Определение № 168 от 09.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3644/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. А. Х. Ч. е обжалвал въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 250 от 25.06.2018г. по гр.д.№ 156/2018г. по допускане на делбата. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не попада в изключенията на чл. 280 ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима. Касаторът твърди, че решението е неправилно, защото в допуснатия до делба имот има жилищна и стопанска сграда, които се притежават от двама собственици. В тази хипотеза дворът има статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и делбата не е допустима. Поддържа се, че представеният протокол, с който е освидетелствана сградата и е прието, че е в лошо състояние, не може да служи като основание да бъде елиминирана като съществуващ обект в дворното място. Ответникът О. Х. Ч. не е подал отговор на касационната жалба. С обжалваното решение Смолянският окръжен съд е потвърдил решението на Маданския районен съд № 29 от 26.02.2018г. по гр.д.№ 302/2017г., с което е допусната делба на дворно място, представляващо имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място] с начин на трайно ползване – ниско застрояване и площ 523 кв.м. при равни права – по 1/2 идеална част между съделителите О. Х. Ч. и А. Х. Ч.. Въззивният съд е приел, че спорът за съсобствеността върху дворното място, което е предмет на делбата, е разрешен в предходно производство с влязло в сила решение по гр.д.№ 160/2015г. на Районния съд [населено място], изменено с решение на Смолянския окръжен съд по гр.д.№ 203/2016г., с което са определени правата на съделителите. Съдът е приел, че делбата на дворното място е допустима, независимо от съществуващите в нея сгради, тъй като не е налице хипотезата на чл.40 ал.1 ЗС към всеки от етажите да се припадат идеални части от общите части на сградата. При тези мотиви на въззивния съд, правният въпрос, който поставя касаторът: дали представлява обща част по смисъла на чл. 38 ал.1 ЗС дворно място, в което е застроена жилищна сграда, която също е съсобствена между същите собственици на урегулирания поземлен имот, но не е поделена между тях, не обуславя приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК. Този въпрос е бил разгледан от въззивния съд в отговор на доводите във въззивната жалба и е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, включително и цитираната от касатора – решение № 309 по гр.д.№ 215/2011г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 481 по гр.д.№ 979/2009г. В тези решения е прието, че земята не подлежи на делба ако собствениците са и собственици на отделни обекти от построената в дворното място сграда в режим на етажна собственост. Етажна собственост по смисъла на чл. 38 ЗС възниква не когато една сграда е съпритежание между две и повече лица, а когато отделни обекти са притежание в самостоятелна собственост, а съпритежанието е върху общите части. В случая няма твърдения, нито е доказано по делото, че съделителите притежават самостоятелни обекти от сградата, поради което няма противоречие между изводите на въззивния съд и практиката на ВКС и не е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Правният въпрос дали сградата трябва да бъде индивидуализирана, за да се извърши преценка за предпоставките на чл. 38 ал.3 ЗС не е обуславящ за делото. Посоченото от касатора решение № 249 по гр.д.№ 44/2006г. на ВКС, І г.о. се отнася до хипотеза, при която в дворното място има множество сгради и в исковата молба не е индивидуализирана сградата, която е предмет на делбата, а в случая няма такава неяснота. Правният въпрос за предпоставките на чл. 201 ал.1 и чл. 19 ал.1 и 4 ЗУТ също не е обуславящ за делото, защото той се разрешава във втората фаза на делбата и е относим към избиране на способа за извършването й. Представеното от касатора решение № 87 по гр.д.№ 825/2010г. на ВКС, ІІ г.о. е неприложимо за разглеждания случай, защото се отнася за приложението на чл. 58 ал.1 и чл.61 ал.4 З. /отм./ при делба на дворно място, в което съществуват сгради, индивидуална собственост на собствениците на терена. В случая тази хипотеза не е налице, а изложените от въззивния съд мотиви за състоянието на сградите, за които е констатирано с протокол от 14.03.2017г. от специалисти от [община], че жилищната сграда е необитаема, негодна за живеене и застрашена от самосрутване, пристройката към нея също е в лошо състояние са относими само към предмета на делбата с оглед на приетото от първоинстанционния съд, че в исковата молба липсва изрично изключване на сградите, но с оглед тяхното състояние не следва да се допускат до делба като подлежащи на премахване. С оглед на изложеното касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение