Определение № 32 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 770/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], представлявано от управителя Г. В. В. чрез адв.Р. Д. срещу определение № 610 от 21.09.12г. по ч.гр.дело № 456/12г.на състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд,с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същата страна против определение № 204 от 6.06.12г. по ч.гр.дело № 246/12г.на Видинския окръжен съд. Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови обжалваното определение състав на ІV г.о.на ВКС е приел, че е сезиран с недопустима частна касационна жалба,тъй като е подадена против съдебен акт,изключен от обхвата на касационния контрол - въззивно определение по искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с главница 110.20 лв. Определението е правилно. Съгласно чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела,решенията по които не подлежат на касационно обжалване.В разглеждания случай цената на иска е под 5000 лв и по силата на чл.280 ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.Следователно касационното обжалване на въззивното определение е недопустимо. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.