Определение № 1686 от 08.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3873/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 165 от 08.02.2023 г. по гр.д.№ 2600/ 2022 г., с което е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 1393/ 2021 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Застрахователна компания „Лев инс“ АД, гр.София, иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на детето й Л. С., починал вследствие на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 27.09.2020 г. в [населено място], ведно със законната лихва от 02.01.2021 г. до окончателното плащане за разликата над 160 000 /сто и шестдесет хиляди/ лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв и е разпределена отговорността за таксите и разноските за производството. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника – Б. А. М.. Първоинстанционното решение не е било обжалвано от ответника в частта му, в която предявеният иск е бил уважен до размер 100 000 лв и е влязло в сила в тази част. Въззивното решение също не е обжалвано от ответника, поради което в частта, уважаващо предявения иск до размер 160 000 лв, то също е влязло в сила. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол жалбоподателката поставя материалноправните въпроси „Относно обстоятелствата, който следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер (чл.52 ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликта смърт?“; „Представлява ли казуалната съдебна практика на съдилищата по прилагането на чл. 52 ЗЗД критерии който следва да бъде отчитан от съдебните състави при решаване на аналогични казуси?“; и „Следва ли да е налице връзка между релевантни за определяне на обезщетението по чл. 52 ЗДД факти и оценъчния извод на съда?“. Жалбоподателката поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Ответната страна Застрахователна компания „Лев инс“ АД оспорва жалбата с доводи, че няма основание за достъп до касационен контрол и че въззивното решение е правилно, без да излага конкретни съображения. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Въззивният съд приел, че първоинстанционното решение е влязло в законна сила в частта, в която в полза на ищцата е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер 100 000 лв, поради което по основанието на иска била формирана сила на присъдено нещо. Пред въззивната инстанция страните спорели само за размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди. От показанията на разпитания в хода на производството свидетел се установявало, че починалият бил първородното дете на ищцата и тя много тежко изживяла неговата загуба. След инцидента се затворила в себе си и ограничила социалните си контакти. Заживяла в собствен свят, постоянно тъгувала и плачела, много се разстройвала, когато посещавала гроба на детето. От приетото по делото експертно заключение съдът установил, че следствие на смъртта на сина си ищцата преживяла тежка остра стресова реакция. Страданието от загубата на детето си ищцата преживяла, преминавайки през 5-те фази на загуба - емоционален шок и отричане; гняв; договаряне; депресия и приемане.Към настоящият момент, ищцата изпълнявала успешно социалните си роли на дъщеря, съпруга и майка, търсеща начин да задоволява потребностите на децата си и да им създава добри условия за живот и развитие. Като взел предвид тези обстоятелства и съобразил възрастта на починалото лице, /двегодишно към момента на настъпване на инцидента/, съдът намерил, че на ищцата следвало да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от 160 000 лв. Този размер бил съответен на съдебната практика в сходни случаи - влезли в законна сила решения, с които в полза на майка, загубила седемгодишно дете било присъдено обезщетение от 120 000 лв. и в полза на родителите, загубили 14-годишно дете било присъдено обезщетение от 150 000 лв. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, формулираните от жалбоподателката правни въпроси са обуславящи, но те не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Според установената практика, за да определи справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за търпени неимуществени вреди, съдът дължи изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” /решение № 50042/ 10.05.2023 г. по т.д.№ 342/ 2022 г., І т.о. и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос/. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези /решение № 50043/ 06.06.2023 г. по гр.д.№ 1490/ 2022 г., ІІІ г.о./. Така установената практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение, поради което не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. По тези съображения Върховният касационен съд