Определение № 202 от 23.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3731/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. К. И. и Н. Г. И. от [населено място],обл. София срещу решение № 101 от 03.07.2017г по в.гр.дело № 220/2017г. на Варненски апелативен съд, с което в обжалваната от касаторите част, по обявена на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД недействителност на договор за покупко- продажба на недвижим имот ,обективиран в нот. акт №55 т.ІІІ от 16.08.2013г, с който договор упълномощеният изрично Г. К. И. е продал на себе си недвижим имот, собственост на наследодателя на ищците Т. К. И., в резултат на унищожаемост на упълномощителната сделка- пълномощно с нотариална заверка от същата дата, издадено от Т. К. И. като дееспособно лице ,но при обективирана невъзможност да разбира действията си и ръководи постъпките си, по иска на основание чл. 31, ал.2 във вр. ал.1 ЗЗД, предявен от наследниците на Т. К. И. след смъртта му, настъпила на 27.08.2013г. В тази част е потвърдено решение № 6/10.03.2017г и решение №416/18.04.2017г (последното постановено по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК ) по гр.д № 4/2017г на Разградски РС, постановени при повторното разглеждане на делото в първа инстнанция.

С решение №173 от 07.11.2016г по в. гр.д № №400/2016г на АС Варна е било постановено обезсилване на решение №22/09.06.2016г на ОС – Разград и връщане на делото за ново разглеждане. При предявени включително искове за нищожност на основание 26, ал.1 предл. трето ЗЗД по отношение на покупко- продажбата ;иск по чл.26,ал.2 предл. трето ЗЗД за нищожност на пълномощното заверено с отпечатък от палец ,както и иск по чл.87, ал.3 ЗЗД в условия на евентуалност, след обезсилването е указано исковете да се разгледат в поредността, произтичаща от сочения от ищците порок, като са дадени указания и по квалификация на иска с правно основание чл. 42, ал.2 ЗЗД и унищожаемост на упълномощителната сделка. При повторното разглеждане на делото исковете за нищожност са отхвърлени, поради което е разгледан и уважен иска по чл. 31, ал.2 и чл. 42, ал.2 ЗЗД, по отношение на който в производството по в. гр.д № №400/2016г на АС Варна исковата молба е била оставена без движение с определение №537/26.08.2016г и определение №547/08.09.2016г, при указания за уточняване на обстоятелствата по чл. 31,ал.2 ЗЗД от ищците- наследници. Въз основа на направено от тях уточнение за хипотезата на чл. 31 ал.2,предл.второ ЗЗД въз основа съдържанието на пълномощното ,при иск за унищожаемост на упълномощителната сделка ( по молба от 19.09.2016г), както и че при състоянието на упълномощителя поставянето му под запрещение не е било и необходимо (молба от 07.09.2016г ), предметът на делото в частта по двата иска, вкл този по чл. 42,ал.2 ЗЗД е приет за уточнен в направения от Варненски АС доклад, а също и в постановеното от въззивния съд решение за обезсилване на решение №22/09.06.2016г на ОС – Разград, с което този иск е бил разгледан и уважен,но при нарушения, довели до недопустимост на решението.

Ответниците по иска за унищожаемост са оспорили допустимостта на изисканите от въззивната инстанция и направени уточнения от процесуална гледна точка, със съображението, че някои наведени факти и искания не ги е имало в исковата молба, а се навеждат като нови основания и петитум. В исковата молба не е имало твърдение на ищците за обстоятелство по чл. 31,ал.2, предл. второ ЗЗД в смисъл че банковият превод от 18 000 лева явно касае друга сделка, затова ответниците по иска, след като не са получили и ясни указания по разпределение на доказателствена тежест, не са представили и доказателства, че в действителност тази сума е цена по процесната продажба между двамата братя, а не е плащане по предходна сделка, с предмет земеделски земи. С тези възражения ответниците по иска са се защитавали и при повторното разглеждане на делото, като са направили доказателствено искане да бъде изискан от неучастващо в процеса лице - свидетелката Н. А., с която покойният е живял съвместно, документ за договорните отношения между двамата братя. След като първоинстанционният съд е оставил без уважение това искане, в хода на въззивното обжалване и при заявено във въззивната жалба твърдение, че отразената в нотариалният акт за покупко –продажба на земеделска земя от 2012г. ( (вече приет като доказателство без да бъде оспорен)е неверен за цената и начинът на плащането й относно въпросните 18 000 лева преведени по банков път, настоящите касатори са напомнили искането си с позоваване на чл.266 ал.3 ГПК, но в съдебно заседание са представиликато нововъзникнало обстоятелство писмена декларация от 07.04.2017г на Н. А. ,че на тази дата била предала на пълномощника на ответниците по иска договор с дата 13.07.2012г, сключен между нея и покойния Т. К.. Приложен е и договор с дата 13.07.2012г, именован „предварителен”.В титулната му част като прехвърлител е обозначен Т. К., като приобретател -Н. А., за нейно пожизнено право на ползване.В съдържанието като приобретател на правото на собственост на процесния имот се сочи Г. К., които се договаря с брат си да му се прехвърли това право на цената по пълномощното (от 27 000 лева) и при условия каквито защитата на ответника твърди понастоящем по делото, а Н. А. да живее в имота докато е жива.Положени са три подписа, два от които са за „приобретател”. Тези доказателства въззивният съд е приложил по делото, но е отказал да обсъжда, както и да приеме за своевременно наведени твърденията по въззивната жалба в оспорване на нотариалния акт от 2012г за покупко- продажба на земеделски земи.

При повторното разгреждане на делото исковете по чл. 31, ал.2 и чл. 42, ал.2 ЗЗД са уважени по съображения ,възприети и от Варненски АС: пълномощно от 16.08.2013г. на наследодателя на ищците е нотариално заверено в дома му с полагане на отпечатък от палеца на дясната ръка с отбелязване като причина-заболяване Упълномощителят е бил в състояние след прекаран исхемичен мозъчен инсулт, моторна афазия, десностранна хемипареза, постмалатични парернхимни дефекти Въпреки тежките заболявания към момента на изписването му от здравно заведение на 23.07.2013г. наследодателят на ищците е бил контактен .Възприето е заключение на вещо лице – психиатър, че за изминалия един месец и към момента на сключване на оспорената упълномощителна сделка е било налице влошаване, протичало стъпаловидно - смесена корова и подкорова съдова деменция, обуславяща ограничена дееспособност, предвид наличието на умерено до тежко изразен и необратим интелектуално-мнестичен и когнитивен дефицит, повишена внушаемост от хората, от които зависи и лесна манипулируемост .Това психично състояние не е давало възможност да се разбира и осъзнава съдържанието на сделката. В това състояние на наследодателя е оформено пълномощното, с което Т. К. е овластил своя брат Г. К. да продаде на себе си процесния имот при цена 27 000 лева от която 18 000лв. упълномощителят е получил по банков път, а остатъка от 9 000лв. е получил напълно и в брой при подписване на пълномощното. Сделката е осъществена същия ден.Съдът не е кредитирал показания на заинтересован свидетел ,че това е било желанието на наследодателя и че пари са давани на ръка включително. Никакви разплащания не са удостоверени по друг начин, освен удостовереното плащане на 18 000лв. по банков път, за което по делото са представени доказателства, че се отнася за друга сделка от предходната година между Т. К. и неговия брат с предмет прехвърляне на земеделски земи. Въпреки това упълномощителят е направил изявление, че парите са му платени като част от цената на оспорения договор за покупко-продажба на апартамента ,а това волеизявление свидетелства за факта на неразбиране от страна на упълномощителя на един от основните елементи на сделката, за която е съставено пълномощното, а именно цената. Решаващо е изтъкнато, че тези две обстоятелства – удостоверяване на получено плащане, но за друга сделка, извършена в отдалечен назад във времето период и положения отпечатък от десния палец поради заболяване,установено като дементно състояние на упълномощителя и ограничаване на неговата дееспособност,се съдържат в оспореното пълномощно Изпълнена е хипотезата на чл.31 ал.2, предл. последно ЗЗД, съгласно която доказателствата за недееспособността на упълномощителя произлизат от самата упълномощителна сделка което обуславя възможност за ищците като наследници да установят унищожаемост и след смъртта на наследодателя си, без да е било поискано поставянето му под запрещение. Предвид изхода от иска за унищожаване на упълномощителната сделка е формиран извод за основателност на иска за обявяване по реда на чл.42 ал.2 ЗЗД недействителността на сключения въз основа на нея договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 55, т.3, рег. № 2732, н.д. № 340/2013г. на нотариус с район на действие РС Разград.

В приложеното съм жалбата изложение касаторите поставят материалноправен въпрос:

• при разглеждане на иск по чл. 31 ал.2, предл. 2 ЗЗД основането на иска включва ли освен твърдения за неспособността дееспособно лице да разбира или да ръководи действията си и твърдения ,че доказателството за недееспособността произлиза от същия договор и дали това означава, че извод за недееспособността следва да се направи само от съдържанието на договора или съдът има право да съотнесе съдържанието към други доказателства, както е направил в конкретния случай. Съобжанията да се изтъква основание по чл. 280,ал.1 т.1 и т.3 са, че в правната теория изискването доказателството за недееспособността да произлиза от същия договор се възприема за неясно и всъщност се поставя изискване от съдържанието на волеизявлението да се вижда ,че лицето не е могло да разбира поведението си. Според защитата, в основанието по чл. 31,ал.2 пред.. второ ЗЗД следва да се включват и тези конкретни твърдения,а тълкуването следва да се ограничава до текста на договора, а не на доказателства извън него.

Формулирани са и процесуалниоправни въпроси:

• може ли въззивният съд да приема автоматично изменение основанието на иска под формата на уточнение на исковата молба без извършено изменение основанието на иска, редом с едновременно изменение на петитума, без да даде възможност на ответниците да изразят становище и да посочат доказателства. Сочи се противоречие с реш. №106/2011г по гр.д №1460/2009 ІV г.о, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК

• може ли въззивният съд да приеме съществуващи преди постановяване на първоинстанционното решение писмени доказателства само за сведение ,без да ги цени, с мотив че в жалбата не са посочени нарушения на съдопроизводствени правила ,при положение че такива са посочени ,но не са обсъдени. Според защитата мотивът противоречи на реш. № 123/2014г по гр.д № 7750/2013г І г.о на ВКС и практиката по чл. 235,ал.2 ГПК, както и на решение по гр.д №1964/2010г ІV г.о на ВКС за разглеждане на непредавен иск, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .В случая въззивният съд е произнесел предмет, който не е бил включен в първоначалната искова молба, не е докладван ,затова не са преценени праворелевентните факти ,вкл. доводът за симулация относно процесните 18 000 лева като цена по предходна продажба ,въпросът за реалната цена при продажбата на нивите очевидно е преюдициален за правилното решаване на делото .Неговото мълчаливо, според защитата ,включване в предмета на делото без надлежно изменение на иска ,поставя ответниците в невъзможност да разкрият симулацията ,защото ако без приел представените пред него писмени доказателства, АС Варна би стигнал до съответния извод, че банковото платежно нареждане на сумата 18 000 лева касае именно оспорвания от ищците договор за покупко- продажба, а не продажбата на нивите през 2012г.

• има ли право въззивната инстанция да остави в сила решение ,с което при уважен иск за унищожаване на пълномощно е обявена недействителност на договор за продажба, сключен при липса на представителна власт ,при положение че е липсвал петитум в исковата молба за обявяване недействителност на този договор а е имало петитум за обявяване нищожност на договора; имало е иск за нищожност на упълномощителната сделка поради липса на форма, отхвърлен. Противоречието е с решение № 949/2010г по гр.д № 653/2009г І. г.о - основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.

• следва ли да се приема заключение на вещо лице (психиатър)за наличие на смесена съдова деменция, обуславяща ограничена дееспособност, при положение че то не се основава на обективни изследвания, а на заинтересовани свидетели и след като вещото лице изказва предположения, за най-вероятно влошено здравословно състояние.Противоречието е с решение № 113/2012г по гр.д № 1677/2010г ІV г.о основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.

Отговор е постъпил от ответниците по жалбата А. Т. И. и Е. Т. И., чрез пълномощника адв М. Е.. Нито един от въпросите не е разрешен в противоречие с установената практика. Обсъжданият чл. 31, ал.2 ЗЗД визира текстовото съдържание на договор – клаузи, елементи, отбелязвания, уговорки, в който смисъл са и решаващите мотиви на съда. В съответствие с практиката е разрешен и въпроса относно задълженията на съда да определи правилно предмета на спора, съответно по въпроса за допускане на нови доказателства.

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по служебен критерии ,за да се провери допустимостта на обжалваното решение,нито по критериите за селекция на касационните жалби в чл.280 ал.1 ГПК, за да се дава отговор на формулираните правни въпроси.

Въпросът за наличието или липсата на условие по чл.31, ал.2 ЗЗД ,когато искът за унищожаемост е предявен от наследниците след като лицето е починало, не е въпрос по допустимостта на иска, а подлежащ на разглеждане по същество въпрос,тъй като не се касае за абсолютни процесуални предпоставки.В този смисъл съдебната практика е последователно установена с реш. №556/2006 по гр.д №472/2005г.,ІІг.о на ВКС и опр.№136/2010г по ч.гр.д №94/2010г на ВКС ,ІІІ г.о По настоящето дело искът е допустимо разгледан.

Отговор на първия формулиран в изложението въпрос, в първата му част, дава както цитираната по-горе практика на ВКС, така и реш. № 374/2015г по гр.д. № 1792 за 2015 ІV г.о на ВКС по реда на чл.290 ГПК. Втората част на въпроса няма връзка с решаващо произнесен по делото правен въпрос, тъй като въззивният съд е направил извод за обстоятелство по чл. 31, ал.2, предл. второ ЗЗД от съдържанието на пълномощното за условията на сделката и от волеизявлението касаещо цената ,което в случая не може да се разглежда отделно от начина, по който ще се плати .Обсъдил е и състоянието на упълномощителя към този момент с оглед полагането на отпечатък от палец - неговото установено от приетата СМЕ и показанията на свидетели състояние по медицински и юридически критерии, които обстоятелствата са по основанието за унищожаемост на сделката .По въпроса защитата не сочи практика на ВКС, с която въззивното решение е в противоречие. Съгласно установената практика на ВКС, искът за унищожаване на сделката поради това,че към момента на сключването й лицето не е могло да разбира или да ръководи действията си е основан на обстоятелствата в чл. 31, ал.1 ЗЗД, а чл. 31, ал. 2 ЗЗД е хипотеза, която без да ги изключва като основание на иска ,е приложима само когато оспорване на сделка се предявява от наследниците след смъртта на увредения и само ако неспособността да се разбират или да ръководят действията се е дължала на душевна болест или слабоумие. За да приложи чл. 31, ал.2 ЗЗД като квалификация, съдът следва да даде указания до ищеца- наследник за твърденията му във връзка с първата, или втората от хипотезите (предложенията) в тази норма.Щом практиката на ВКС е дала отговор на въпроса по т.1 в изложението, че обстоятелствата по чл. 31, ал. 2 ЗЗД не са отделно основание за иск, а същите следва да бъдат заявени заедно с обстоятелствата по чл. 31, ал.1 ЗЗД; че ако няма доказателства, то следва да се укаже установяването им, както и че условията в чл. 31, ал. 2 ЗЗД се преценяват по същество ,т.е съобразно правилата, по които съдът изгражда решаващите си изводи ,то основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице по поставения въпрос.

По процесуалните въпроси също не е налице основание за допускане до касацинно обжалване, като съображенията на ВКС, ІІІ г.о са следните:

При установените по делото процесуални факти, поставеният първи по ред въпрос, конкретизиран в посочените три насоки: „може ли въззивният съд да приема автоматично изменение основанието на иска под формата на уточнение” и „редом с едновременно изменение на петитума” и „без да даде възможност на ответниците за становище и доказателства„ не е коректно формулиран.

Както вече се изтъкна, навеждането на обстоятелствата във връзка с условията на чл. 31,ал.2 ЗЗД към тези, изложени в исковата молба за унищожаемост по чл. 31 ал.1 ЗЗД не представлява „изменение” на иска. Затова тези уточнения, ако не са направени от ищеца- наследник, се изискват чрез указания от съда. Това следва да направи и въззивната инстанция, съгласно т.4 от ТР №1/2001г по т.д № 1/2001г ОСГК, което указание е запазило значението си (ТР №1/09.12.2013г по т.д № 1 /2013 ОСГТК на ВКС ). Именно това разрешение е съобразил и Варненски апелативен съд още при първото разглеждане на делото във въззивната инстанция, довело да обезсилване на постановеното решение и връщането му за ново разглеждане в първа инстнация. Ето защо цитираното реш.№106/01.03.2011г на ІV г.о в случая не е приложимо. Посочването на нействителност,която по вид не кореспондира с изложени в иска обстоятелства от които произтича,не е изменение на петитума, а теза по квалификацията на иска, с която съдът не е обвързан ,а ответната страна няма основание да счита че защитата й се нарушава,когато съдът разгледа иска на предявеното основание. Друг е случаят ,изтъкнат в решение №949/2010г. по гр.д №653/2009 ІV г.о за да се имат предвид формулираните фактически основания и поради това е постановено обезсилване на решение, в което са разгледани незаявени основания за недействителност. В случая основанието за унищожаемост на упълномощителната сделка по чл. 31 ЗЗД е било заявено, но с нередовна искова молба за недействителност на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД ,чиито недостатъци са изправени ,след което искът е разгледан отново в първа инстанция. Впрочем, защитата на касаторите е изтъкнала решение№113/2012г по гр.д № 1677/2010г ІV г.о, според което по иска за оспорване на сключения чрез представител договор съдът задължително се произнася и по унищожението на овластителната сделка, било в мотивите на решението предвид преюдициалността на този въпрос или в диспозитива на решението, тъй като е предявен отделен иск и съдът е събрал такса за разглеждането му. От даденото тук разрешение по реда на чл. 290 ГПК следва и несъстоятелността на тезата, че съдът е превишил служебното начало и накърнил защитата на ответника (пълномощник на продавача и сам купувач) като е разгледал неспособността да се разбират и ръководят действията на упълномощителя като заявена от наследниците унищожаемост на отделна сделка, за което сам ги напътил, след като първоначално нямало такъв петитум. Надлежно е бил предявен иск за последиците при покупко-продажбата чрез пълномощник съгласно чл. 42, ал.2 ЗЗД. Поради това касационно обжалване не следва да се допуска и по свързано формулираният процесуален въпрос :„ има ли право въззивната инстанция да остави в сила решение ,с което при уважен иск за унищожаване на пълномощно е обявена недействителност на договор за продажба ,сключен при липса на представителна власт ,при положение че е липсвал петитум в исковата молба за обявяване недействителност на този договор, а е имало петитум за обявяване нищожност на договора ”.

Въпросът може ли въззивният съд да приеме съществуващи преди постановяване на първо инстанционното решение писмени доказателства само за сведение, без да ги цени, с мотив че в жалбата не са посочени нарушения на съдопроизводствени правила, при положение че такива са посочени, но не са обсъдени, се свежда до оспорване на мотива за необсъждане на представените за първи път пред въззивния съд като „новооткрити” предварителен договор и декларация, които поради това не могат да бъдат свързани с изтъкнати в жалбата нарушения на съдопроизводствени правила от първоинстнационния съд, при необсъждането им.

Освен това, оспорва се мотив без решаващо значение. Решаващо е, че за да въведе нов спорен предмет чрез разкриване на симулация, което да доведе до обратен извод относно съдържанието на оспорваното пълномощно в неговата смислова част, ответна страна трябва да стори това най - късно с отговора на исковата молба, в случая след нейното поправяне. На следващо място не всеки „преюдициален” въпрос може да се включи допълнително в предмета на висящо дело, което да наложи обсъждане на доводи на страната-жалбоподател в тази връзка: установяване на симулацията на сделка от 2012г между починалия наследодател и неговия брат, т.е действителността на един договор извън процесните по иска, ако и да бе своевременно заявена, е отделен спор, така че нито соченият мотив в решението ,нито необсъждането на несвоевременно представено (предвид липса на належно въведено твърдение ) доказателство са в противорачие с цитираното решение № 123 /2014г на І г.о на ВКС и реш. № 447/2011г І. г.о ,в който общ смисъл са и указанията по ТР №1/09.12.2013г по т.д № 1 /2013 ОСГТК на ВКС.

По въпроса, свързан с приемането и обсъждането на заключението на вещо лице-психиатър също не се обосновава противоречие с установената практика, включително цитираната от защитата .Въззивният съд е обсъдил заключението на вещо лице заедно с останалите доказателства по делото и мотивирано го е възприел, като за състоянието на Т. К. след изписването му от болницата на 23.07.2013г не е имало противоречиви твърдения, а за прогресивно от медицинска гледна точка влошаване при него след мозъчен инсулт свидетелстват всички обстоятелства, включително скорошната му смърт няколко дни след сделката.

Въззивният съд е приложил действащите процесуални норми в съответствие с възприетите в практиката на ВКС цели и принципи, в рамките на служебната си компетентност.Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска.

Ответниците по касационната жалба не са установили разноски, поради това разноски не се присъждат.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.