Определение № 1689 от 16.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 340/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. Д. Д. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат С. против въззивно решение № 62 от 19.04.2022г. по в.гр.д. № 19 по описа за 2022г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение № 350 от 8.11.2021г. по гр.д. № 2898/2020г. на ОС Бургас за отхвърляне на иска и вместо това е постановено друго, с което е поставена под ограничено запрещение И. Д. Д. и е назначена Д. П. С. за временен попечител, като е постановено препис – след влизане в сила на решението – да се изпрати както на органа по настойничество и попечителство при [община] за назначаване на попечител, така и на „ГРАО“ на МРРБ Бургас към ГД „ГРАО“ по ЕСГРАОН. Към касационната жалба е приложено изложение, в което на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторката поставя следните въпроси, по които счита че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с установената съдебна практика: 1. Следва ли въззивният съд служебно да допусне събирането на доказателства, вкл.изслушване на експертиза, когато е необходимо за служебното прилагане на императивна норма. Позовава се на противоречие с ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№1/2013г.на ОСГТК на ВКС, 2. Следва ли съдебният състав да изложи в мотивите си своите впечатления от лицето, чието поставяне под запращание се иска? и 3. Длъжен ли е съдът да обсъди всички твърдения и възражения на страните и да обоснове решението си като изложи собствени мотиви по съществото на спора? Позовава се на противоречие с решения по гр.д.№ 60078/2016г.на І гр.о., гр.д.№ 3457/2018г. на ІV г.о.и по гр.д.№ 3044/2018г.на ІІІ г.о. Постъпили са и писмена защита, и допълнителна молба от И. Д. Д., с които желае искането за поставянето й под запрещение да бъде оставено без уважение. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Д. П. С., чрез процесуалния представител адвокат А., с който се оспорват както нейната допустимост, така и основателност. Развиват се подробни доводи по съществото на спора, като се изразява становище за правилност на въззивния акт. Претендира направените разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на подадената касационна жалба, съгласно посочените от касатора основания за допустимост, намира следното: Въззивният съд е преценил, че И. Д. Д. следва да бъде поставена под ограничено запрещение като в мотивите си е посочил, че тя е на 65г., понастоящем е пенсионерка, с висше образование е, разведена е и има една дъщеря, която е подала настоещото искане. Страните /дъщеря и майка/ живеят в различни домакинства и жилища. Психичната проблематика на ответницата датира от 1989г., като се води на отчет в ЦПЗ „Проф.д-р Ив.Темков“ Бургас от 18.05.2007г., с поставена диагноза: „Биполярно афективно разстройство“. Имала е хоспитализации през 2008г., 2009г. и 2010г. През 2011г.е постъпила по собствено желание. През 2012г.е била хоспитализирана три пъти. Лекувана е и през 2013г.в болнично заведение. След това е преустановила приема на медикаменти, като се е лекувала с алтеранативни методи – йога, тибетски упражнения и билки. През 2020г.е постъпвала в ЦПЗ „Проф.д-р Ив.Темков“Бургас три пъти. Била е изпратена и на задължително лечение в ДПБ [населено място], като хоспитализацията й е след принудителното й довеждане от органи на реда, въз основа на Постановление № 635/2021г.на РП Бургас. Тези обстоятелства и заключението на приета по делото експертиза, съгласно което И. Д. страда от душевна болест, са мотивирали въззивният съд да приеме наличието на първото изискуемо условие за уважаване на иска. Второто – липса на способност да се грижи за своите работи, съдът е мотивирал единствено с факта, че И. Д. е сключила ипотечни договори за кредит, които е приел, че тя не обслужва. През 2006г.е получила суми в общ размер на 30 000лв., за които „не се установява как са изразходвани“ и не се установява „с тях да са задоволявани нужди на семейството“. Съдът се е позовал на показанията на разпитаната свидетелка А., която е заявила, че тя – като нейна сестра е погасявала нейни задължения, за да не бъде изнесено жилището й на публична продан. Крайният си извод за доказване и на втората предпоставка за поставяне на Д. под запрещение, а именно, че не може да се грижи за своите работи, съдът е мотивирал с липсата на „данни каква е причината да бъде възприета една сериозна и крайна стъпка като ипотекиране на собственото жилище, при наложилата се за същностна цел на индивида и семейството народопсихология за осигуряване на подслон и покрив над главата, без в същото време горните големи суми да са постъпили в семейния бюджет“. Представените от страната писмени доказателства за погасяване на заемите съдът е игнорирал, като е приел, че те не опровергават направения извод, „защото е видно, че всички суми, внесени от Д. за погасяване на задълженията й към банковите институции са направени след завеждане на исковата молба и след разпита на свидетелската А., нейна сестра." И. Д. Д. оспорва заболяването си, като твърди, че няма финансови задължения, ипотеката й изтича след две години, разполага с достатъчно средства, включително и за купив подаръци на своя внук /лап-топ/ и че е способна сама да се грижи за своите работи, защото живее самостоятелно в продължение на години, не застрашава с поведението си никой и се справя с всичко. Целта на настоящето производство е материално облагодетелстване. Съобразявайки горецитираните мотиви на въззивния съд, обосноваващи крайния му извод с обстоятелството, че през 2006г. настоящата касаторка е получила кредити на стйност 30 000лв., настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по последния поставен въпрос, касаещ задължението на съда да се произнесе по всички наведени възражения и доводи на страните. Същият е свързан с решаващите мотиви на съда и е от значение за изхода на спора, като е възможно да е разрешен от въззивният съд в противоречие с установената практика. Съгласно същата /вж. напр. решение по гр.д.№ 1320/2008г. на І г.о./, преценката дали едно лице може да се грижи за своите работи е конкретна и се прави от съда след цялостно обсъждане на всички установени по делото обстоятелства. Поставянето в зависимост на кумулативност на двата законови критерия по чл.5 от ЗЛС означава, че не е достатъчно лицето да страда от слабоумие или (и) душевна болест, за да бъде поставено под запрещение. Необходимо е – съдът да установи – след преценка на ангажираните доказателства – какво е конкретното му поведение и дали то може или не може да се грижи за своите работи. Грижата за своите работи включва извод, че лицето разбира предписанията на правните норми, може да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в социалната среда и може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях. Грижата за своите работи включва и отношението към обществото и съобразяване с установения в него ред, т.е. лицето следва да се държи нормално. Мотивиран от изложеното, като счита, че е налице основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, състав на Трето гражданско отделение