Определение № 75 от 20.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 267/2012 г.

Касационното производство е образувано по жалба на П. Г. Г. и Л. Г. Г. чрез пълномощника им адвокат М. А. против решение № 579 от 11.1.2012 г, постановено по гр.дело № 896/2011 г по описа на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 403/4.7.2003 г по гр.дело № 15682001 г по описа на РС Петрич и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено на основание чл.97 ал.1 от ГПК /отм/ по отношение на П. Г. Г. и Л. Г. Г. от [населено място], че Ц. С. У., А. С. У., З. И. Н., С. И. У., Д. Н. Б., К. Н. Б., И. В. С., К. И. О., Е. И. И., В. Т. Б., Р. Т. Б. и В. М. Б. са собственици общо на 1/2 идеална част от недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ .. -... в кв.... по плана на [населено място] от 1987 г, с площ на имота от 325, 20 кв.м, ведно с построената в това дворно място двуетажна паянтова жилищна сграда, при граници на имота: УПИ .., УПИ ...., УПИ... и УПИ ... в кв..... Ответниците по касационната жалба К. Б. и Д. Б. чрез пълномощника им адв. Б. Ю. считат, че същата е процесуално недопустима на основание чл.280 ал.2 от ГПК, тъй като цената на иска е под 5000 лв. Останалите ответници не вземат становище по касационната жалба. Настоящият съдебен състав констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Същата е подадена на 13.02.2012 г. по време действието на чл. 280, ал. 2 ГПК в изменената редакция, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. в сила от същата дата, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. Разпоредбата е процесуална и приложима незабавно по отношение висящите производства към датата на влизане в сила на правната норма. Цената на установителния иск по чл.97 ал.1 от ГПК /отм/ се определя при условията на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК - върху данъчната оценка на вещното право, предмет на исковата защита, а ако няма такава от пазарната му стойност. В случая данъчната оценка възлиза на сумата 598, 30 лв, видно от намиращото се на л.5 от делото на Петрички районен съд удостоверение за данъчна оценка. Предмет на делото е спор за собственост за ½ ид.част от процесния имот, представляващ дворно място, представляващо УПИ ...-... в кв.... по плана на [населено място] от .... г, с площ на имота от 325, 20 кв.м, ведно с построената в това дворно място двуетажна паянтова жилищна сграда, при граници на имота: УПИ ..., УПИ ..., УПИ ... и УПИ V... в кв...... След като цената на иска е под определения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер, то въззивното решение е влязло в сила, а подадената срещу него касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Предвид изхода на спора жалбоподателите П. Г. Г. и Л. Г. Г. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените от тях разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение