Определение № 60713 от 22.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 571/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Бети 09“ ООД, [населено място] срещу решение № 12088 от 13.10.2020г. по в.т.д.№ 1865/2020г. на Апелативен съд София, ТО, 11 състав, в частта за отмяна на решението по т.д.№ 820/2018г. на СГС, 8 състав, и уважаване на исковете с правно основание чл.60а,ал.1,т.1, предложение второ от ЗБН. „Бети-09“ООД е осъдено да върне в масата на несъстоятелността на „КТБ“АД/н/ поземлен имот с идентификатор № 65259.501.3, представляващ - УПИ № II- 25004 в кв. 25 по плана на [населено място], община Бяла; поземлен землен имот с идентификатор № 65259.501.39, представляващ УПИ № II 25012 в кв.28 по плана на [населено място]; поземлен имот с идентификатор № 65259.501.34 представляващ: УПИ № II 25011 по плана на [населено място], община Бяла. В касационната жалба се поддържат оплаквания за материална незаконосъобразност, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на атакуваното решение. Твърдението е, че нормата на чл.60а,ал.1 ЗБН е неприложима към процесните правоотношения и към сделката с купувач „Бети 09“ ООД. Възразява се, че имотите не са придобити от кредитополучателя „Евробилд 2003“ ЕООД с имущество с произход от банката по смисъла на пар.1,т.7 ДР на ЗБН. Изложени са съображения, че САС е приел неправилно темпорално действие на нормата на чл.60а,ал.1,т.1, предл.второ ЗБН и въвел несъществуващи елементи от фактическия й състав относно значението и начина на придобиване на имущество с произход от банката, както и доводи, че разпоредбата на чл.60а,ал.1 ЗБН противоречи на правни норми от по-висок ранг. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправни въпроси, свързани с кредитиране на експертни заключения и необходимост от назначаване на допълнителна експертиза; по материалноправни въпроси в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, свързани с приложението на чл.60а,ал.1,т.1 ЗБН и противоречието на разпоредбата с Конституцията на Р България, с международни актове и с норми на общностното право; както и по въпроси, при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК ,по приложението на пар.21 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22/24.03.2015г./ и §1, т.7 от ДР на ЗБН и на чл.280, ал.2, предл.трето ГПК. В постъпил по делото писмен отговор синдиците на банката оспорват искането за допускане на касационно обжалване, а по същество считат въззивното решение за правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. Мнозинството на състава на Апелативен съд София, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е приел за доказано, че посочените имоти са придобити със средства, с произход от банката по см. на § 1, т.7 от ДР на ЗБН. Мотивирано е, че насрещните престации от първия приобретател „Балкан Ерма“ЕООД и от последващия – ответното дружество „Бети-09“ООД са на драстично по-ниски цени от платеното от „Евробилд 2003“ЕООД - длъжник по договора за банков кредит при придобиването на имотите, заплатени със средства от „КТБ“АД/н/. Решението е подписано с особено мнение на втория член на съдебния състав, в което подробно е обоснован извод за неоснователност на исковете. Съставът на ВКС счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост на атакуваното решение, за която съдът следи служебно и без обосноваване на това самостоятелно основание за достъп до касационен контрол. Наличието на основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК произтича от обявяването за противоконституционна на разпоредбата на чл.60а,ал.1 ЗБН /ДВ бр.22 от 2015 г., доп. ДВ бр.33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019г./ с решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст.дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България. В хода на висящото съдебно производство е отпаднало занапред правното основание на иска, поради което следва да се прецени допустимостта на постановеното решение. По тези съображения не се налага произнасяне по поставените въпроси и поддържаните основания от касатора за допускане на обжалването. Касаторът следва да заплати държавна такса на основание чл.18,ал.2,т.2 от Тарифата в размер на 8 712.40лв. и да представи в едноседмичен срок от уведомяването му на доказателства за внасянето й, като при неизпълнение на указанията, производството по делото подлежи на прекратяване. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение