Определение № 659 от 18.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 317/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационни жалби на ответниците по делото Л. И. С. /наследник на Б. Д./, И. И. П. и О. И. П. срещу решение № 692/12.05.2022г. и решение № 1287/01.11.2022г., постановени по гр. д. № 3208/ 2021г. на Апелативен съд - София, като с второто решение е допусната поправка на очевидна фактическа в диспозитива на първото решение, с което, след отмяна на решение № 264225/25.06.2021г. по гр. д. № 11859/2019г. на Софийски градски съд, Л. И. С., И. И. П. и О. И. П. са осъдени да заплатят солидарно на „Инвест Медика Варна“ ЕООД сумата от 43 112,51 лева, представляваща задължение по ЗДДС за периода от 01.02.2014г. до 31.01.2015г., установено с влязъл в законна сила РА № Р-22221017005191- 091-001/09.03.2018г. на НАП, ведно с направените по делото разноски. Касаторите твърдят, че обжалваните решения са неправилни, тъй като са постановени в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и са необосновани. Претендират направените по делото разноски. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „ИНВЕСТ МЕДИКА ВАРНА" ЕООД, в писмени отговори изразява становище, че подадените касационни жалби не отговарят на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество са неоснователни. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С решение № 692/12.05.2022г. по гр. д. № 3208/ 2021г. на Апелативен съд – София е отменено отхвърлителното първоинстанционно решение и касаторите – ответници по исковете, са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 43 112,51 лева, представляваща задължение по ЗДДС за периода от 01.02.2014г. до 31.01.2015г., установено с влязъл в законна сила РА № Р-22221017005191- 091-001/09.03.2018г. на НАП. С решение № 1287/01.11.2022г. по същото дело Апелативен съд – София е допуснал поправка в диспозитива на решение № 1287/01.11.2022г. по това дело, в който е посочено, че осъждането на ответниците спрямо ищеца за дължимата сума е „солидарно“. В основното решение апелативният състав е приел следното: Определил за безспорно и установено между страните, че между ищеца „Инвест Медика Варна“ ЕООД и ответниците Б. И. Д. /починал в хода на процеса/, И. И. П. и О. И. П. е подписано споразумение от 22.11.2017г., което е било сключено във връзка с прехвърлените на дружеството с договори за продажби 71 бр. дружествени дялове, на обща стойност 7 100 лв., съставляващи 71% от капитала на „Естреа“ ООД. Продавачите Б. И. Д., И. И. П. и О. И. П. са се задължили да приемат констатациите по ревизионни доклади и актове, както и да поемат пълна имуществена отговорност във връзка с данъчни периоди, предхождащи датата 01.11.2016г., която възниква от момента на влизане в законна сила на тези актове. Продавачите са се задължили от деня, следващ този на поканата, да платят всяка една сума изплатена от купувача, когато плащанията са направени въз основа на изпълнително основание, предявено по силата на съставен ревизионен акт за данъчния период съгласно т.1 от споразумението. Продавачите са се задължили да прехвърлят собствеността върху притежаваните от тях дружествени дялове от капитала на „Естреа“ ООД, а за купувача е възникнало насрещното задължение да плати уговорената продажна цена. Със споразумението от 22.11.2017г. е поето допълнително задължение от продавачите, а именно да понесат пълна имуществена отговорност за данъчни задължения, установени с ревизионни доклади и актове, които са възникнали преди 01.11.2016г. За да бъде ангажирана тази отговорност е необходимо ревизионния доклад да е влязъл в законна сила. В т.3 от споразумението е посочено, че купувачът е длъжен да предостави на продавачите, при тяхно изрично искане, чрез негов процесуален представител пълни правомощия за комуникация и предоставящи му права за оспорване на съставени ревизионни актове както пред Националната агенция за приходите, така и пред компетентния административен съд и Върховния административен съд. Съдът е счел, че по своето естество това задължение на купувача не е насрещно на това за ангажиране на пълната имуществена отговорност на продавачите, поради което отказът му да предостави възможността, посочен от продавачите процесуален представител да обжалва ДРА пред съда не води до отпадане на поетото допълнително задължение. Също така съдът е определил, че за да се освободят от отговорност за установени по съответния ред данъчни задължения продавачите е следвало да установят в рамките на съдебното производство, че купувачът е водил зле процеса, и ако такава възможност им е била предоставена биха представили доказателства и направили възражения, които ще доведат до отмяна на акта за установяване на данъчни задължения. Констатирал е, че това в процесния случай не е сторено. С исковата молба е представен ревизионен акт № Р-22221017005191-091-001/09.03.2018г. на НАП, с който са установени задължение на „Естреа“ ООД по ЗДДС, които касаят периодите от 01.02.2014г. до 31.01.2015г., възлизащи на сумата от 43 112.51 лева. Р. акт е бил обжалван по административен ред и потвърден с решение № 761/31.05.2018г. на ДОДОП- София. Това решение не е било обжалвано пред АССГ и ДРА е влязъл в законна сила. От заключението по допуснатата по делото ССЕ е установено, че това задължение е било погасено от дружеството чрез прихващане на вземания за ДДС за последващи периоди. В т.1 от споразумението е предвидено, че продавачите се задължават да приемат констатациите по ревизионни доклади и актове във връзка с данъчни периоди, предхождащи датата 01.11.2016г. Предвид, че в процесния случай РА№Р-22221017005191-091-001/ 09.03.2018г. на НАП е влязъл в законна сила, съдът е заключил, че са налице основанията за ангажиране отговорността на ответниците да заплатят сумата от 43 112.51 лева, представляваща задължение по ЗДДС за периода от 01.02.2014г. до 31.01.2015г. В сключеното между страните споразумение е предвидено, че отговорността на продавачите по т.1 не е обусловена от броя на прехвърлените дружествени дялове от капитала на „Естреа“ ООД, поради което съдът е приел, че задължението им е неделимо поради намерението на договарящите; т.е. наличието на основания за солидарното осъждане на ответниците. В решението, с което въззивният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, е посочено, че в мотивите на основното решение е прието, че с оглед съдържанието на подписаното от страните споразумение, отговорността на продавачите по т.1 не е обусловена от броя на прехвърлените дружествени дялове от капитала на „Естреа“ ООД, поради което задължението им е неделимо, според намерението на договарящите, и следователно е налице основание за солидарно осъждане на ответниците. Констатирано е, че солидарната отговорност е пропусната да бъде отразена в диспозитива на основното решение, с оглед на което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в същия. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба срещу постановеното по реда на чл.247 ГПК решение са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Може ли без наличие на изрична уговорка за солидарна отговорност в споразумението, съдът да приеме, че е налице основание за солидарно осъждане?; 2/ Допустимо ли е разширително тълкуване на текста на чл.121, ал.1 ЗЗД?“ Касаторите се позовават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, предл.трето ГПК. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба срещу основното решение на АС – София (решение № 692/12.05.2022г.) са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: 1/ При допуснатата от закона свобода на договаряне, може ли да се приеме, че задълженията, поети по един двустранен договор, не са насрещни?; 2/ При изричната разпоредба на чл.89 ЗЗД, допустимо ли е съдът да осъди едната страна по договора да изпълни задължението си, въпреки че възможността за изпълнение на задължението на другата страна вече е погасено, поради невъзможност за изпълнение?; 3/ Може ли страна по двустранен договор да бъде осъдена да изпълни своето задължение, въпреки че насрещната страна не е изпълнила задължението си и закъснялото изпълнение е безпредметно, тъй като фактическите действия, които следват от това изпълнение, могат да бъдат извършени в определен срок, който вече е изтекъл?; 4/ Може ли страна по прекратен двустранен договор да бъде осъдено да изпълни задълженията си?; 5/ Може ли съдът при постановяване на съдебното решение да се произнесе без да анализира всички твърдения и събрани в процеса доказателства?; 6/ Може ли без наличие на изрична уговорка за солидарна отговорност в споразумението, съдът да приеме, че е налице основание за солидарно осъждане? Касаторите се позовават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, предл.трето ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивните решения не следва да бъдат допуснати до касационно обжалване, предвид следното: Всички поставени въпроси в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба срещу постановеното по реда на чл.247 ГПК решение касаят института на солидарността, поради което не са относими към предмета на производството по чл.247 ГПК и на постановеното в него решение. Очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебното решение, и нейното външно изразяване в диспозитива на решението (решение № 168/02.08.2013г. по гр. д. № 580/2012г. на IV г.о. на ВКС.), което несъответствие единствено е предмет на производството по чл.247 ГПК. С оглед на това, формулираните от касаторите въпроси не осъществяват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и ВКС не дължи произнасяне по сочените допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1 т.1 и 3 ГПК - Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на въпросите в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба срещу основното решение на апелативния съд, настоящият състав на ВКС констатира следното: На първо място, съдът не е приел, че: договорът е двустранен; задължението на едната страна по него е погасено, поради невъзможност за изпълнение; закъснялото изпълнение е безпредметно; договорът е прекратен по право, поради което поставените за това въпроси № 1-4 не са обусловили изхода на спора и не покриват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на основното решение на апелативния съд до касационно обжалване. Процесуалноправният въпрос (№ 5) също не може да предпостави допускането на решението до касация, тъй като в касационната жалба и в приложението към нея не е посочено кои доводи, съответно доказателства не са обсъдени от въззивната инстанция, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Въпрос № 6 също не осъществява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не отразява водещият мотив на съда, че солидарността произтича от неделимостта на престацията, която неделимост е обоснована с липсата на обусловеност на отговорността на продавачите към купувача от броя на прехвърлените от тях дялове от капитала на „Естреа“ ООД, за която неделимост не е поставен въпрос. С оглед липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е произнасянето по наведените допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1 и 3 ГПК – Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. На последно място, настоящият състав намира, че по отношение и на двете решения касационното обжалване не следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, въззивните решения не са постановени нито в явно нарушение на закона, нито са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Предвид изхода на спора, на ответника по касацията следва да се присъдят направените разноски във връзка с обжалването и на двете решения в размер на 1820 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд