Определение № 1476 от 16.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 688/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. Й. срещу решение № 1024 от 14.10.2024 г. по в. гр. д. № 1348/2024 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1452 от 25.04.2024 г. по гр. д. № 5140/2023 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. К. Й. иск с правно основание чл. 439 ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника „АПС Бета България“ ЕООД, [населено място], че е незаконосъобразно изпълнението по изп. дело № 20237160400175 по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 716, с район на действие – ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 30.03.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 16338/2010 г. на Варненски районен съд за вземане в размер към 27.03.2023 г. от 6 427, 07 лв., от които главница 3063, 76 лв. със законна лихва 4, 86 лв. за периода от 22.03.2023 г. до 27.03.2023 г. и 2472, 93 лв. неолихвяеми вземания, поради погасено по давност право на принудително изпълнение. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба „АПС Бета България“ ЕООД изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Съгласно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. В настоящия случай са предявени обективно съединени отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК за признаване за установена недължимостта на парични задължения, произтичащи от неизпълнен договор за потребителски кредит, а именно 3063, 76 лв. главница, 4, 86 лв. законна лихва за периода 22.03.2023 г. – 27.03.2023 г. и сумата от 2 472, 93 лв. неолихвяеми вземания, дължими към 27.03.2023 г. по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 16338/2010 г. на Варненски районен съд. Цената на всеки от обективно съединените искове е под 5 000 лв., тоест под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация както за граждански, така и за търговски дела. По изложените съображения въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение