Определение № 60362 от 17.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2407/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. К. и Н. Н. К. - малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител Н. К., двамата чрез адв. Т. Д. от АК Пловдив, срещу решение № 240 от 12.08.2020 г., постановено по в. т. д. № 271/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 24 от 17.01.2020 г. по т. д. № 870/2018 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта за отхвърляне на предявените от касаторите против К. Л. Х. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 28.11.2013 г. смърт на Т. Г. К. за разликите над присъдените по 125 000 лв. до претендираните по 250 000 лв. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като единственият мотив за отхвърляне на исковете до пълния предявен размер се изчерпва с констатацията, че присъденото от първата инстанция обезщетение е адекватно на стандарта на живот към датата на увреждането. Навеждат се оплаквания, че определеното в решението обезщетение е занижено и не кореспондира с установените по делото факти, релевантни за приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулиран е следният въпрос, за който се твърди, че е обусловил изхода по делото и че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и със задължителните указания в ППВС № 4/1968 г.: „Достатъчно ли е да се изследва стандарта на живот, за да се достигне до справедлив размер на обезщетението съгласно чл.52 от ЗЗД“. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност на решението - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не са подадени отговори на жалбата от ответника по касация К. Л. Х. от [населено място] и от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - подпомагаща страна на ответника К. Х. и ответник по предявен срещу същия обратен иск с правно основание чл.229 КЗ (отм.). Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от Н. Н. К. и Н. Н. К. - малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител Н. К., против К. Л. Х. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за разликите над сумите 125 000 лв. до претендираните по 250 000 лв., Апелативен съд - Пловдив е приел, че присъдените от първата инстанция обезщетения в размер на по 125 000 лв. са справедливи и достатъчни за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от двамата ищци по повод причинената от ответника при ПТП на 28.11.2013 г. смърт на Т. К. - съпруга на Н. К. и майка на Н. К.. При разрешаване на спора за размера на дължимите обезщетения въззивният съд е изходил от указанията в Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС и с цел установяване на релевантните за приложението на чл.52 ЗЗД факти е извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. От депозираните в производството пред първата инстанция свидетелски показания въззивният съд е приел за установено, че ищецът Н. К. и съпругата му Т. К. са поддържали близки отношения, изпълнени с взаимна обич и привързаност; че след внезапната смърт на съпругата му Н. изпаднал в депресия, избягвал разговори за инцидента, изпитвал затруднения във връзка с отглеждането и възпитанието на сина си; ищецът Н. К. бил на 4 години към момента на увреждащото ПТП и преживявал изключително тежко загубата на майка си, която обичайно полагала основните грижи за него и към която той бил силно привързан. Като е взел предвид така установените факти, въззивният съд е формирал извод, че заложеното в чл.52 ЗЗД изискване за справедливост ще бъде удовлетворено с присъждане на обезщетения на всеки от ищците в размера, определен от първоинстанциония съд - 125 000 лв. Искането във въззивната жалба на ищците за завишаване на размера на обезщетенията е счетено за неоснователно по съображения, че с оглед установения в хода на делото действителен обем и интензитет на понесените неимуществени вреди и стандарта на живот в страната към 2013 г. няма основание да се присъждат обезщетения в по-висок размер. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Пловдив въззивно решение. Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване, не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК - да е от значение за изхода по делото. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е ръководил от критериите за прилагане на чл.52 ЗЗД, указани в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС, и се е произнесъл относно справедливия размер на дължимите обезщетения след съвкупна преценка на всички установени по делото факти, които в конкретния случай изпълват съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД. За да определи размера на обезщетенията, въззивният съд е взел предвид внезапния характер на събитието, от което е последвала смъртта на близката родственица на ищците - сега касатори, младата възраст на починалата, съществувалите между нея и ищците отношения на близост, взаимна обич и силна привързаност, както и интензитета и продължителността на претърпените от всеки от ищците морални болки и страдания по повод на безвъзвратната й загуба. Въззивният съд не е обвързал размера на обезщетенията единствено със стандарта на живот в страната към момента на увреждащото събитие, а само е посочил, че определените съобразно критериите на ППВС № 4/68 г. обезщетения са съобразени и със стандарта на живот към 2013 г. Частичното отхвърляне на предявените от касаторите искове не е обусловено от разрешаване на формулирания в изложението въпрос и с оглед разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросът не може да послужи като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е и непосочването на относима към въпроса практика на ВКС, доказваща релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие. По изложените съображения решението по в. т. д. № 271/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователно е искането на касаторите за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В случая очевидната неправилност е обоснована със съображения, че „не е справедливо размера на обезщетението за вреди, претърпени вследствие смъртта на майка, респективно съпруга, да бъде определен само и единствено на база стандарта на живот към момента на деликта, а е редно въззивната инстанция да изследва или поне да коментира всички относими обстоятелства, събрани в хода на делото и релевирани в цитираното постановление на пленума на ВС“. Освен, че твърдението за определяне размера на обезщетенията единствено на база стандарта на живот е невярно и не кореспондира с мотивите към обжалваното решение, изложените съображения не насочват към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В рамките на правомощията по чл.288 ГПК съставът на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,