Определение № 2510 от 14.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1299/2025 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1299/2025 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдиците на „ КТБ“ АД / в несъстоятелност / против решение № 15/09.01.2025г. по т.д.№ 587/2023 г. на Софийски апелативен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 23/30.04.2025г., с което е потвърдено решение № 260286/13.02.2023 г. по гр.д.№ 2175/2019г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касатора против В. К. К. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване вземания на банката от ответника, от главница, възнаградителна, наказателна и законна лихви, на основание сключен между страните договор за встъпване в дълг от 05.04.2007 г. и анекс № 1/20.11.2009 г. към същия, с които се обосновава качеството на В. К. като съдлъжник по договор за кредит и анекс към същия от същите дати, с кредитополучател „Биотоп„ ООД. За тези вземания кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д.№ 290/ 2012г. на Районен съд – Севлиево. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Макар да са формално наведени и пороците „противоречие с материалния закон“ и „необоснованост“, касационната жалба не съдържа обстоятелствена част за същите. Касаторът твърди опорчен извода на въззивния съд за неоснователност на исковете, предвид неоснователно изключване от доказателствата по делото на договора за встъпване в дълг от 05.04.2007г. и анекса към същия, с които ищецът обосновава материалноправната легитимация на конституирания ответник В. К. – встъпил в дълга на главния длъжник - страна по договора за кредит „Биотоп“ ООД. Намира, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 183 ГПК, без да укаже на третото лице – помагач на ищеца С. И., от когото са изискани оригиналите на двата, представени в заверени от страната копия, документа, последиците от непредставянето им. Акцентирайки на обстоятелството, че изрично определение за изключването на доказателствата не е постановено преди постановяване на самото въззивно решение, касаторът обосновава съществено процесуално нарушение на съда, предвид неразглеждането на доводите му и несъобразяване на всички останали доказателства по делото, от значение за „ обосноваване съществуването на спорното правоотношение „, насетне пояснявайки, че визира доводи и доказателства относно съществуването и размера на претендираните вземания, вкл. необсъденото възражение на ответника за погасяване на вземанията на ищеца по давност.

Ответната страна – В. К. К. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, като намира, че и трите формулирани въпроса не кореспондират с процесуалните действия на съда, който е предупредил третото лице – помагач, от когото са изискани оригиналите на оспорените документи, за последиците при непредставянето им, като същевременно е обсъдил и всички доказателства по делото, заключавайки че никое от тях не обосновава солидарна отговорност на конституирания ответник с главния длъжник – кредитополучател „ Биотоп „ ООД.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – С. И. И. – не е депозирало отговор на касационната жалба.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното:

„КТБ„ АД /н./ основава материалноправната легитимация на ответника В. К. на сключен със същия договор за встъпване в дълга на кредитополучателя „Биотоп„ ООД, от 05.04.2007 г. и анекс към същия № 1/20.11.2009г.. Двата документа са представени в заверени от ищеца преписи. След снабдяването си със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, с договор за цесия от 01.06.2012г., „КТБ„ АД /н./ е прехвърлила вземанията си към „Биотоп„ ООД на С. И. И., конституиран в производството като трето лице – помагач на банката. Цесията е съобщена на В. К. с нотариална покана – уведомление на 24.03.2015 г. / стр.56- 57 по номерацията на първоинстанционното дело /.

В отговора на исковата молба ответникът К. е оспорвал материалноправната легитимация на ищеца, предвид договора за цесия, а собствената си легитимация – единствено с твърдението, че лично не е получил суми по кредита, както и че към момента на встъпването в дълг не е съществувал такъв, в който да встъпи. Оспорвал е предпоставките за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, навел е довод за неравноправност на клауза от договора и противопоставил възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Посочил е, че цесионерът И. е предприел удовлетворяване по реда на индивидуалното принудително изпълнение, както и се е позовал на формирана сила на пресъдено нещо в отношенията между двамата, относно съществуването на вземанията, с влязло в сила решение по т.д.№ 68/2017 г. на Окръжен съд – Габрово. Ответникът е изискал представяне на оригиналите на всички представени в исковата молба в заверен препис писмени доказателства, между които и договора за встъпване в дълг и анекса към същия, но без да оспорва да е сключвал договора за встъпване в дълг и анекса към същия. С отговора на допълнителната искова молба ответникът отново не оспорва сключването на договора за встъпване в дълг и анекса, макар отново да заявява искане за представяне оригиналите на двата документа. В становище вх.№338634 от 20.07.2021г., позовавайки се на изрично указание на съда за представянето им, в определение от 26.03.2021 г. / което, впрочем, не съдържа такъв диспозитив,а такова разпореждане е постановено последващо - на 24.03.2022г. /, „КТБ“ АД / н./ е посочила, че не разполага с оригиналите, тъй като са предадени на цесионера С. И. и следва да се изискат от него. Представила е приемо-предавателен протокол от 12.08.2012 г., за съдържанието на предадената от цедент на цесионер документация, в която фигурират и оригинали на договора за встъпване в дълг и анекса към същия / п. 4 и п. 5/. С определение от 22.11.2021 г. съдът е изискал оригиналите на двата документа от третото лице – помагач С. И.. Съобщение за указанието е връчено на адресата лично – на 29.11.2021г., но не е последвало изпълнение или становище от същия. С определение от 20.06.2022г. съдът е изключил от доказателствата посочените два документа.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като предвид изключването на договора за встъпване в дълг и анекса към същия от доказателствата по делото е приел, че не се установява възникнало между страните договорно правоотношение. Допълнително се е позовал на влязло в сила решение по т.д.№ 68/2014 г. на Окръжен съд - Габрово, с предмет вземания по процесния договор за кредит, постановено по искове на цесионера С. И., с което същите са били отхвърлени. Приел е, че е обвързан със силата на пресъдено нещо на това решение в настоящия спор, на основание чл. 298, ал. 1 ГПК. Позовал се е и на непредявена на ответника – съдлъжник предсрочна изискуемост на кредита.

С въззивната си жалба ищецът е навел доводи по всички кумулативно изложени мотиви за отхвърлянето на иска, като относно приложението на чл. 183 ГПК единствено е поддържал неоснователно изключване на преписите на двата документа от доказателствата по делото, предвид обстоятелството, че не са били в негово държане и не се касае за негово бездействие.

С определение № 678/17.10.2024г. въззивният съд е приел като доказателства по делото заверените от страната преписи на двата, а и на другите документи, представени в препис с исковата молба. Повторно е изискал от подпомагащата страна да представи оригиналите им, като изрично е указал последиците при непредставяне – изключване от доказателствата. Указанието не е съобщено на С. И. / единствено е призован за следващо съдебно заседание /, макар противното да се сочи във въззивното решение, съответно не е последвало изпълнение или становище по същото. С въззивното решение е потвърдено отхвърлянето на исковете, като решаващ е извода на съда за недоказано възникване на договорно правоотношение между страните, предвид изключването на договора за встъпване в дълг и анекса от доказателствата по делото / с изрично определение в диспозитива на въззивното решение / и липса на други доказателства, които да установяват солидарната му отговорност на встъпил в дълга на главния длъжник. Наведени са и мотиви за изискуемост на дълга изцяло, поради настъпил краен срок на ползване на кредита и оттук - за неоснователност на възражението на ответника за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита и за установеност на размера на вземанията по договора за кредит от събраните доказателства, без анализ на съдържанието им. В обобщение, обаче, е потвърдено от съда, че предвид решаващия извод за недоказано възникнало правоотношение между страните по договор за встъпване в дълг, тези констатации не променят правния резултат за неоснователност на исковете.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Следва ли съдът, пред който е направено искане по реда на чл. 183 ГПК за представяне на оригинал на внесено и заверено от процесуалния представител доказателство, за да постанови изключването на същото доказателство едва с решението си, задължително да е изискал от страната да представи оригинала в определен срок, посочвайки каква е последицата, която ще настъпи при непредставянето му в определения срок ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с постановените по реда на чл. 290 ГПК решения по гр.д.№ 2415/2024 г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 536/2010 г. на ІІ г.о. и гр.д.№ 668/2011г. на ІV г.о. на ВКС; 2/ Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си, с което изключва доказателство по делото, което до момента не е било изключено, да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са от значение за съществуването или не на спорното правоотношение ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в същата хипотеза, с решения по гр.д.№ 2040/2014г. и гр.д.№ 868/2012г. на ІV г.о. на ВКС; 3/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства? - допълнителният селективен критерий е обоснован в същата хипотеза, с ТР № 1/08.12.2013г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Първият от въпросите, доколкото се отнася до приложението на чл. 183 ГПК, на което е основан решаващият извод за неоснователност на исковете, удовлетворява общия, но не и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд не е процедирал в разрив с цитираната съдебна практика, която еднозначно приема, че изключването на представени в заверен от страната препис писмени доказателства от доказателствения материал следва да стане при изрично искане на страна по делото, на основание чл. 183 ГПК / каквото е налице / и непредставяне на оригиналите в дадения срок / също налице /. Пропускът да се укажат изрично последиците при непредставяне, съдържащи се в самата норма на чл. 183, ал.1, пр. второ ГПК, макар указването да е упоменато като задължение на съда в едно от цитираните решения / по гр.д.№ 1543/2022г. на ІІІ г.о. ВКС /, в никое от тях не е изведено самостоятелно като съществено процесуално нарушение. При това, с повторното – на въззивния съд - определение за изискване на оригиналите от третото лице – помагач са указани и предвидените в закона последици. Друг е въпроса, че противно на посоченото във въззивния акт, указанията на въззивния съд за представяне оригинала на документите, не са достигнали до адресата си, но, доколкото са му редовно съобщени по определението на първоинстанционния съд, това процесуално нарушение на въззивния не би могло да се санкционира като съществено.

Вторият и третият въпроси, видно от обстоятелствената част на изложението по всеки от тях, са предпоставени от касационен довод за съществено процесуално нарушение, поради непроизнасяне на въззивният съд по заключенията на СИЕ, допусната служебно във въззивното производство и по възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Отделно от това, че касаторът - ищец няма правен интерес да се позовава на процесуален пропуск, касаещ защитата на противната страна, въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване: не кореспондират с решаващия извод за неоснователност на исковете, основан на недоказана материалноправна легитимация на ответника, като съдлъжник по договора за кредит, сключен между банката и „Биотоп„ ООД. Спрямо този решаващ извод, обсъждането на доводи и доказателства, касаещи наличието и размера на задълженията по кредита / по които са изложени, макар и твърде фрагментарни, мотиви / се явява евентуално. Липсата му не е от естество да опорочи правния резултат, в случай че решаващият извод е основателен. С оглед съдържанието на отговорите на исковата и допълнителната искова молба на ответника, в които липсва възражение, че не е сключвал договор за встъпване в дълг, съобразяването на доказателствени искания в аспект на такова евентуално възражение, след преклузивните срокове по ГПК, компрометира правилността на такъв решаващ извод, но касационен довод за неправилност, в относимост към процесуалните преклузии, не е въведен, нито е изводима очевидна неправилност, дори касаторът да би се позовал на такава, на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, тъй като не се следва от съдържанието на мотивите, а от анализ на осъществените от страните и съда процесуални действия.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 15/09.01.2025 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 23/30.04.2025г. по т.д.№ 587/2023г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: