Определение № 459 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4156/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Т. Д., Б. Г. Т., Славей И. В., С. Д. С., Н. М. Н., К. П. А., всички със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Д. П., и частна жалба на А. И. А., със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. С., срещу определение №475 от 19.04.2013 г. по ч. гр.дело №1154/2013 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 28.02.2013 г. на Гълъбовския районен съд по гр. дело №576/2012 г. в частта, с която е оставено без уважение възражението за неподсъдност на делото на Гълъбовския районен съд. Въззивният съд е приел, че предмет на делото са искове за обезщетение за вреди от злоупотреба с процесуални права на основание чл.3 ГПК, поради което те могат да се предявят на основание чл.115 ГПК по местоизвършване на деянието. Ответникът Н. Т. К., [населено място], не е заявил становище. Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос за това дали „непозволено увреждане” по смисъла на чл.115 ГПК включва и специалния деликтен състав по чл.3 ГПК, при който ищецът трябва да установи наличието на умисъл при злоупотребата с право. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Повдигнатият от жалбоподателите въпрос е правнорелевантен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Обжалваното определение е съобразено с трайно установената съдебна практика. Според нея при отговорността за вреди от злоупотреба с право противоправността се изразява в недобросъвестно упражняване на процесуални права, като доказването на недобросъвестността е в тежест на ищеца. След като тази отговорност е деликтна по правното си естество, то на общо основание за нея е приложима подсъдността по чл.115 ГПК, чиято цел е да облекчи пострадалия от непозволено увреждане, независимо от конкретното правно основание на иска. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.