Определение № 1003 от 29.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1582/2014 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. В. Г. и Л. В. Г., двамата чрез адв. К. Б. от АК – П., срещу въззивно решение № 337/18.11.2013 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 597/2013 г. Излагат доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до противоречие с материалния закон. Насрещните страни Г. В. Г. и Е. Н. Г., двамата чрез адв. Б. Б., са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не следва да се допуска касационно обжалване, като по същество са се аргументирали с неоснователност на касационните доводи. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовават касаторите, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявен е иск по чл. 31 ЗЗД. Пернишкият окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Радомирски районен съд, отхвърлил иска на С. В. Г. и Л. В. Г. против Г. В. Г. и Е. Н. Г. за унищожаване на договор, оформен в нот. акт № 36/2011 г. на нотариус Б. К., с район на действие Радомирски районен съд, с който майката на ищците и ответника Г. Г. – Д. Р. е продала на сина Г. Г. и съпругата му Е. Г. 5/8 ид.ч. от свой недвижим имот. Съдът установил, че С. и Л. Г. подали молба за поставяне под запрещение на Драгинка Р., като образуваното съдебно производство било прекратено поради смъртта на Р.. Приел, че към датата на атакуваната продажба, Р. е могла да разбира свойството и значението на нещата и да ръководи постъпките си. В изложението на касаторите е повдигнат правният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, доводи и възражения на страните, както и да прецени доказателствата заедно и поотделно, по вътрешно убеждение. Въпросът е от значение за постановения резултат, като разрешението на въззивната инстанция противоречи на тълкуването, дадено в приложените съдебните решения, постановени от състави на Върховния касационен съд. При така изложеното и на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се допусне касационно обжалване. Мотивиран от горното, съдът