Определение № 60 от 03.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1066/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. В. против решение № ІІІ-349/26.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 2632/2020 г. от състав на Окръжен съд – Бургас. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.92 ЗЗД са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. По отношение на иска с правно основание чл.92 ЗЗД - за присъждане на договорна неустойка в размер на 180 лева, решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане. По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД съдът е приел, че за да иска връщане на даденото на отпаднало основание по смисъла на чл. 55 ЗЗД, ал. 1 пр.3-то, ищецът следва да е установил надлежно упражнено право на разваляне на договора. Прието е, че за да упражни кредиторът правото за извънсъдебно разваляне на договора, трябва да е налице виновно неизпълнение на задължение на длъжника, за което последният отговаря. В процесния случай съдът е приел, че сроковете за осъществяване на строителството, т.е. за изпълнение на договорното задължение на ответника са спрели на 22.11.2018 г., въз основа на издадените от заместник кмета на [община] заповеди и от тогава не текат, като заповед № 3334/22.11.2018г. е действаща и към настоящия момент/ съобразно Решение №2246/12.02.2020 г. по адм.д.№ 5784/2019 г. на ВАС/. Въз основа на горното съдът е приел, че ответникът не е неизправна по договора страна, тъй като крайният срок за изпълнение на договорното му задължение още не настъпил. Това е довело съда до извода, че не може да се реализира правото на кредитора-ищец за извънсъдебно разваляне на договора на основание ал. 1 на чл. 87 от ЗЗД, тъй като липсва предпоставката да е налице виновно неизпълнение на задължение на длъжника. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се правен въпрос, при недоказване от страна на ответника по иск с правно основание чл.55 ЗЗД, че има основание да задържи облагата, то дължи ли нейното връщане. Сочи се противоречие с определения на ВКС, постановени в производството по чл.288 ГПК и решение на Окръжен съд – Смолян. Определенията на ВКС, постановени в производството по чл.288 ГПК не са практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото с тях не се разрешава спор със сила на пресъдено нещо, а относно това, кои актове на ВКС представляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е налице трайна и постоянна практика на ВКС. Отделно от това, съдът не е приел, че при недоказване от страна на ответника по иск с правно основание чл.55 ЗЗД, че има основание да задържи облагата, то той не дължи нейното връщане, напртив, съдът е приел, че даденото по неосъществено основание или отпаднало основание се дължи неговото връщане, но в случая не е налице разваляне на предварителния договор и на това основание не се дължи връщането на даденото по договора. Извън предмета на спора е обстоятелството, дали ищецът е загубил интерес от евентуалното изпълнение на договора и на това основание да се претендира, че договорът е развален, доколкото такива доводи в жалбата липсват. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС