Определение № 1158 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3628/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 31.01.2014г. по гр.д.№5434/2012г., с което ГС София е уважил иск с правно основание чл.415 ГПК, предявен от [фирма]. Жалбоподателят - П. Ц. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на прави въпроси, които са разрешавани противоречиво от съдилищата Ответникът [фирма] чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е признал за установено по предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1ГПК, че П. Ц. дължи на [фирма] сумата 6 723,49 лв.-главница-стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.12.05 г.-м.04.08 г., както и 1 587,18 лв.-лихва за забава върху главницата за периода от м.12.05 г. до м.11.08 г., като е отхвърлил исковете за разликата до пълните предявени размери и период. Установено е по делото, че със заявление вх.№ 70024/11.12.2008 г. [фирма] е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П. Ц. за процесните суми и с разпореждане от 04.02.2009 г. е издадена заповед за изпълнение. Прието е, че ищецът- ответник по жалба своевременно е поискал установяване на вземането си по исков ред. Прието е, че с протокол от 04.06.2002 г. ОС на етажните собственици е взело решение да се сключи договор за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на общи и индивидуални сметки с [фирма] Установено е, че в списъка етажни собственици срещу процесния апартамент фигурира името и подписа на ответника, както и че от представени протоколи е видно, че не е осигурен достъп до имота от 09.05.2005 г., 25.04.2006 г., 20.05.2007 г. и от 08.052008 г. От заключението на ССчЕ е установено, че няма данни за плащане на процесните суми и размерът на законната лихва за забава върху главницата от датата на изпадане на ответника в забава до 11.12.08 г. възлиза на 2 695,98 лв. По делото не е установено ответникът да е подал декларация пред ищцовото дружество по чл.153, ал.2 ЗЕ заедно с други съсобственици, които да притежават най-малко ½ от собствеността в процесната сграда-ЕС и да е поискал прекратяване на топлоснабдяването. При тези данни съдът е уважил предявения иск. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представите поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: каква е доказателствената стойност на извлеченията от сметки-формуляри за отчети от топлинния счетоводител, как се разпределя доказателствената тежест при оспорване съдържанието на документите по искове с правно основание чл.125 ГПК. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, но не представя решения на съдилища, в които да е дадено противоречиво разрешение на поставените въпроси. С оглед данните по делото Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Отговор на поставените въпроси е даден в практиката на ВКС изразена и в решение от 10.07.2012г по гр.д.№490/2011г., І т.о. на ВКС и решение от 05.11.2010г, по т. д. № 49/2010г. на ВКС, ТК, І отделение, според която в производството по иска с правно основание чл. 422, ал. 1/415/ ГПК, кредиторът трябва да установи съществуването на вземането - пораждане на задължение и неговия размер, а длъжникът да изчерпи и докаже своите лични възражения. Посочва се, че разпоредбата на чл.178 ГПК изрично регламентира ред, по който се извършва преценка за доказателствената сила на документите, във връзка с материализираното с тях изявление, като по принцип материалната доказателствена сила е присъща на свидетелстващите документи, а когато те са и официални, т.е. такива издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми/ чл.179, ал.1ГПК/, с тях валидно се осъществява доказване на обективираните с тях факти, което съдът е длъжен да зачете при формиране на решението му по спора. С постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС практиката е уеднаквена, а и жалбоподателят не представя решения на съдилища, в които да е дадено противоречиво разрешение на поставените от него в изложението въпроси, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на соченото от него основание. Предвид изложените съображения, съдът