Определение № 550 от 05.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 968/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Д. А., представлявана от адв.К. от Б. срещу въззивно решение №58 от 07.07.2011год. на БАС, постановено по в.гр.д.№ 138/2011год. С това решение е потвърдено решение №73 от 15.03.2011г. по гр. дело № 1670/2010г. на БОС, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.23 СК/отм./, предявен от на П. Д. А. против И. А. И., Р. А. И. и Д. А. А., за установяване недействителност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № ..., том ..., peг. № ...., д. № .../.... г. на нотариус Л. К., peг. № ...., с район на действие Районен съд Б. В касационната жалба на П. Г. Н. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1, т.3 ГПК. В своето изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1 т.2 ГПК по материалноправния въпрос, уточнен от съда: относително недействителна ли е разпоредителната сделка с притежаваната идеална част от семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, без съгласието на другия и когато разпореждането е в полза на други съсобственици на имота и по процесуалноправния въпрос за допустимите доказателствени средства за установяване наличието или липсата на знание и съгласие от съпруга-несобственик. Позовава се на Решение № 1083/24.10.1991г. по гр.д.№ 866/1991 г. на ВКС, I г.о., Решение № 324/19.02.1999г. по гр.д.№ 78/1998г. на ВКС, IV г.о., Определение № 86/06.02.2009г. по гр.д.№ 4048/2008г. на ВКС I. г.о. и Решение №1115/20.10.2008г. по гр.д.№ 4475/2007г. на ВКС, второ гр.отд. Ответниците по касационната жалба И. А. И., Р. А. И. и Д. А. А. в представен писмен отговор вземат становище за липса на основания за допустимост на касационното обжалване и за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разрешенията по спорни въпроси на касационното обжалване, дадени с ТР№1/19.02.2010г., преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд се произнася дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касаторите основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 от ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. С оглед възприетото и с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009 г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 от ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение. Предвид гореизложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол. Касаторът П. Д. А. е освободена от внасяне на държавна такса в производството с определение №1717/25.10.2010г. на БОС, по гр.д.№1670/2010г. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,