Определение № 57 от 01.11.2019 г. на ВКС по д. № 33/2019 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК. Образувано е пред петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд по спор за подсъдност между Районен съд – Луковит и Административен съд - Ловеч относно компетентния съд, който да разгледа жалбата на Г. Т. Г., [населено място], срещу писмо с изх. № РД-19-04-144/28.01-2019 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие”, град Ловеч, с което е потвърден отказ за издаване на скица от Общинска служба „Земеделие”, град Луковит” за поземлени имоти в землището на с.Ъглен, община Луковит. За да се произнесе по спора за подсъдност, настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: Производството е образувано пред Административен съд - Ловеч по жалба на Г. Т. Г., против изричен отказ за издаване на скици за поземлени имоти в землището на с.Ъглен, община Луковит поради това, че съобразно изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба № 49/ 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост (ДВ бр.102/ 2004 г.) имотите не са собственост на Г. Т. Г.. Административният съд е приел, че компетентен да се произнесе по жалбата е Районен съд – Луковит съгласно § 19 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцедуалния кодекс (ПЗР на ЗИДАПК). Според Районен съд – Луковит издаването на скица по реда на посочената наредба представлява извършване на административна услуга, производство, което съгласно §8 от ПЗР на АПК се развива по правилата за издаване и оспорване на индивидуални административни актове. По тези съображения с определение № 2/09.08.2019 г. по ч. гр. дело №158/2019 г. съдът е повдигнал спор за подсъдност. При тези факти настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, приема, че компетентен да разгледа и се произнесе по жалбата на Г. Т. Г., [населено място], е Административен съд – Ловеч, по следните съображения: Според ТП № 2/2017 от 03.04.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСС от ГК НА ВКС и I и II колегия на ВАС за да се приложи § 19 ПЗР на ЗИД АПК жалбата трябва да е срещу индивидуален административен акт, който се издава по ППЗСПЗЗ или отказ да бъде издаден такъв. В случая картата на възстановената собственост не се създава въз основа единствено на ЗСПЗЗ и нормативните актове по прилагането му. Тя се създава и въз основа на ЗВСГЗГФ и актовете по прилагането му и обслужва целите и на други закони. Съгласно чл.2 от Наредба № 49/ 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост (ДВ бр.102/ 2004 г.) въз основа на КВС се изработват карти на лозарски райони по Закона за виното и спиртните напитки, карти на хидромелиоративната инфраструктура по чл.19 от Закона за сдружения за напояване, специализирани карти, схеми и устройствени планове, предвидени в друг закон или нормативен/административен акт и т.н. Съществуването на картата на възстановената собственост е временно – до одобряването на кадастрална карта и регистри за съответния район, след което дейността по нейното поддържане и правомощията на ОСЗ за издаване на скици се прекратяват (пар.4 ПЗР ЗКИР). От изложеното е видно, че картата на възстановената собственост нито е създадена само за имотите по ЗСПЗЗ, нито има други функции, различни от тези на кадастралната карта и регистри. Пред общия съд подлежат на обжалване само индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и отказите за издаването им. Поддържането на картата на възстановената собственост и издаването на скици въз основа на нея не е дейност, свързана със земеделската реституция. Ето защо, настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд - Ловеч. По изложените съображения смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховният административен съд