Определение № 5389 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1146/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. №24700/01.03.2024г. на Т. П. срещу въззивното решение на СГС, постановено по гр. д. №11566/2022г., потвърждаващо първоинстанционното решение, с което предявеният от касатора иск за заплащане на сумата от 10 000лв. на осн. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен. Според касатора решението е неправилно и необосновано, поради което моли същото да бъде обезсилено, като бъде постановено ново в негова полза. Твърди, че нито една грешка на ответника не била призната от съда. Счита, че причината за образуване на досъдебното производство са заведените от него 9 дела срещу Столична община. В следващата част на жалбата си, касаторът акцентира върху някои факти, които съдът не бил обсъдил в решението си. В изложението към касационната жалба, моли касационно обжалване на въззивното решение да бъде допуснато, тъй като съдът не е коментирал изчерпателно всичките му възражения, което е въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС - чл.280 ал.1 ГПК и задължителните указания в ППВС №7/65г. и т.19 от ТР №1/04.01.2001 по [населено място] №1/2001 на ОСГК на ВКС, според които мотивите към въззивното решение трябва да отразяват решаващата дейност на въззивната инстанция като втора инстанция по съществото на правния спор. Според касатора решението е и очевидно неправилно, което е основание по чл.280, ал. 2 ГПК. Ответникът по касационната жалба не е депозирал писмен отговор срещу нея. Касационната жалба против решението е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. При произнасяне по допускането до касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., съобрази следното: Първоинстанционният съд е сезиран с иск, предявен от Т. Д. П. против Д. Ж. П. с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца за периода 27.05.2015г.–04.05.2020г. във връзка с действие на ответника Д. П., извършени в качеството му на разследващ полицай по пр.пр. №22547/2015г. по описа на СРП, а именно предложение да се образува ДП, съставляващо набедяване, и затаяване от ответника на обстоятелства относно личността на ищеца и споровете му с юрисконсулт Р. И. при СО. Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни емоции - възмущение, гняв, морални болки и страдания, във връзка с поведението на ответника- разследващ полицай по пр.пр. № 22 547/2015г. по описа на СРП, изразяващи се в следните негови действия и бездействия: на 27.05.2015г. ответникът като разследващ полицай набедил ищеца пред СРП, че е опасен за обществото като предложил да се образува ДП за това, че ищецът заплашвал Р. И. /чл. 144 НК/; умишлено затаил истината, че ищецът е буден гражданин, който подава множество сигнали за нередности в обществото пред 08 РУ СДВР вкл. и срещу служители, както и, че ищецът имал уговорка за среща за обсъждане проблемите на района; ответникът затаил информацията, че действително ищецът е пуснал сигнал до СРП срещу главния юрисконсулт на СО. Ищецът признава, че в сигналите срещу Р. И. може да се съдържат обиди, но отрича да я е заплашвал с убийство. Въпреки, че соченото ДП било прекратено, то ответникът тормозил и се отнасял лошо с ищеца; пропуснал да разпита ищеца относно точното състояние на отношенията му с главния юрисконсулт на СО Р. И., срещу когото е подал множество сигнали. Във връзка с това виновно противоправно поведение на ответника, ищецът твърди, че е претърпял морални страдания и притеснения, които оценява в размер на 10 000 лв. С молба вх. №25032056/14.04.2022г. ищецът излага, че Р. И. се оплакала, че я заплашват с убийство по повод преписка вх. №18290/21.05.2015г. В последното с.з., проведено пред районния съд, ищецът е признал, че води дела с Р. И. - юрисконсулт на СО; че я е нагрубявал многократно, вкл. и че я заплашил „ще те вкарам в панделата“, но отрича да е отправял заплахата, по повод на която е било образувано ДП. Ответникът не е депозирал писмен отговор по предявения срещу него иск. Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е подавал множество сигнали и молби срещу Р. И. - юрисконсулт на СО, в които е използвал остър език, и е отправял обиди и квалификации към нея, като една молба действително завършва с „ще те вкарам в панделата“. Установил е, че ДП №997/2015г. по описа на 08 РУ СДВР, пр.пр. № 22 547/2015г. по описа на СРП е образувано на 27.05.2015г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК с първото действие по разследването – разпит на Р. И. - юрисконсулт на СО, която съобщила, че се чувства заплашена за живота си, Т. П. я обиждал грубо и се заканвал в писмените си изложения. Въззивният съд е възприел за недоказани твърденията на ищеца, че ДП е образувано след набедяване от ответника, като е посочил, че същото е образувано с провеждане на първото действие по разследването – разпит на лице, което е заявило, че получава заплахи за живота си, като разпитът е проведен от ответника като разследващ полицай. ДП е образувано за установяване дали е осъществен съставът на чл.144, ал.2 НК Ответникът е действал при изпълнение на служебните си задължения и не се установява да е налице твърдяното от ищеца противоправно поведение. Съдът е посочил, че именно в хода на производството следва да се установи дали лицето, срещу което се води преписката, е извършило деяние по НК. В молба от 03.06.2015г. ищецът е заявил, че не може да се яви на посочената в призовката дата за извършване на процесуални действия с негово участие, понеже има ангажимент извън страната, предвид което за недоказани са възприети твърденията му за противоправни бездействия на ответника, изразяващи се в затаяване на истината и отказ да бъде разпитан. Въззивният съд е посочил, че хода на разследването са събирани доказателства, с оглед на които с прокурорско постановление от 11.11.2015г. ДП е прекратено с мотиви, че извършеното не съставлява престъпление. Отчетено е подробно, че ищецът е подавал множество жалби срещу пострадалата И., като я е обиждал и нагрубявал, но не се установява да я е заплашвал с убийство. По този начин при отчитане вкл. на сочените от ищеца обстоятелства, ДП е било прекратено. Въззивният съд е съобразил, че по гр.д. №1250/2016г. по описа на СГС на осн. чл.2 ЗОДОВ, ПРБ е била осъдена да заплати на ищеца обезщетение от 2 000 лв., но е посочил, че дължимостта на същото е определена с оглед уредената специална обективна отговорност на държавата, необвързана с вина на длъжностното лице - пряк причинител на вредите. Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2 ЗОДОВ е установяване на незаконосъобразността на редица актове, вследствие на който се твърди, че са претърпени вредите. Съдът е посочил, че предмет на разглеждания по настоящото дело иск са претърпени неимуществени вреди от поведението на разследващия полицай, от което ищецът е изпитал притеснения, възмущение и гняв от набедяването му от ответника и затаяване на истината, че ищецът не е опасен за обществото и никога не е заплашвал с убийство Р. И.. В заключение въззивният съд е приел за недоказано твърдението, че ответникът е извършил противоправни действия, изразяващи се в набедяване при образуване на ДП по сигнал на гражданин, както и, че е проявил противоправно бездействие, изразяващо се в затаявания на истини, че ищецът е в спор с юрисконсулта на СО и, че е буден гражданин, предвид което е отхвърлил иска При тези данни по делото, настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса, свързан със задълженията на въззивната инстанция при упражняването на решаващата й дейност да коментира изчерпателно всичките възражение на касатора и да отрази на тази дейност в мотивите на въззивното решение. Въззивният съд в случая след преценка на събраните по делото доказателства е изложил подробни мотиви за установените по делото обстоятелства и е обсъдил в цялост твърденията и доводите на страните по спора, съответно на указаното в ППВС №7/65 г. и ТР №1/2001г. Въззивният съд съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК се е произнесъл по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като е преценил всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; обсъдил е в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от въззивника доводи и възражения. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът е спазил правилата на формалната и правната логика, като е изложил обосновани фактическите констатации и правните изводи. Съдът се е произнесъл като въззивна инстанция, като сам е установил фактите по делото и е изградил свои правни заключения. Развил е съображения в рамките на надлежното му сезиране, като е обсъдил доказателствата, събрани по делото в рамките на спорната пред него фактическа обстановка. Следва да се обърне внимание, че съдът не дължи произнасяне по абсолютни всички аргументи и доводи на страните, а само по онези от тях, които са от значение за правилното разрешаване на спора, с който е бил сезиран. Изложените от касатора оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите на въззивния съд са за неправилност по чл.281,т.3 ГПК – касационно основание, за наличието на което ВКС не се произнася в производството по чл.288 ГПК /ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК/. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде евентуално допуснат до касационно обжалване - при разглеждане на касационната жалба по същество, а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл. 280 ГПК. В заключение настоящият състав намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не се установява разрешенията на въззивния съд по поставения процесуален въпрос да е в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. Не се установява и решението да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Следва да се отбележи, че очевидната неправилност е такъв порок на решението, който може да бъде констатиран без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само при допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Въззивният съд е изложил мотиви, в които подробно е обсъдил доказателствата по отделно и в тяхната цялост, без да нарушава правилата на логическото мислене, и изводите за установените по делото факти се явяват обосновани. Изложените от касатора съображения представляват субективни оплаквания за допусната необоснованост на постановеното решение поради неправилен и непълен анализ на събраните доказателства и поради необсъждането на определени доводи, които според личното му разбиране имат значение за изхода на делото и съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си, но същите не мотивират наличието на очевидна неправилност. Предвид изложеното не може да се направи извод за допускане на касационно обжалване на основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Не се установява и наличието на друго от основанията по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Няма вероятност решението да е нищожно - да е постановено от незаконен състав, извън общата компетентност на гражданския съд, или отразената в акта правораздавателна воля на съда да е неразбираема; същото е в изискуемата писмена форма и е подписано. Не е налице и вероятност същото да е недопустимо, тъй като е постановено от функционално компетентен съд, по редовна, подадена в срок, жалба, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт съдебен акт. В обобщение - не са налице основания за допускане на касационното обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.