Определение № 1127 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2924/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 3407/05.05.2023г. на „НД-Хеликом“ ЕООД, подадена чрез адв.И. В., против решение № 56/22.03.2023г., постановено по въззивно гр.дело № 480/2022г. на Варненския апелативен съд. С атакуваното решение е потвърдено решение № 820/24.06.2022г. по гр.д. №1958/2021г. на Варненския окръжен съд, за отхвърляне на предявения от дружеството-касатор иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД против А. Т. К., Р. И. К. и Р. Т. К.-за обявяване за окончателен на предварителен договор от 27.07.2020г., сключен между „НД-Хеликом“ ЕООД и ответниците, в частта, с която последните са се задължили да учредят в полза на дружеството право на строеж върху ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място] с площ 756 кв.метра за изграждането на подробно индивидуализирани в исковата молба обекти. В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се решаващия извод на въззивния съд за отхвърляне на иска поради липса на доказателства за направен свободен избор от страна на ответниците и конкретизация на обектите, които същите е следвало да получат в новопостроената сграда. Според касатора такъв избор е направен в приетото по делото и неоспорено от насрещната страна електронно съобщение от вайбър, в което ответниците са посочили обектите в сградата върху които желаят да си запазят правото на строеж. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК касаторът навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал. 1, т.1-т.3 ГПК, по следните въпроси, за които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС-ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС: 1. В случай, че въззивният съд прецени, че е налице признание на иска, следва ли да допусне поправка в доклада и да укаже и даде възможност на ищеца да установи своите твърдения, че е канил ответниците на разговори и че е налице уговорка между страните за учредяване на право на строеж; 2. Каква е доказателствената стойност на електронния документ (изявление), изпратено по вайбър без да е подписано с електронен подпис и променя ли възпроизвеждането му на хартиен носител (върху проект за нот.акт) неговата характеристика; 3. При липса на оспорване от страна на ответника на представения хартиен носител, дължи ли ищецът доказване на неговото авторство, изпращането и получаването на електронното съобщение; 4. Редовно ли е изпращането на електронно изявление от дружеството на вайбър на телефона на ответника; 5. Неподписано с електронен подпис електронно изявление, изпратено по вайбър от едната страна до другата, установява ли авторството му и дължи ли се доказване на авторството, дори и да не е оспорено. По така формулираните въпроси касаторът счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 70 по гр.№868/2012г. на ІV и решение № 303 по гр.д.№3715/2013г. на ІV ГО на ВКС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК са формулирани и въпроси, които обобщени от касационната инстанция, съгласно правомощията по т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до питането: 6. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните. По този въпрос се твърди противоречие с ППВС № 1/1953г., ППВС №7/1965г., ППВС № 1/1985г., както и с решение № 493/05.03.2013г. по гр.д.№236/ 2012г. на І ГО. А по въпросите: 7. Последващи уточнения в сключен предварителен договор валидни ли са, ако са извършени с двустранни насрещни изявления и фактически действия в изпълнение на уговорките или трябва да са обективирани в нарочни писмени анекси и 8. Уточняващите насрещни волеизявления следва ли непременно да са писмени или целеният ефект се поражда и от размяната на електронни съобщения, се твърди противоречие с решение № 514/06.12.2011г. по гр.д.№905/2010г. на ІV ГО. Според касатора атакуваното решение на апелативния съд е и очевидно неправилно. Ответниците по касационната жалба- А. Т. К., Р. И. К. и Р. Т. К., чрез пълномощника адв.И. М., в писмен отговор изразяват становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Ответниците оспорват извода на въззивния съд, че не е налице виновно неизпълнение на задълженията по процесния договор от страна на касатора-ищец, както и че договорът не е прекратен. Искат, в случай, че атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол същото да бъде потвърдено, като краен резултат, но не по изложените от въззивния съд мотиви и съображения, а по тези на първоинстанционния съд. Претендират разноски за платено адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по основанията за допускане на касационното обжалване следното: Разгледан е иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД- да се обяви за окончателен предварителния договор от 27.07.2020г., сключен между ищцовото дружество и ответниците, в частта относно задължението на последните да учредят право на строеж в полза на „НД Хеликом” ЕООД за изграждането на конкретно посочени обекти в сграда, която ще бъде построена от ищеца в собствения на ответниците имот, представляващ ПИ № *** по КК на [населено място] с площ от 756 кв.метра. Въззивният съд е установил, че на 27.07.2020г. страните по спора - „НД Хеликом“ ЕООД, чрез пълномощник И. Л. С., в качеството му на „правоприемник или строител“ и ответниците, в качеството им на собственици или съсобственици на ПИ са сключили „Предварителен договор за проектиране, издаване на разрешително за строеж и запазване на право на строеж, извършване на строеж, завършване на сграда, прехвърляне на идеални части от поземления имот (мястото) и въвеждане на сграда в експлоатация“. По силата на този договор ответниците са се задължили да учредят право на строеж върху сграда, която следва да бъде изградена в ПИ с идентификатор № *** по КК на [населено място] срещу задължението на ищцовото дружество да осъществи проектирането, да осигури одобряването на проекта и издаването на разрешение за строеж, както и да построи сградата за срок 18 месеца от откриването на строителна площадка. Страните са постигнали съгласие, че собствениците ще учредят право на строеж в полза на ищеца в обем 75 % от общата РЗП на сградата, а ще си запазят правото на строеж върху останалите 25 % от общата РЗП, като конкретизацията и индивидуализацията на обектите са определяеми и са във функционална връзка с предвидените в архитектурния проект разгърната застроена площ на сградата и обектите в нея. Представен и приет е по делото заверен препис от идеен инвестиционен проект за обект: сграда със смесено предназначение в УПИ ***, кв.36, по плана на [населено място], С.О. С., ПИ ***, част архитектура, подписан за проектант от арх.М. Б., за инвеститори А. К. и Р. К. от пълномощника И. С.. Проектът е съгласуван на 17.03.2021г. с гл.архитект на [община]. С протокол №11/16.03.2021г. от заседание на Експертен съвет по устройство на територията при [община] е взето решение за съгласуване на идеен инвестиционен проект за обект сграда със смесено предназначение, намираща се в УПИ *** по плана на СО С., [населено място], внесен за разглеждане и съгласуване със заявление вх.№ АУ 020479 ВН/24.02.2021г. Представени по делото са и: заверено копие от изготвено площоразделение на обект: сграда със смесено предназначение в процесния имот и таблица за площите на обект открит паркинг, изготвени на 01.04.2021г.; скица на имота, издадена на 08.06.2021г.; удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК- незавършено строителство/право на строеж, издадено на 02.07.2021г., за конкретно посочени обекти; становище от 26.02.2021 от ЕРП Север АД. Ищецът е представил проект за нотариален акт за учредяване на право на строеж върху процесния имот и разпечатка от кореспонденция по вайбър между него и ответника А. К. по повод избор на конкретни обекти от сградата, които ответниците да получат в собственост. С нотариална покана, връчена на Р. К. на 09.07.2021г., ответниците са поканени от ищеца да се явят в срок от 7 дни от получаване на поканата пред конкретен нотариус за учредяване на право на строеж в нотариална форма по одобрено от тях разпределение и избор на обекти в бъдещата сграда. В констативен протокол от 16.07.2021г., нотариус Ж. Т. е посочила, че на 16.07.2021г. от 9 часа до 17 часа в кантората й се е явила единствено И. С., в качеството й на пълномощник на „НД Хеликом“ЕООД, като А. К., Р. К. и Р. К. или техни представители не са се явили. В отговора на нотариалната покана, връчен на ищеца на 06.08.2021г. ответниците са заявили, че считат сключения договор за прекратен поради неизпълнение на поетите с него задълженията от страна на строителя. При така установените факти, въззивният съд от правна страна е приел, че страните по делото са обвързани от валиден и действащ предварителен договор, който не е прекратен с отправеното изявление на ответниците за развалянето му-поради виновно неизпълнение от страна на ищеца и поради изтичане на сроковете по т.18.4. Анализирайки подробно представените писмени и гласни доказателства, както и заключенията на приетите по делото съдебни експертизи, съдът е приел, че въз основа на изготвения и одобрен инвестиционен проект може да се издаде разрешение за строеж, като външните връзки могат да бъдат предмет на отделно разрешение за строеж; проектите за строежа са одобрени; ищецът е изготвил необходимите документи и е подал заявление за издаване на разрешение за строеж през м.11.2021г., изразил е готовност за изпълнение на договора, въпреки отказа от страна на ответниците да изпълнят задължението си да направят избор на конкретни обекти и да учредят право на строеж за конкретни обекти на ищеца. Предвид това съдът е направил извод, че ищецът е изправна страна по договора, тъй като в изпълнение на поетите с него задължения е извършил възлагане за изработване на идеен проект; такъв е бил изготвен и одобрен на 17.03.2021г.; извършени са действия по съгласуването му със снабдителните дружества; изготвен е проект за площообразуване; подадено е заявление за издаване на разрешение за строеж; ищецът е уведомил ответниците за тези действия и за готовността си да изпълни договора с отправената и връчена на 09.07.2021г. нотариална покана. Не са представени доказателства за изразено от ответниците несъгласие или забележки във връзка с изготвения и одобрен проект. Липсват доказателства за изпълнение на поетото от тях с договора задължение да извършат избор на конкретните обекти в сградата, които ще получат в собственост. Такива действия не са предприети и след връчване на нотариалната покана. Това задължение на ответниците според съда е станало изискуемо след одобряването на инвестиционния проект на 17.03.2021г. и след тази дата те са изпаднали в забава. По изложените съображения, съдът е счел, че ищецът като строител по предварителния договор не е бил в забава в изпълнение на задълженията си по извършване на проектно-проучвателни, проектни и съгласувателни дейности, както и действия по издаване на разрешение за строеж. Предвид изготвения и одобрен инвестиционен проект, изготвеното площообразуване, издаване на необходимите документи за учредяване на право на строеж е било възможно и са били налице условията ответниците да изберат конкретните обекти, за които да се запазят правото на строеж и да учредят право на строеж върху конкретни обекти в полза на строителя. Въпреки приетото, въззивният съд е намерил иска за неоснователен, като е посочил, че за да бъде учредено право на строеж, следва да е безспорно уточнено върху кой конкретен имот, за кой конкретен обект и в какъв обем се предоставя правото на строеж. Определянето на обектите, които ще получат собствениците на земята и тези които ще станат собственост на строителя следва да се определят по предвиден в договора ред – избор от страна на ответниците на конкретни обекти, а доказателства за извършен такъв не са ангажирани по делото. Според съда представената разпечатка на водена кореспонденция между ищеца и един от ответниците не е достатъчна за да обоснове извод, че собствениците на имота са направили свободен избор кои конкретни обекти да получат, за да може да се конкретизира обемът на правата, които да се придобият от ищеца. Посочил е, че е невъзможно да се конкретизират обектите на вещни права в предварителния договор дори при тълкуване на волята на страните, поради което искът с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е отхвърлен. Въховният касационен съд намира с оглед тези мотиви на инстанцията по същество, че атакуваното решение не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите не се установява въззивният съд да е допуснал нарушение на императивни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма в смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос, тъй като той не отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК да се отнасят до дадено от въззивния съд правно разрешение, което да обуславя изхода на делото. Въпросът е хипотетичен и некоректно зададен и не е съобразен с извършените от съда и страните процесуални действия, доколкото въззивната инстанция не е приемала, че по делото е направено признание на иска от страна на ответниците. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол по шестия формулиран от жалбоподателя и уточнен от ВКС правен въпрос: Относно задължението на въззивия съд да извърши преценка на всички доказателства по делото и да обсъди доводите и възраженията на страните. Касационно обжалване следва да се допусне, за да се провери твърдението на касатора, че по този въпрос е налице противоречие с правните разрешения, дадени в цитираните в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК решения на ВКС. По останалите въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК настоящият състав ще се произнесе при постановяване на решението по чл. 290 ГПК. За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса в размер 892,34 лева, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. На касатора следва да бъде указано да представи до датата на откритото съдебно заседание актуална данъчна оценка на правото на строеж. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО