Определение № 240 от 26.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1073/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. И. от [населено място], подадена от пълномощниците му адв. Мария Д. и адв. Е. М., срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 60 от 10.07.2012г. по в.гр.д. № 155/2012г., с което е отменено решението на Бургаския окръжен съд № 29 от 12.03.2012г. по гр.д. № 489/2011г. и вместо него с въззивното решение е отхвърлен предявеният от Д. М. И. иск за признаване за установено по отношение на ответниците Л. В. С., В. И. С. и Л. Л. С., че ищецът е изключителен собственик чрез пълна трансформация на извънбрачни средства на недвижим имот, съставляващ четириетажна жилищна сграда в [населено място].

Ответницата по касация Л. В. С. в представения отговор от процесуалния й представител адв. Б. Т. и ответниците В. И. С. и Л. Л. С. в представения отговор от процесуалния им представител адв. М. Б. молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:

За да отхвърли предявения от Д. М. И. иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че е изключителен собственик чрез пълна трансформация на извънбрачни средства на придобития през време на брака недвижим имот, въззивният съд е приел, че ищецът не е оборил презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК /отм./. В исковата молба не се съдържа твърдение за съществуването на договор за дарение на конкретно посочена сума, а ищецът извлича разбирането си за изключителен принос само от обстоятелството, че средствата, с които е платено както правото на строеж, така и изграждането на сградата в груб строеж до покрив са му подарени от неговите родители. Не е установена придобивната стойност на сградата спрямо която следва да се преценява какъв е размерът на вложените средства, а оттам и размерът на тези, за които ищецът твърди, че са с извънбрачен произход. По делото е представена единствено данъчната оценка, която не е идентична с придобивната стойност. Не е доказано надаряване чрез представената тетрадка, в която са били записвани от бащата на ищеца М. Д. направени разходи за материали и заплащане труда на работниците, тъй като тетрадката не доказва по несъмнен начин трансформация на дарени от бащата парични средства само на сина му, а не и на двамата съпрузи. Дори и да се приеме за установено, че бащата на ищеца е закупувал материали и е заплащал на работници това не дава основание да се приеме, че дарението е само на ищеца, а не на двамата съпрузи, които към този момент не са имали собствено жилище. Поради близкото родство съдът не е кредитирал свидетелските показания на брата на ищеца за влошени отношения между съпрузите към този момент. Приел е също, че за изграждането на процесната сграда средства са давали и родителите на съпругата – ответницата Л. В.. Като неоснователен е оценил довода, че сградата е построена с личен труд на бащата на ищеца, тъй като дори и участието с личен труд да е извършено с намерение да бъде облагодетелстван единия от съпрузите, това не е равносилно на надаряване по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК /отм./. Още повече, че част от свидетелите също са участвали със свой труд в строителството.

В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът Д. М. И. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по няколко въпроса:

1. „Оспорването на официален документ в частта му относно извършено дописване дискредитира ли доказателствената сила на целия документ или в неоспорената част, в която не са налице дописвания, документът има обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените обстоятелства.” Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

2. „Длъжен ли е съдът да изложи мотиви по прилагането на чл. 172 ГПК относно свидетелите на двете страни, или може да приложи разпоредбата само по отношение на група свидетели и да кредитира показанията на останалите без да обсъди евентуалната тяхна заинтересованост.” Счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение № 65/2010г. по гр.д. № 4216/2008г. ІV г.о.; решение № 570/2009г. по гр.д. № 4112/2008г. ІІ г.о.; решение № 700/2010г. по гр.д. № 91/2010г. ІV г.о. ВКС с които е прието, че при съществени противоречия в показанията на двете групи свидетели съдът следва да ги анализира детайлно и да мотивира защо дава вяра на едни или други свидетели.

3. „Може ли съдът да приеме за недоказан факт, който не е бил включен в доклада по делото по чл. 146 ГПК и за който на страната в първата инстанция не е било указано, че не сочи доказателства за установяването му.” По този въпрос се поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие с решение № 452/2011г. по гр.д. № 621/2010г. ІV г.о. ВКС и решение № 224/2011г. по гр.д. № 1184/2010г. ІІІ г.о. ВКС с които е прието, че с доклада по делото съдът следва да укаже на страната фактите, които се нуждаят от доказване, за кои от тях не са представени доказателства и за допустимите доказателствени средства.

4. „За оборване на презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК /отм./ и за установяване на придобиване на имущество от съпруга изцяло с лични средства необходимо ли е във всички случаи да се съпоставят конкретни парични стойности или е допустимо презумпцията да се обори като се изключи всякакъв принос на другия съпруг в придобиването на имота. За установяване на противоречива съдебна практика прилага решение на Районен съд Дулово от 17.12.2003г. по гр.д. № 143/2002г., на което липсва отбелязване за влизане в сила.

5. „При извършено от родителите на единия съпруг дарение на парични средства по време на брака презюмира ли се, че дарението се извършва в полза на двамата съпрузи?” По този въпрос се поддържа противоречие с решение № 756/1996г. по гр.д. № 809/95г. І г.о. ВКС с което е прието, че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

6. „При данни за личен принос чрез средства, дарени лично на единия съпруг и труд на неговия баща, длъжен ли е бил съдът да изследва наличието на по-голям принос в придобиването на имота?”. По този въпрос касаторът поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1,т. 2 ГПК поради противоречие с решение № 242/1989г. по гр.д. № 144/89г. ІІ г.о. ВКС.

7. „Може ли да се приеме, че покривна плоча на последния етаж на сграда представлява „покрив” по см. На § 5, т. 46 ДР ЗУТ и изпълнен ли е „груб строеж” на сграда, ако са изградени стените и е поставена последната покривна плоча, при което сградата придобива окончателен обем и контур?” По този въпрос касаторът поддържа наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправните въпроси: „при извършено от родителите на единия съпруг дарение на парични средства по време на брака презюмира ли се, че дарението се извършва в полза на двамата съпрузи” и „при данни за личен принос чрез средства, дарени лично на единия съпруг и труд на неговия баща, длъжен ли е бил съдът да изследва наличието на по-голям принос в придобиването на имота”, Въпросите са от значение за решаването на делото предвид изложените от съда мотиви и същевременно се констатира противоречие на въззивното решение с представената съдебна практика. По първия от поставените въпроси с решение № 756/1996г. по гр.д. № 809/95г. І г.о. ВКС е прието, че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. По втория въпрос с решение № 242/1989г. по гр.д. № 144/89г. ІІ г.о. ВКС е прието, че при отхвърляне на иск за пълно преобразуване на лично имущество в придобитата през време на брака вещ за съда съществува задължение да се произнесе за наличието на частично преобразуване.

На жалбоподателя Д. М. И. следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 2777 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Водим от горното съдът