Определение № 705 от 11.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1555/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. С. срещу решение №324/24.03.2025 г. по в.гр.д.№2805/2024 г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение №1484/15.12.2025г., с което е потвърдено решение №4677/05.08.2024г. по гр.д.№6800/2023г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея срещу ЗК“Лев инс“АД иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от смъртта на Ц. С. Ш., неин дядо, починал в резултат на ПТП, настъпило на 13.02.2022г., за разликата от присъдените й с първоинстанционното решение 50 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва. В касационната жалба се твърди неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи за установена в процеса материалноправна легитимация на ищцата да получи застрахователно обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния родственик, които касаторката счита за доказани в огромен обем, интензитет и продължителност. Предявено е искане за отмяна на решението на апелативния съд в обжалваната му част и за уважаване на предявения иск за разликата до 100 000 лв. В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторката поддържа,че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите 1. Може ли въззивната инстанция да излиза извън предмета на въззивната проверка по чл.269 – 271 ГПК, след като съответната страна-въззивник излага голословни твърдения в защита на тезите си и не прави доказателствени искания към въззивната инстанция, като тезите му се възприемат безкритично, необосновано от въззивната инстанция, както и в разрез с доказателствения материал, събран от първостепенния съд, включително и при положение, че пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл.266 ал.2 и ал.3 ГПК?; 2. Обосновано ли е решението на въззивния съд, постановено в противоречие със събраните доказателства?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди защитните тези на страните и да формира самостоятелни правни изводи?; 4. Следва ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, респ.когато някое доказателство се приема за недостоверно, следва ли съдът да изложи мотиви за това?; 5. Следва ли при постановяването на решението САС 7-ми състав да се позове на конкретните разпоредби на материалния закон, въз основа на които гради своите правни изводи?; 6.При постановяване на решението си въззивният съд трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви, кои от доказателствата кредитира и кои не и защо? Ответникът по касационната жалба ЗК“Лев инс“АД не се е ангажирал със становище по делото. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване, при наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, Софийски апелативен съд е приел,че ищцата по делото е материалноправно легитимирана да търси обезщетение от смъртта на своя родственик, починал при ПТП, реализирано по вина на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, тъй като от ангажираните по делото гласни доказателства е установена особено близка връзка, породена от това,че дядо й е полагал заместваща грижа по отглеждането й, тъй като майката е била тежко болна, а бащата е бил в затруднение да се грижи и за двете, както и изпитвани от ищцата емоционални болки и страдания над обичайните за такава родствена връзка. Въз основа на установените факти е намерил за справедлив размер на обезщетението от 50 000 лв.,в който и искът е бил уважен от първата инстанция и поради съвпадане изводите на двете инстанции, е потвърдил решението й в обжалваната от ищцата част. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира за необосновани сочените от касаторката предпоставки за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Същевременно търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не могат да са хипотетични, но същевременно следва да не са от фактологично естество или по правилността на съдебния акт, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства,с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало,а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Нито един от поставените в изложението въпроси не осъществява това общо изискване за извършване на селекцията. Първият въпрос няма никаква връзка с делото, доколкото с него, при инициирано от самата касаторка въззивно обжалване, се визират „изложени от въззивника голословни твърдения в защита на тезите си“. Както този, така и останалите въпроси предполагат действия и/или процесуални пропуски, за каквито в касационната жалба няма наведени конкретни оплаквания. Наред с така констатираната липса на обосновано общо основание за достъп, която е достатъчна да бъде постановен отказ, във връзка с въпросите си касаторката се позовава само бланкетно на допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като нито сочи конкретна практика на касационната инстанция, на която да противоречи съответното разрешение /процесуалното действие/бездействие/ на въззивния състав, нито обосновава свързана с въпросите необходимост от тълкуване от касационната инстанция на конкретна правна норма по причините и с целите, разяснени в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение