Определение № 2928 от 17.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1814/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на касаторката А. Г. С. против определение № 1834 от 11.06.2025г. по т.д. № 788/2025г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.280, ал.3 ГПК, подадената касационна жалба срещу решение № 1345 от 19.12.2024г. по в.гр.д. № 3014/2023г. на Апелативен съд –София в частта, с която след отмяна на решение № 261056 от 07.08.2023г. по гр.д. № 991/2021г. на Софийски градски съд са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторката срещу „Пиреос Недвижими Имоти“ ЕООД /сегашно наименование „Сова пропъртис“ ЕООД/, искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.141 ТЗ, вр. чл.286 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 9 374 лева, претендирана частично от общо дължима сума в размер на 141 374 лева, представляваща възнаграждение по договор за управление от 21.06.2019г., сключен между страните, дължимо за периода от м. ноември 2019г. до м. 03.12.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.01.2021г. до окончателното изплащане, както и за заплащане на лихва за забава върху главницата за незаплатено възнаграждение за месец ноември 2019г. по договор за управление от 21.06.2019г. в размер на 1101 лева, дължима за периода 30.11.2019г. -25.01.2021г. Частната жалбоподателка моли да се отмени преграждащото определение на ВКС. В жалбата е инкорпорирано особено искане по чл.292 ГПК за спиране производството по настоящото дело и образуване на тълкувателно решение по въпроса: „Подлежат ли на касационно обжалване въззивните съдебни решения, включващи искове с материален интерес под този по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но обективно съединени с искове, които надхвърлят този материален интерес?“. Твърди се, че с атакуваното определение е дадено неправилно тълкуване на процесуалния закон. Ответникът по частната жалба, „СОВА ПРОПЪРТИС“ ЕООД, излага съображения за неоснователност на жалбата и моли да се потвърди обжалваното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба срещу решението на въззивния съд, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявените искове е под законодателно определения в чл.280, ал.3 ГПК размер от 20 000 лева, изискуем за касационно обжалване на въззивните решения по търговски дела. Видът на делото като търговско е изведен от характера на вземането, предмет на решението, а именно вземане по чл.79, ал.1, пр.1-во ЗЗД за сумата от 9374 лева, представляваща възнаграждение по договор за управление, който по своята същност е свързан с осъществяване на типичната дейност на търговците. Определението е правилно. Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл.280, ал.3 ГПК. Съобразно нормата на чл.280, ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лева за търговски дела. В конкретния случай цената на исковете с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.141 ТЗ, вр. чл.286 ЗЗД, представляващи възнаграждение по договор за управление от 21.06.2019г. сключен между страните, е под установения в нормата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касация, поради което подадената касационна жалба срещу въззивното решение, в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по тези искове, е процесуално недопустима, както правилно е приел съставът на ВКС с обжалвания съдебен акт. Вземането, произтича от сключен с търговец договор, свързан с търговската му дейност, поради което на основание чл.286, ал.1, вр. ал.3 ТЗ, основанието на вземането е субективна търговска сделка, което определя търговския характер на делото. Липсва основание за спиране на делото по чл. 292 ГПК, тъй като, на първо място, въпросът не е от значение за изхода на спора (в конкретния случай дори да бъде взет сбора на цените на обективно съединените искове, той също е под изискуемия праг от 20 000 лева по чл.280, ал.3 ГПК). А на второ място, не е налице противоречива практика на състави на ВКС относно поставения от жалбоподателя въпрос, като цитираната практика от жалбоподателката е неотносима. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК