Определение № 59 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 229/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. И. С. срещу определение № 184 от 18.05.2020г. по ч. гр. дело № 1016/2020г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна касационна жалба на С. И. С. срещу въззивно определение № 24579 от 22.10.2019г. по в.ч.гр.д. № 13380/2019г. на СГС и е прекратено производството по ч. гр. дело № 1016/2020г. на ВКС. Частният жалбоподател излага доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното определение, навеждайки противоречие с правото на Европейския съюз /ПЕС/. Моли то да бъде отменено, след което определение от 22.10.2019г. по в. гр.д. 13380/2019г. на СГС, VІ т.о. да бъде прогласено за нищожно поради противоречие с ПЕС или ВКС да препрати на САС частната касационна жалба срещу определение от 22.10.2019г. по в. гр.д. 13380/2019г. на СГС, VІ т.о. за произнасяне по същество по нея и едновременно с това обявяване на нищожност ex officio на определение от 22.10.2019г. по в. гр.д. 13380/2019г. на СГС, VІ т.о.. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на Върховен касационен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното в настоящото производство определение, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, е приел, че частната касационна жалба срещу въззивното определение на СГС, с което е потвърдено определение на СРС, с което е оставена без уважение молбата на касатора с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение, е недопустима на основание чл. 274, ал. 4 ГПК вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на предявените искове, всеки от които с цена под 5 000 лв.. Изложил е съображения, че според чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение по тези искове не би подлежало на касационно обжалване, поради което съгласно препращащата норма на чл. 274, ал. 4 ГПК, въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение по молба по чл. 83, ал. 2 ГПК, също не подлежи на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение споделя гореизложените аргументи, възпроизведени в мотивите на обжалвания съдебен акт, поради което последният е правилен и следва да бъде потвърден. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК препраща към нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК и определя като критерий за допускане до касационно обжалване на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК цената на иска. Според тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване с оглед цената на исковете, когато е под 5000лв. Цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове е под законоустановения минимум, поради което съставът на ВКС правилно е оставил без разглеждане подадената частна касационна жалба. Изложеното от жалбоподателя твърдение, че производството по чл. 83, ал. 2 ГПК не се обхваща от нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК, е неоснователно. Чрез разрешението на 274, ал. 4 ГПК законодателят поставя знак за равенство между възможността за инстанционен контрол на решенията и определенията. Режимът на обжалване на определенията, постановявани в хода на исковото производство, трябва да следва режима на обжалване на решенията, т.е. касационният контрол е изключен и за актове относно процесуалните въпроси, когато такъв не се предвижда за актовете на съда по същество. В мотивите към т. 12 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС, е прието, че отказът да се освободи страната от заплащане на такси и разноски по делото подлежи на обжалване, включително и пред касационната инстанция, при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК, но без да е дерогирано правилото на, ал. 4 от същата разпоредба. Позоваването от страна на жалбоподателя на предвидената обжалваемост на определението на въззивния съд по чл. 396, ал. 2, изр.3 то ГПК, без оглед на цената на иска, е неточно. Обжалваемостта на определението на въззивния съд, с което за първи път е допуснато обезпечение на иска, е уредена изрично от законодателя с изменението на ГПК с ДВ бр. 100/2010 г. Разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр.3-то ГПК предвиждаща тази възможност за касационно обжалване обаче, също не изключва проверката за допустимост на жалбата с оглед нормата на чл. 274, ал. 4 вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК, в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС на РБ. недопустима и правилно е оставена без разглеждане като такава в производството, в което е постановено обжалваното определение на ВКС, IІІ г. о.. На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение