Определение № 271 от 19.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 911/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.248 ал.3 пр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на „ [фирма] против определение от 07.01.2015 г. по гр.д.№ 2124/2014 год. на СГС, ГО, ІV а въззивен състав,с което е, в производство по чл.248 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на противната страна – Ц. Т. Ц. / при първоначално предявяване на иска срещу Е. търговец „ Р. – Ц. Ц.”, последващо заличен / разноски за въззивното производство / 900 лв.заплатено адвокатско възнаграждение/,с оглед изхода на делото – потвърдено първоинстанционно решение за отхвърляне исковете на жалбоподателя против същата, в размер на 8 301,74 лв. – главница / цена на потребена от ЕТ „Р. – Ц. Ц.„ електроенергия / и 456,68 лева – мораторна лихва за забавено издължаване на главницата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, но е процесуално недопустима, поради неподлежащ на обжалване съдебен акт,предвид следното: С молбата по чл.248 ГПК въззиваемата страна претендира допълване,в частта по присъдими за въззивното производство разноски,на въззивно решение,постановено по искове с цена под минимално изискуемия за търговски дела праг за касационна обжалваемост – 10 000 лева. Съгласно чл.280 ал.2 ГПК така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.Чл.248 ал.3 пр.второ ГПК предвижда обжалваемост на определението за изменение в частта за разноските, идентична на обжалваемостта на самия съдебен акт,чието изменение страната претендира.Указанието на СГС по неговата обжалваемост не е от естество само по себе си да породи потестативно право на частна жалба за [фирма]. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение