Определение № 440 от 09.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 94/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. В. Т. и К. Р. Т. чрез пълномощниците им, адвокат Г. И. и адвокат В. К. – Б. срещу решение № 1523 от 18.10.2012 г. по гр. дело № 2220/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, VІІІ граждански състав. Ответникът Г. В. Т. чрез пълномощника си, адвокат Д. М. Д. в отговора по чл. 287, ал. 1, ГПК поддържа становище за липсата на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения: Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 1914 от 14.05.2012 г. по гр. дело № 11468/2011 г. на Пловдивски районен съд, VІІІ граждански състав, с което е уважен предявеният от Г. В. Т. против Р. В. Т. и К. Р. Т. иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор от 17.12.1986 г. за прехвърляне на право на собственост от П. Г. Т. на сина й Р. В. Т. по време на брака му с К. Р. Т. върху недвижим имот – дворно място с площ от 300 кв.м., а по скица 260 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], съставляващо имот пл. № 61, в кв. 729 – стар, 328 – нов по плана на [населено място], ІІ – ІV гр. част, заедно с построената в същото дворно място едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 58 кв.м., подробно описан в нотариален акт № 160, том ХVІІ, н.д. № 6278/1986 г. на Нотариус с район на действие при ПРС срещу задължение за гледане и издръжка на продавачката до края на живота й, до размер на ½ идеална част от имота. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че праводателката е страдала от редица заболявания, които са изисквали медикаментозно лечение и грижи, имала е нужда от операция, но такава не е била направена, сама си е пазарувала, готвила, сама си е плащала разходите за ток и вода. Констатирано е още от въззивната инстанция, че праводателката е имала нужди, които ответниците не са покривали – за легло, поправка на счупен прозорец. В мотивите е изложена характеристиката на задълженията за гледане и издръжка и извода, че е налице неизпълнението им. Касаторите поддържат, че при постановяване на въззивното решение окръжният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които въпроси са и от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Зададен е процесуалноправният въпрос: „Следва ли окръжният съд да изложи собствени мотиви в случаите, когато препраща към мотивите на районния съд и какво трябва да обхващат те?”. Със същия въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК поради следните съображения: Основанията за допускане на касационно обжалване са общи и допълнителни. Общи основания възникват при поставени от жалбоподателя правни въпроси по предмета на делото, по които въззивната инстанция се е произнесла и е извела мотиви, обусловили изхода на спора, а допълнителни основания са хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, в които са развити приетите от съда правни разрешения /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на О./. Цитираният по – горе въпрос не е поставен във връзка с процесуалноправни разрешения на въззивния съд, а е изложен в контекста на субективните становища на ответниците по иска за допуснати от окръжния съд нарушения на процесуалните правила /твърденията са за необсъждане на доказателствата и доводите на ответниците по иска и за неоснователност на претенцията/. Дали въззивният съд е процедирал по начина описан от касаторите при обсъждане на доказателствата и доводите им е въпрос по същество на касационната жалба, респективно съставлява довод по чл. 281, т. 3 ГПК, неотносим към настоящето производство, който в тази фаза на касационното обжалване не може да бъде проверен. Поради това не може да послужи и като основание за поставяне на правен въпрос. Не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК въпросът, който визира общо проблема за съдържанието на мотивите в хипотезата на чл. 272 ГПК, без да конкретизира процедирането на съда в конкретния случай и начина, по който се е отклонил от разрешенията, приети в приложената практика. Последната съдържа решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се дават разрешения на процесуалноправни въпроси, различни от третираните в обжалваното решение. Освен това следва да се има предвид, че определение № 493/04.05.2010 г. по гр. дело № 232/2010 г. на ВКС, ІV г.о. не формира съдебна практика, а ППВС № 7/1965 г. не е относимо към чл. 272 ГПК, обективиращ нова процесуалноправна норма. Не е налице обосновка и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е посочена неправилна или неактуална съдебна практика, кое в нея според касаторите следва да бъде преодоляно и в каква насока. Липсват аргументи за непълнота, неяснота или противоречивост на нормата на чл. 272 ГПК, при становище за липсата на практика. Въпросът: „Съставлява ли нарушение на изискването за мотивиране на въззивното решение – чл. 272, предложение първо ГПК, когато съдът не мотивира същото, като препраща към мотивите на първоинстанционното решение, когато мотивите на решението на първоинстанционния съд са непълни и противоречат на събраните по делото доказателства ?” е поставен въз основа на субективната преценка на касаторите за неправилност на първоинстанционното решение. Както вече се посочи с доводи за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК не се обосновава наличието на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като нарушенията по разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК се разглеждат в друго производство – по чл. 290 ГПК и с позоваването на пороци от тази категория не може да се аргументират правни разрешения, съответно същите да се квалифицират, като отклонения от практика по чл. 290 ГПК. Противното означава несъобразяване с разликата между двата вида касационни основания – по чл. 280, ал. 1 и чл. 281, т. 3 ГПК. Следващият въпрос е формулиран така: „Едностранен или двустранен характер има задължението за полагане на дължима грижа, предвид факта, че основанието за възникването му е двустранен договор, в настоящия случай – покупко – продажба на недвижим имот?” Въпросът е общо тематичен и поставянето му не е направено във връзка с конкретни правни разрешения на въззивния съд в контекста, на които да са развити съображения за отклонението на решаващият състав от правни разрешения в приложените копия от съдебни актове. И като общо тематичен въпросът не е съобразен с конститутивните признаци на понятията „правно задължение” и „двустранен договор”, които са различни и поради това определят всяко от тези понятия като самостоятелно, така че между тях не би могла да се търси връзка по силата, на която особеностите на едното понятие – двустранен договор да рефлектират и окачествяват другото със същата характеристика – правното задължение да бъде характерезирано също като двустранно. При двустранните договори задълженията са насрещни и срещупоставими, но не и двустранни, защото носител е една от страните в правоотношението. С въпроса не се обосновава основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е поставен извън развитите от окръжния съд правни разрешения. Другият въпрос, свързан с предходния е изложен, както следва: „В случай, че задължението за полагане на грижа е двустранно, влияе ли волята на прехвърлителя, неговите нужди и интереси върху обема на полаганата грижа, или следва ли съдът при преценката на въпроса за изпълнението на договора да преценява и волята на прехвърлителя по даването на издръжка и полагане на грижи спрямо него?”. И този въпрос е поставен извън развитите от окръжния съд правни разрешения. Въззивната инстанция не е разглеждала задължението, което приобретателите са поели за гледане на праводателката, като двустранно и поради това в решението не са мотивирани правни разрешения относно характера и обема на дължимата грижа в тази насока. Основания за допускане на касационен контрол се формират по въпроси, по които съдът се е произнесъл, а не по въпроси, засягащи защитната позиция на страната в процеса и субективното й становище за дължимите грижи по договора, както е и в случая, ответниците въвеждат горния въпрос в контекста на становището си за неизвършване от тях на определени дейности – пазаруване, готвене и други вследствие желанието на праводателката за самостоятелност. Две от решенията, на които се позовават жалбоподателите /решение по гр. дело № 6464/2007 г. на ВКС, І г.о. и решение по гр. дело № 3604/2007 г. на ВКС, ІV г.о./ не формират съдебна практика, защото с тях се отменят съдебни актове и делата се връщат за ново разглеждане по реда на ГПК /отм./, а решението по гр. дело № 4052/2007 г. на ВКС, І г.о. се отнася до въпроси, които нямат идентитет с поставения по – горе въпрос. Предвид изложеното и по този въпрос, както по предходните не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставени са следните въпроси: „Има ли разлика в задължението за даване на издръжка по договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане и издръжката по чл. 142, ал. 1 от СК. В случай, че задълженията са идентични, то следва ли чл. 142, ал. 1 от СК да намери приложение и при договори за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължения за издръжка и гледане и дали възможностите на задължените лица следва да се преценяват от съда по тези дела?”. В. съд не се е произнесъл по тези въпроси, респективно не е формирал правни разрешения по тях. Основания за допускане на касационен контрол се формират само по въпроси, по които съдът се е произнесъл / в този смисъл са разясненията по цитираното Т., т. 1/. Основанието, на което се позовават касаторите – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано в нито една от хипотезите на нормата. Поради това не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Не е въведено основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и с въпроса: „Как се поема задължението за издръжка и гледане в случаите, когато прехвърлителите са повече от един, а именно – отделно или неделимо спрямо всеки един от тях ? В тази връзка, следва ли съдът, когато искът за разваляне на договора е предявен само спрямо единия от прехвърлителите, да прецени дали грижата и издръжката е полагана и спрямо другия от тях ?”. В. съд не се е произнесъл по тези въпроси, респективно не е формирал правни разрешения по тях, тъй като правния спор не засяга описаната във въпроса хипотеза. Процесният имот не е прехвърлен от майката и бащата на Р. В. Т. на последния, както неправилно твърдят поверениците му, а само от неговата майка – П. Г. Т., която е прехвърлила „свой личен недвижим имот”, видно от записаното в цитирания по – горе нотариален акт. Основание по чл. 280, ал. 1 ГПК не е обосновано, както поради непроизнасянето на въззивния съд по въпроса, съответно поради липсата на правни разрешения по него, така и поради неидентичността на въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд и въпросите, по които се е произнесъл ВКС с решение по гр. дело № 2958/2008 г., цитирано в подкрепа на твърденията на касаторите за отклонение на въззивния съд от практиката на ВКС. Последният от поставените въпроси е изложен, както следва: „Вината на задължените да дават издръжка и да полагат грижи предпоставка от фактическия състав на развалянето на договора ли е ? Следва ли съдът да установи вината при неизпълнението на задължението и съобразно това установяване да постанови решението си?”. Цитираните въпроси са зададени отново по хипотеза, която не е обсъждана от окръжния съд, по която не са мотивирани правни разрешения и за това с поставянето им не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /неправилно квалифицирана е приложената практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/. При тези обстоятелства не може да се обоснове и противоречие в произнасянето на въззивния съд спрямо правните разрешения в приложените съдебни актове. Общо за всички разгледани по – горе въпроси следва да се отбележи, че с въвеждането им не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, а ВКС не е длъжен и не може да извежда правните въпроси от твърденията на касатора, от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба /в този смисъл са разясненията в цитираното тълкувателно решение на О. /. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение