Определение № 4418 от 04.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3533/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД, представлявано от адв. С. Ч., срещу въззивно определение № 338/04.06.2024 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 190/2024 г. на Окръжен съд – Ямбол, с което е отменено определение № 744/03.04.2024 г. по гр.д. № 2074/2023 г. на Районен съд – Ямбол във връзка с местната подсъдност на спора и делото е върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно и моли да бъде отменено. В изложението си страната се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и счита, че касационно обжалване следва да се допусне по въпросите: 1) в случай, че в трудовия договор за място на работа се сочи повече от един обект, може ли да се приеме, че обектът, от който работникът се е връщал в деня на трудовата злополука е мястото, където той обичайно е полагал труд; 2) приложима ли е специалната местна подсъдност по чл. 114 ГПК в случай, че работникът е изпълнявал трудовите си задължения на различни обекти, за които дружеството работодател има сключени догори за извършване на СМР; 3) приложима ли е специалната местна подсъдност по чл. 114 ГПК за наследниците на починал работник, ако наследодателят им е изпълнявал трудовите си задължения на различни обекти на дружеството- работодател. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение. Ответниците по жалбата - В. Д. С., Н. Д. С. и М. Н. Б., чрез адв. В. Т., в писмен отговор изразяват становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното: Съгласно чл. 121 ГПК заинтересованата страна може да обжалва определенията във връзка с подсъдността, а въззивните определения, с които въззивният съд извършва инстанционен контрол на определенията на първата инстанция подлежат на касационно обжалване в установените в закона случаи. Подлежащите на касационно обжалване въззивни определения са посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК – това са определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото; и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. За определенията, попадащи извън този обхват, по-нататъшният инстанционен контрол е изключен. С обжалваното определение въззивният съд е отменил преграждащото по характера си първоинстанционно определение във връзка с подсъдността, като е оставил без уважение отвода на жалбоподателя - ответник за местна неподсъдност на делото пред Районен съд – Ямбол. Постановено е връщане на делото и продължаване на съдопроизводствените действия пред надлежно сезирания районен съд. Следователно, в случая не е налице нито преграждане на по-нататъшното развитие на производството по делото (включително пред съда, който е сезиран с разглеждането му), нито е разрешен спор по същество в рамките на относително самостоятелно съдебно производство, т.е. - не е налице никоя от хипотезите по т. 1 или т. 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК. В същия смисъл са и задължителните указания и разяснения по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 9, б. „в“ от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи само определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподведомственост (чл. 15, ал. 2 ГПК) или неподсъдност на спора (чл. 121 ГПК), но не подлежи на касационно обжалване определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, респ. за неподсъдност, тъй като не е от категорията актове по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Даденото тълкуване е задължително за съдилищата, а обжалваното определение на Окръжен съд Ямбол се обхваща от втората разгледана хипотеза. Неточните указания на въззивния съд за обжалваемостта му не могат да породят право на обжалване за страната, тъй като са в противоречие с разпоредбите на процесуалния закон и извършеното от ВКС задължително тълкуване. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение