо сделката да е увреждаща не отделен кредитор, а масата на несъстоятелността като цяло и тяхното предназначение - за попълването й с оглед удовлетворяването на всички кредитори на несъстоятелността.Посочил е,че поради това за възникване на вземането по смисъла на чл.649 ал.1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД следва да се счита определената начална дата на неплатежоспособността, а преценката за увреждането и за знанието на ответниците за увреждането следва да се извърши спрямо всички кредитори на несъстоятелността, а не само спрямо иницииралия делото кредитор, който е само техен процесуален субституент. На базата на тези разсъждения решаващият състав е приел,че в настоящия случай е налице увреждане на кредиторите на несъстоятелността, тъй като посредством разпоредителната сделка от 30.01.2018 г., сключена след началната дата на неплатежоспособност - 31.12.2017 г., се намалява имуществото на длъжника, чрез отчуждаването на един реален и неукриваем актив – недвижим имот, с друг актив, който длъжникът лесно би могъл да укрие - вземане или пари. Констатирал е като безспорен факт знанието у длъжника-търговец за неговото състояние на неплатежоспособност. Наличието на такова у приобретателя на отчужденото имущество съдът е извел, позовавайки се на косвени доказателства /допустими според практиката на ВКС/. Като такива е посочил безспорното наличие на свързаност по смисъла на §1 ал.1 т.3 и ал.2 от ДР на ТЗ между „Голдън Шеър“ООД и приобретателя по второто имуществено разпореждане „Ел Ей Лоджистик“ООД - съдружникът, притежаващ 50 % от капитала на ответника „Ел Ей Лоджистик“ООД и управител на дружеството М. С. е била към датата на извършване на оспореното имуществено разпореждане- 30.01.2018г. акционер с преобладаващо акционерно участие в „Голдън Шеър“АД, от което с предходната разпоредителна сделка от 15.11.2017г. длъжникът „Джи Ти Ком“ ЕООД/ с предходно наименование „Би Ти Ком“ЕООД/ е придобил правото на собственост върху процесните недвижими имоти. Към това е добавил обстоятелството,че двете последователни разпоредителни сделки са били извършени през един непродължителен период от време, от което е извел, че приобретателят „Ел Ей Лоджистик“ООД е знаел каква е предполагаемата действителна пазарна стойност на придобитото имущество, както и че е придобил имущество, което не съответства на същата /установено от заключенията на двете вещи лица/. Последното, при съобразяване на това,че неравността на престациите не е самостоятелна предпоставка за уважаването на отменителния иск по чл.135 ал.1 ЗЗД вр. чл.649 ал.1 ЗЗД, съдът е отчел като част от веригата косвени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са в състояние да обусловят извод за предположение за знание за увреждане на кредиторите на несъстоятелността от страна на приобретателя на отчужденото от длъжника имущество. По тези съображения съдът е формирал главния си извод за основателност на евентуалния иск с правно основание чл.135 ЗЗД вр. чл.649 ал.1 ЗЗД, както и на обусловения от него иск с правно основание чл.649 ал.2 ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността на „Джи Ти Ком“ ЕООД на процесните недвижими имоти. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, за обосновани предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд с поставените в изложението на касатора-ищец втори и трети от въпросите - Длъжен ли е въззивният съд при преразпределяне на вече разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест да даде съответните указания на страните и да им предостави възможност да предприемат необходимите процесуални действия? и Може ли въззивният съд да преразпредели доказателствената тежест едва със съдебното решение, без това да бъде обявено на страните и без да им се предостави възможност да ангажират доказателства в хода на производството?. Доколкото тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с приетото в мотивите към т.2 ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в решение №440/31.05.2010г. по гр.д.№1504/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС, както и с друга, служебно известна на настоящия състав съдебна практика на Върховен касационен съд, обжалването следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поради обусловеността на изхода на възникналия между страните правен спор по евентуално предявения иск по чл.649 ал.1 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД от изхода по главния иск по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, обжалването следва да бъде допуснато и по отношение на тази част от въззивното решение /обжалвана от насрещната по спора страна „Ел Ей Лоджистик“ООД/. Делото следва да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение