Определение № 859 от 24.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1289/2023 г.

Производството е образувано по подадената чрез адв.К. М. частна жалба на „Си Комерсиал 07“ ЕООД срещу определение № 262/29.05.2023г. по възз.ч.гр.д. № 142/2023г. на ОС - Монтана.С него е потвърдено определение № 243/21.02.2023г. по гр.д.№ 22979/2022г. на РС - Монтана в частта за прекратяване на производството по делото, поради отказ от иска, и е оставена без разглеждане частната жалба на „Си Комерсиал 07“ ЕООД срещу определение № 243/21.02.2023г. по гр.д.№ 22979/2022г. на РС- Монтана в частта досежно присъдените разноски. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е нищожно и неправилно, тъй като с него е потвърден недопустим съдебен акт.Искането е за неговата отмяна и за присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1, предл.2, на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси: 1.Кои са подлежащите на установяване факти от ищеца и ответника по иск с правно основание чл.240 ГПК? По него позоваването е на решение № 122/05.10.2011г. по т.д.№ 758/2010г., I т.о., и определение № 176/08.12.1982г. по ч.гр.д.№ 3611/1982г., II г.о. 2.Какво е правното значение от завеждане на исково производство, при липса в случая на неизпълнение, съгласно чл.79 от ЗЗД, сиреч липсва предмет на спора в условията, че ответникът е погасил вземането преди научаване за исково производство и връчване на съдебните книжа срещу него? Наред с това е въведено и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Съставът на I т.о., след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Относно частна жалба срещу въззивното определение в частта за потвърждаване на прекратителното първоинстанционно определение: В тази част частната жалба с характер на частна касационна жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу необжалваем съдебен акт. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по търговски дела с цена на иска до 20 000лв., а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Ограничението за достъп до касационно обжалване, предвидено в чл. 280, ал. 3, предл.1 ГПК, по отношение на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв.- за граждански дела, и до 20 000лв.- за търговски дела, засяга всички оценяеми искове, за които в ГПК или друг нормативен акт изрично не е предвидено нещо друго, без оглед правното основание на иска и евентуалния порок на постановеното въззивно решение.Касационната инстанция следи служебно за допустимостта на касационната жалба, вкл. за това дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване, като не е обвързана от преценката на администриращия съд за допустимостта и редовността на касационната жалба, дадените погрешни указания на касатора и последващото неправилно администриране на касационната жалба. В мотивите към ТР № 3/23.02.2022г., по тълк.д.№ 3/2019г. на ОСГТК е подробно изяснено разграничението между граждански и търговски дела и е изведена дефиницията на търговска сделка по см. на ТЗ. В разглеждания случай делото следва да се определи като търговско, предвид вида на материалното правоотношение, предмет на делото, породено от сключения от страните по делото – две търговски дружества договор за маркетингови услуги, представляващ субективна/относителна/ търговска сделка по см. на чл.286, ал.1, във вр. с ал.3 ТЗ. Предвид вида на делото и цената на всеки от двата обективно съединени иска – 11 732.94лв. и 1036.18лв., въззивното решение, в случай, че такова беше постановено, не би подлежало на въззивно обжалване, на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Следователно и, предвид разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, постановеното по делото въззивно определение също е неподлежащо на касационен контрол. Поради всичко изложено, частната жалба в тази част се оставя без разглеждане и производството по нея - прекратява. Относно частната жалба срещу постановеното за първи път от окръжния съд като въззивна инстанция определение за оставяне без разглеждане на частната жалба срещу първоинстанционното определение: В тази част частната жалба е с характер на частна въззивна жалба, поради което по нея функционално компетентен е съответният апелативен съд, на осн. чл.274, ал.2, изр.1, предл.2.Ето защо, в тази част производството следва да се прекрати и делото - върне на окръжния съд за администриране на частната жалба. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: